Определение № 678 от 27.07.2022, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 678 гр. гр. Добрич, 27.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Георги М. Павлов като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20223200500487 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. АНГ. Д. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №1446/20.06.2022г. по гр.д.

№3502/2022г. на Добричкия районен съд, с което определение №1111/13.05.2022г. за прекратяване на производството по делото е допълнено, като частният жалбоподател е осъден да заплати на „Енерго – Про Продажби“АД – гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Според изложеното в жалбата, на насрещната страна „Енерго – Про Продажби“АД не се следвало юрисконсултско възнаграждение по прекратеното дело, защото мотивите за прекратяването изобщо не били ясни, по делото не било проведено нито едно открито съдебно заседание и насрещната страна не взела участие в производството с нито едно извършено от нея процесуално действие. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне искането на другата страна да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор насрещната страна „Енерго – Про Продажби“АД – гр.Варна, чрез упълномощения юрисконсулт, оспорва частната жалба като неоснователна.

1

След като обсъди съображенията на страните и провери делото, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С.

АНГ. Д., чрез упълномощения адвокат, срещу „Енерго – Про Продажби“АД искове за установяване на това, че ищецът не дължи на ответника сумата 2 943.21 лева, съставляваща стойността на доставена от ответника в обект на ищеца електрическа енергия за периода 12.11.2010г. – 12.04.2013г. и сумата 1 056.79 лева, съставляваща законна лихва за забавено изпълнение на главното парично задължение.

В писмен отговор, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорил исковете на няколко основания, включително с възражения за недопустимост. Заявено е и искане за присъждане на разноските по делото.

Отговорът е изготвен и представен от упълномощен юрисконсулт, като с него са представени писмени доказателства за обстоятелствата, обосноваващи възражението на ответника за недопустимост на исковете.

С определение №1111/13.05.2022г. първоинстанционният съд приел, че предявените искове са недопустими и прекратил производството по делото.

Подадената от ищеца С. АНГ. Д., чрез адвоката му, частна жалба срещу определението за прекратяване е върната /разпореждане №3107/31.05.2022г. по гр.д.№3502/2021г. на ДРС/ и частната жалба срещу разпореждането за връщане е оставена без уважение от въззивния съд /определение №669/26.07.2022г. по в.ч.гр.д.№483/2022г. на ДОС/. Следователно определение №1111/13.05.2022г. за прекратяване на производството по гр.д.

№3502/2021г. на ДРС е влязло в сила.

В това определение първоинстанционният съд е пропуснал да се занимае с искането на ответника да му бъдат присъдени разноски. С молба вх.

№9217/02.06.2022г. ответникът поискал отстраняване на пропуска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Молбата е по чл.248 ал.1 от ГПК и с обжалваното сега определение №1446/20.06.2022г. е удовлетворена, като ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 100 лева.

Определението е съобщено на ищеца на 22.06.2022г. и частната жалба срещу него с вх.№10833/23.06.2022г. е подадена в установения в чл.275 ал.1 2 от ГПК срок. Жалбата е редовна, както е и допустима, като изхождаща от процесуално легитимирано лице с правен интерес да обжалва неизгодния за него първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В съответствие с чл.78 ал.4 и ал.8 от ГПК ответникът – юридическо лице, представлявано по делото от упълномощен юрисконсулт, има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, щом като производството по предявените срещу него искове е прекратено.

Определението за прекратяване на делото е влязло в сила и е изключено правилността му да бъде проверявана по повод частна жалба срещу правилността на допълването му с разноски за ответника. Противно на посоченото от ищеца в жалбата му, ответникът е извършвал процесуални действия по делото преди то да бъде прекратено – представил е отговор на исковата молба и именно в него е въвел обстоятелствата, обосновали прекратяването на делото. Верно е, че открити съдебни заседания по делото не са провеждани, а то е прекратено веднага след постъпване на отговора на ответника. Но, правото на ответника при прекратяване на делото да получи разноските си от ищеца не е поставено в зависимост от етапа на производството, в който е осъществено прекратяването. Доколкото тук спорът е за юрисконсултско възнаграждение, то в съответствие с чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 ал.1 от ЗПП етапът на прекратяване на производството е относим към количеството свършена от юрисконсулта на ответника работа и би могъл да има значение за размера на юрисконсултско възнаграждение, което ще се присъди, но не и за самото право на ответника да му бъде присъдено такова. Що се отнася до размера на присъденото в случая юрисконсултско възнаграждение, то е в минималния, предвиден в чл.25 ал.1 от НЗПП, размер от 100 лева.

От изложеното следва, че обжалваното определение на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което и въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№1446/20.06.2022г.

№3502/2022г. на Добричкия районен съд. по гр.д.

На осн.чл.248 ал.3 във вр. с чл.274 ал.4 във вр. с чл.280 ал.3 т.3 от ГПК 3 определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4