Определение № 556 от 10.02.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 556 гр. Варна, 10.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20233100500254 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от К. А. С., ЕГН **********, с адрес в *** чрез пълномощник адвокат И. З. от САК, против Определение № 13398/30.11.2022 г. по ч.гр.д. № 9298/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с коeто е изменено Определение № 10920/05.1.2202 г. в частта за разноските, като „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е осъдено да заплати на К. А. С. сумата от 50 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения. Сочи се, че с депозиране на възражение по реда на чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. 9298/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в заповедното производство в размер на 300 лева. Поддържа се, че при определяне размера на претендираните разноските следва да намери приложение чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 7 от Наредба № 1/2004 г., съгласно която се взема предвид материалния интерес, а не съгласно чл. 6, т. 5 от наредбата, която предвижда проста такса в размер на 50,00 лева за изготвяне на други молби. Счита, че при интерес до 1 000 лева в исковото производство дължимото в заповедното производство адвокатско възнаграждение следва да се изчисли на база половината от тази сума, при което същото е в размер на 300,00 лева. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Насрещната страна „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, редовно уведомена, е депозирала в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по частната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното определение ВРС е уважил молбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Определение № 10920/05.10.2022г., с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение, в частта за разноските като е намалил размера на присъдените разноски в полза на длъжника за подаденото от него възражение по чл. 414 ГПК от 300 лв. на 50.00 лв. ВРС е приел, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 6, т. 5, предложение последно от Наредба № 1/2004г., а именно: съставяне на други молби, за което се предвижда възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Доказателства за сторените в заповедното производство от длъжника разноски заедно със списък по чл. 80 от ГПК са представени своевременно с подаденото възражение по образец по реда на чл. 414 от ГПК. Видно от представения договор за правна защита, заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 300 лева.

Настоящият състав не намира основание за приложение на чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. Това е така, защото подаването на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично посочените в Наредба № 1 хипотези, поради която причина възнаграждението следва да бъде определено при приложението на пар. 1 от Наредбата – по аналогия.

Подаването на възражение по реда на чл. 414 от ГПК, когато е извършено със съдействие на адвокат, включва следните дейности: проучване на делото и изразяване на становище относно правото на длъжника да подаде възражение вкл. вероятната основателност на възражението, и фактическо изготвяне на самото възражение, като последното действие би могло да е елементарно с оглед на утвърдения с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец приложение № 7 към чл. 7 от Наредбата.

Що се отнася до проучването на делото, съдът намира, че тази дейност имплицитно се включва в правната защита и съдействие, които адвокатът оказва във връзка с подаване на възражението, доколкото грижата на добрия адвокат изисква още към този момент извършване на професионална преценка относно основателността на отричането на спорното материално право, в т.ч. и с оглед отговорността за разноски, които неговият доверител би понесъл в бъдещия исков процес при неоснователност на възражението.

В конкретния случай подаденото възражение е бланкетно, тъй като не съдържа каквито и да било защитни възражения като например оспорване на факти и обстоятелства, съставляващи основанието, от което произтича вземането, правоизключващи, правопрепятстващи или правопогасяващи възражения в т.ч. за изтекла погасителна давност и пр.

Съгласно чл. 6, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на 2 адвокатските възнаграждения (в редакцията към датата на подаване на възражението 19.08.2022 г.) дължимото минимално възнаграждение за проучване на дело с даване на мнение по него е 300 лв., а за изготвяне на всякакви молби по чл. 6, т. 5 – 50 лева.

По изложените съображения съдът намира, че възнаграждението следва да бъде присъдено в размер съобразно чл. 6, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно в искания размер от 300,00 лева, така както е било сторено в измененото по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 10920/05.10.2022г.

Възнаграждение по чл. 6, т. 5 от наредбата не се дължи, тъй като за фактическото изготвяне на възражението (попълване на готов формуляр) не е била предоставена квалифицирана адвокатска помощ.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането за изменение на Определение № 10920/05.10.2022г. – да се остави без уважение.

На частния жалбоподател ще се присъдят разноските в настоящото частно въззивно производство в размер на 15,00 лева заплатена държавна такса и 400,00 лева адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13398/30.11.2022 г. по ч.гр.д. № 9298/2022 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Определение № 10920/05.10.2022г. в частта за разноските.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, да заплати на К. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 415,00 лева, представляващи сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство пред ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3