Решение № 999 от 12.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. Варна, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110200948 по описа за 2026 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от В. И. В. против НП № 25-0442-001871/07.12.2025 г. на Началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна, с което на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, с равностойност от 1022,58 евро и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

С депозираната до съда жалба се излага становище, че процесното НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Въззивникът излага твърдение, че въз основа на издадения му талон за медицинско изследване се е явил в указаното здравно заведение за вземане на кръвна проба, но поради липса на документ за самоличност изследването не е проведено.

Счита, че в случая липсва изискуемия от закона изричен и категоричен отказ да бъде тестван за алкохол с един от уредените в закона способи, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е 1 по делото писмено становище от юк Л., в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се становище, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано, а административно-наказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съотв. присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случая че се претендира такова.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.10.2025 г. около 03.55 часа възз. В. В. управлявал л.а. **** 6 с рег. № ******** в гр. **** по ул. Александър Стамболийски в посока ул. ************. До № 2 същият бил спрян за проверка от дежурен полицейски екип към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна в състав – свид. Ж. К. и свид. Н. Н.. В хода на проверката, водачът бил поканен да се тества за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер с фабричен номер ARNJ-0044. Същият категорично отказал да даде проба. На лицето бил издаден талон за медицинско изследване, който му връчен с посочване на възможността в срок от 80 минути, считано от момента на предоставянето му да се яви във МБАЛ „Св.Анна- Варна“АД за извършване на медицинско и химическо изследване.

В 5.30 ч. в Журнал за прием на пациенти в Спешен център на МБАЛ „Св. АннаВарна“АД е регистрирано посещение на лице представило се с имената В. И. В., но на същия не е взета кръвна проба за алкохол, поради не представяне на документ за самоличност.

На лицето е съставен АУАН № 8398/16.06.2020 г. за извършено нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и писмо от Изпълнителния директор на МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД с вх. № 40374/21.05.2026 г., ведно със заверено копие на страници от журнал за прием на пациенти в спешен център.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно 2 наказание и предвид установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 25-0442-001871/07.12.2025 г. е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно от приложеното към АНП заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.02.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство се е развило в рмките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а АУАН – в съответствие с нормата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Като разгледа жалбата по същество, съдът намери за установено от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е реализирал изричен словесен отказ да бъде тестван за употреба на алкохол с предявено му за целта техническо средство. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, в частност – отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, както с техническо средство, така и с вземане на кръвна проба за химическо изследване се установява от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и от съдържанието на представения талон за изследване, съдържащ подписа на нарушителя под отбелязването, че същият е издаден въз основа на реализиран от него отказ да бъде тестван с техническо средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се санкционира водачът, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, както и ако не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства се регламентира от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Съгласно нормата на чл. 1, ал. 3 употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. За целта на медицинското изследване, се издава талон за изследване, който се връчва на водача 3 срещу подпис с указани в него лечебното заведение, в което водача следва да се яви и срока на явяването му.

Съобразно конкретиката на настоящия случай жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство.

В случая липсват доказателства същият да се е възползвал от възможността да му бъде извършено химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, въз основа на издадения му талон.

Съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 3 от Наредбата в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химикотоксикологично лабораторно изследване. Според нормата на чл. 6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност, а нормата на чл. 3 от ЗБЛД регламентира, че документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни.

От приобщените по делото писмо от Изпълнителния директор на МБАЛ „Св.

Анна - Варна“ АД с вх. № 40374/21.05.2026 г., ведно със заверено копие на страници от журнал за прием на пациенти в спешен център се установява единствено, че лице, което се е представило с данните на жалбоподателя, се е явило в указаните в талона срок и здравно заведение за предоставяне на кръвна проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, доколкото същото не е представило документ за самоличност, въз основа на който да е възможно да се идентифицира последната. С оглед основния принцип действащ в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, съдът не споделя доводите на въззивника, че обжалваното НП е необосновано. Доколкото законът му вменява задължение да удостоверява самоличността си с надлежен документ пред компетентните органи, не представянето на такъв в конкретния случай се приравнява по своите последици на неявяване за предоставяне на кръвна проба за химическо изследване, предвид предписанието на нормата на чл. 12 ал. 3 от Наредбата. Противното тълкуване на закона, би позволило злоупотреба с права на лица, които за да избегнат административнонаказателната отговорност по. 174 ал. 3 от ЗДвП, биха се възползвали от възможността да се явят в посоченото в съответния талон здравно заведение без документ за самоличност.

С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно лицето е санкционирано на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП, доколкото е осъществило нарушение, предвидено в хипотезата на посочената норма.

4

Съдът намира, че не са налице предпоставки за квалифицаране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които да сочат отсъстваща или незначителна обществена опасност на извършеното нарушение.

Като взе предвид, че административните санкции предвидени кумулативно в нормата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП са определени в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на санкцията.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в проведените съдебни заседания по делото съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 130 /сто и тридесет/ лева.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а именно ОД на МВР-Варна.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0442-001871/07.12.2025 г. на Началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна, с което на В. И. В. на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две 5 хиляди/ лева, с равностойност от 1022,58 евро и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.