Решение № 26 от 24.04.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Исперих, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20233310200030 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от Т. Н. А. от с.С., обл.Разград, срещу НП № 22-0275-0001104/13.01.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих ЙО. М. ЙО., с което за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени глоба в размер на 1000,00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят счита обжалваното НП за незаконосъобразно, като основните му възражения са свързани с нечетливост на съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), което не му давало възможност да разбере какви нарушения бил допуснал, както и с допуснати процесуални нарушения от страна на контролни орган при установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Освен това намира наложените му три наказания за несправедливи и прекомерно завишени, като не било отчетено оказаното от него съдействие и обстоятелството, че нямал други нарушения.

Моли за отмяна на НП, алтернативно – да бъде намален размера на наложените наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата. Изразява съжаление за стореното и моли да бъде намалена глобата, а СУМПС да му бъде върнато.

За въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР - Разград, не се явява представител.

За контролиращата страна РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства 1 съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.12.2022 г. свидетелите Н. Б. и Ж. К. – служители в РУ – Исперих, работели по контрол на пътното движение съгласно план-разстановка за специализирана полицейска акция на територията на Община С.. Около 22.30 ч. свидетелите се движели с полицейския автомобил по ул.“******“ в с.С..

Пред тях се движели два автомобила, които след като преминали през жп – прелеза, се отправили по ул.“*****“ в посока с.КР.. Вторият автомобил изпреварил първия, след което полицейският автомобил го последвал и със светлинен и звуков сигнал го спрял за проверка. В хода на проверката се установило, че спреният автомобил е марка „********“ с рег.№ ** **** **, собственост на Н. А. СА. от с.С., а водач на автомобила бил жалбоподателя Т.

Н. А.. Св.Б. изпробвал водача за наличие на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDN 0059, като уреда отчел 0.96 промила алкохол в издишания въздух. Полицейският служител издал талон за медицинско изследване № 078792, като водачът вписал в него, че отказва да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор и медицинско и химическо изследване. При това положение св.Б. преценил, че Т. А. е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.

ЗДвП и му съставил АУАН, който нарушителят подписал без възражения. Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН серия GA № 710794 от 27.12.2022 г., НП № 22-0275-0001104/13.01.2023 г., Талон за изследване № 078792 от 27.12.2022 г., разпечатка от Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDN 0059, Протокол за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, писмо от ГДНП, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Н. Б. и Ж. Кънев.

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че връченият му екземпляр от АУАН бил нечетлив, което му пречело да разбере какво нарушение е извършил. Действително представения от него с жалбата екземпляр от АУАН е с избледняло и трудно четимо съдържание, но това очевидно е в резултат на лошо съхранение на документа. Видно е, че същият е зацапан, със следи от прегъване, претъркване и закъсване по краищата, което е индикация именно за лошо съхранение, което е довело и до нечетливост на акта. Освен това на този екземпляр от акта са налични два оригинални подписа на нарушителя, които той не оспорва и с които е удостоверил, че е запознат със съдържанието на АУАН и няма възражения по него, както и с правото да направи допълнителни възражения по него в 7дневен срок, за каквито по делото няма данни да са направени. Следователно поведението на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, както и в последвалия период до издаване на НП, показва, че той е бил наясно какво точно нарушение е допуснал. По делото е 2 наличен и четлив екземпляр от АУАН, представен от АНО, съдържащ всички предвидени от закона реквизити. Колкото до твърденията, че е бил лишен от възможността да реализира правото си на защита, очевидно жалбоподателят е сторил това именно с подаването на жалбата, сезирала настоящото производство.

Съдът не споделя и възраженията на нарушителя за допуснати нарушения от контролния орган при тестването му с техническо средство. На първо място видно е от приложените по делото разпечатка от Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDN 0059 и Протокол за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха рег.№ 3286р-54086 от 21.10.2022 г., че техническото средство, с което е извършена проверката на жалбоподателя е годно и е преминало през периодична проверка на 21.10.2022 г. На следващо място твърденията на нарушителят, че не му бил връчен екземпляр от издадения талон за медицинско изследване, останаха недоказани. В приложеното по делото заверено копие от талона изрично се съдържа подпис на жалбоподателя, който той не е оспорил и който удостоверява, че екземпляр от талона му е връчен в 22.50 ч. на 27.12.2022 г. Именно в този талон Т. А. собственоръчно е записал и се е подписал, че отказва да бъде изследван чрез доказателствен анализатор и медицинско и химическо изследване, както и да се яви на място за извършване на изследването, в резултат на което контролният орган е приел показанията на дрегера. С оглед така установените факти съдът счита, че в хода на съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаното в него административно нарушение е било извършено от санкционираното лице. От събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установи по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. В случая техническото средство е отчело концентрация на алкохол в кръвта в количество 0.96 на хиляда. Като не е съобразил поведението си с изискванията на закона, жалбоподателят ангажира административнонаказателната си отговорност и следва да понесе предвиденото в разпоредбата на чл. 174 ал. 1, т. 2 ЗДвП наказание. Същият е нарушил закона, като е действал при пряк умисъл – знаел е, че не следва да управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това се е качил на автомобила и го е управлявал.

Жалбоподателят не оспорва констатираното нарушение, но същевременно счита, че не е отчетена тежестта на нарушението, поради което и наложените наказания са завишени и несправедливи. Съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като за процесното нарушение законът е предвидил комулативно две наказания – глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Размерите на наказанията са определени твърдо от законодателя, а не с долна и горна граница, поради което и АНО няма възможност при налагането им да прави преценка на тежестта на нарушението, респективно да определя наказанията в по-ниска или по-висока стойност. Такава възможност няма и съда.

Действително нарушителят няма други констатирани нарушения на ЗДвП, което се установява и от изисканата служебно от съда справка от Сектор ПП 3

– Разград и е сравнително млад, но тези обстоятелства биха могли да се коментират само при възможност за преценка на тежестта на нарушението или при преценка за маловажност на случая. В настоящия казус такива преценки са невъзможни, тъй като от една страна размера на наказанието са твърдо определен от закона, а от друга разпоредбата на чл. 189з ЗДвП не позволява прилагането на чл. 28 ЗАНН за нарушения по този закон.

Колкото до възражението на жалбоподателя, че тези наказания били несправедливи, тъй като такива би бил получил и нарушител с констатирани 1.2 промила алкохол, а установените за него промили били 0.96, т.е. по-близо до долната граница от концентрация 0.8, следва да се отбележи, че елементарната математика посочва точно обратното. От 0.8 промила до 0.96 промила разликата е 0.16, а от 0.96 промила до 1.2 промила разликата е 0.06, т.е. процесните промили са по-близо до горната граница от 1.2 промила, а не до долната от 0.8 промила…

С оглед изложеното правилно АНО е определил наказанията и техните размери съгласно предвиденото от закона.

По изложените съображения съдът намира, че процесното НП е правилно е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0275-0001104/13.01.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих ЙО. М. ЙО., с което на Т. Н. А. от с.С., обл.Разград, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, са му наложени наказания: глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4