Определение № 869 от 25.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 869 гр. София, 20.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601104 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения К. К. И., против определение от 30.08.2023г., постановено по чнд №4375/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че определението е неоснователно и необосновано, иска се отмяната му и постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения, а също и назначаване на служебен защитник пред втората инстанция поради липса на възможност осъденият да наеме адвокат.

САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация за това, по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

Не се налага насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което искането за назначаване на служебен защитник не следва да бъде уважавано.

Осъденият И. е постъпил в Затвора гр.София на 30.10.2018г., изтърпява присъда по нохд №736/2016г. на СГС, с която е наложено 1 наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5/пет/ години. Преди това е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години по нохд №21412/2013г. на СРС, активирано по реда на чл.68 от НК. До 30.08.2023г. е изтърпял всичко 4 години, 3 месеца и 11 дни, от работа 8 месеца и 19 дни, остатъкът от наказанието е бил 8 месеца и 11 дни.

Производството пред СГС е било образувано по молба на осъдения да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от размера на наложеното наказание, има приятелка, тежко му е и иска да му бъде даден втори шанс. Прокурорът е приел, че молбата е неоснователна и е пледирал тя да не бъде уважавана. В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че оценката на риска от рецидив е висока, 89 точки, намалена от 91, прогресивната система не е изпълнена, намира се в общежитие от закрит тип, при общ режим, има данни за дисциплинарни нарушения, дефицитите не са преодолени и не приема отговорността за извършеното, което е с висока степен на обществена опасност. Предвид този доклад, представителят на администрацията на затвора е дал отрицателно становище по молбата.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента той не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При наличието на високи стойности на риска от рецидив, променени незначително от 91 на 89 точки, както и при липса на доказателства за поведение, сочещо на трайна положителна промяна, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора осъденият И. е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение.

Предпоставката да е изтърпял повече от предвидения по чл.70, ал.1, т.2 от НК срок, който е две трети, тъй като се касае за престъпление, извършено при условията а опасен рецидив, а не една втора от размера на наказанието, безспорно е налична, видно от справката от Затвора, но не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като по отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, не са реализирани целите, набелязани в плана на присъдата. Съгласно изготвения доклад, все 2 още липсва трайна нагласа за недопускане на бъдещи закононарушения, тъй като осъденият не приема отговорността на деянието си. Рискът от рецидив е висок, рискът за обществото също е висок, корекционно-възпитателната работа не е довела до положителни промени, има общо шест групи дефицити – отношение към правонарушението, образование и обучение, управление на финансите и доходите, междуличностни проблеми, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици, умения за мислене. Независимо от получените общо четири награди, има наложено и наказание. За постигане на заложените в плана на присъдата в цялост е необходимо работата с него да продължи. Затова настоящият състав намира, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Изготвеният от ИСДВР доклад не е бил приет безкритично от съда, първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил всички налични материали по делото. Поведението на осъдения, съдебното му минало и наличните дефицити са подробно изследвани, в мотивите е посочено ясно и категорично становището на съда по тези въпроси, което се споделя изцяло от настоящия състав. Напълно невярно е твърдението в жалбата, че определението е необосновано, напротив, първоинстанционният съд обосновано е приел, че не може да се приеме, че са постигнати целите по чл.36 от НК и с И. следва да продължи работата по изпълнение на набелязаните в плана на присъдата цели. Конкретно са били обсъдени цялостното поведение на осъдения, съдебното му минало, необходимостта от индивидуална корекционна работа, които съгласно изискванията на закона, са изложени в доклада по чл.155 от ЗИНЗС. Затова правилно е направен извод, че по време на остатъка от наказанието, този срок би следвало да се използва за поправянето на подсъдимия, което все още не е трайно, каквото е изискването в това производство. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в затворническото досие, а доводите в жалбата в обратната насока са неоснователни. Затова настоящият състав също приема, че се действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че 3 атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.08.2023г., постановено по чнд №4375/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения К. К. И. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ по нохд №736/2016г. на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4