Решение № 6033 от 29.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6033 гр. София, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110209694 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от С. А. Ц., ЕГН ********** чрез адв. Г. М. срещу електронен фиш серия К № 7340976, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в него не е посочено какъв тип е АТСС, с което е установено нарушението, както и че на жалбоподателката не е представен снимков материал, нито протокол за използването на АТСС, от които да стане ясно дали са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 84121з-532/2015 г. Поддържа се, че не е ясно как 1 е въведено ограничението на скоростта, дали АТСС представлява одобрен тип средство за измерване, преминало ли е последваща проверка и дали същото е технически изправно и дали АТСС е било монтирано в служебен полицейски автомобил. Оспорва се авторството на нарушението, като се поддържа, че жалбоподателят не е бил водач на заснетия автомобил. Застъпва се тезата, че в електронния фиш липсват изискуеми реквизити, а именно не е описано точно мястото на нарушението, като за жалбоподателя е неясно дали същото попада в границите на населено място и дали възможната техническа грешка е коректно приспадната.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател - С. А. Ц. не се явява. Не се явява и адв. М. - процесуален представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На 14.03.2023 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер MD 1195 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен протокол от проверка №020-СГИСИС/14.03.2023 г.

На 18.04.2023 г. в 19:02 часа в гр. София по бул. „История славянобългарска” с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул.

„Рожен“ било управлявано моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег. №**********, собственост на „**********“ ЕООД с вписан ползвател в свидетелството за регистрация „********“ ЕООД. Към 18.04.2023 г. управител на дружеството-ползвател 2 бил жалбоподателят С. А. Ц..

До номер 4 на бул. „История славянобългарска” горепосочената видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер MD1195 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 91 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето разположението на видео-радарната система.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и било установено, че собственикът му е „**********“ ЕООД, а в свидетелството за регистрация бил вписан ползвател - „********“ ЕООД с управител жалбоподателят С. А. Ц.. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 7340976, с който на управителя на дружествотоползвател на заснетия автомобил - С. А. Ц. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила след приспаднат толеранс тоест след отчитане на възможна техническа грешка при измерването е 88 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 38 км/ч.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката на 20.06.2023 г.

Същата не подала декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и не посочил на кого е предоставила заснетия автомобил, а на 04.07.2023 г. депозирала жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, 3 удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка №020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 18.04.2023 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, сертификат за преминат курс за обучение за работа с техническо средство тип CORDON М2, справка от ТР при АВ за актуално състояние на „ПМ – София“ ЕООД и относно вписани промени в управителите, извлечение от интернет базирана карта на гр. София от интернет сайт www.bgmaps.com, проект на организация на движението на територията на СО в района на бул. „История славянобългарска” при административен адрес № 4, писмо от директора на дирекция „Управление и анализ на трафика“ при СО.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка №020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер MD1195 е преминало последваща проверка за техническа изправност на 14.03.2023 г. – тоест 1 месец преди заснемане на процесното нарушение. В протокола за проверка е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия, а именно +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и място именно товарен автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег.

№********** е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 18.04.2023 г., а именно на бул. „История славянобългарска” с посока на движение на контролираните автомобили от ул. „Каменоделска” към бул.

„Рожен”. В протокола е отразено, че режимът на измерване е бил стационарен 4

– тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили. Към протокола е представена и фотоснимка, установяваща разположението на видоесистемата. В самия протокол е отразено, че не е бил поставен пътен знак, въвеждащ ограничение, различно от общоважимото в населено място по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а именно 50 км./час.

От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на „**********“ ЕООД, като е вписан ползвател „********“ ЕООД. От справката от ТР при АВ се установява, че управител на вписания ползвател е именно жалбоподателят С. А. Ц..

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията.

При обжалване на електронен фиш съдът следва да провери изцяло неговата законност т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП , установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на 5 чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, които реквизити се съдържат в процесния електронен фиш.

Съдът намира за неоснователно възражението, изложено в жалбата, че в електронния фиш не е описано ясно точното място на извършеното нарушение. Напротив, еднозначно е отразено, че нарушението е извършено в „гр. София, на бул. „История славянобългарска“ до № 4“, като е отразена и посоката на движение на жалбоподателя, като последният по никакъв начин не е бил затруднен да възприеме в пълнота къде точно се твърди да е извършено нарушението. В отговор на възраженията на жалбоподателя следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не поставя изискване в електронния фиш да бъде посочено с какъв тип АТСС е установено нарушението. Въпреки това в процесния електронен фиш е вписан фабричният номер на устройството – MD1195, чиято техническа изправност може да бъде проверена и в настоящото производство не се установи тя да е компрометирана.

Не може да бъде споделен доводът, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено, поради това, че на същия не е представен снимков материал, установяващ процесното нарушение, а така също и протокол от използване на техническото средство – на първо място АНО няма задължение да връчва копия от тези материали, а отделно от това те се намират в кориците на делото и ако жалбоподателят е искал е могъл да се запознае с тях.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/533f4532-d5d9-4c58-a5e9-109ca061d626