Протокол № 57 от 23.02.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 57 гр. Варна , 23.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен А. Атанасов при участието на секретаря Елена Я. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен А. Атанасов Търговско дело № 20203100900908 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:57 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, на именно повикване в 14:57 часа, се явиха:

Ищцовата страна Е. И. И., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – София, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М. и Ж.С.К., редовно призовано, не изпраща представител.

Вещото лице Р. С.а Г., редовно призована, явява се лично.

Свидетелят С. И. С., редовно призован, явява се лично.

Свидетелят И. С. И., редовно призован, явява се лично.

СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 1630/28.01.2021 г. от ответното дружество

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Б.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него. Няма нововъзникнали факти и обстоятелства.

Може да приложим доказателствата, с които разполагаме съгласно удостоверението. Това е решението което бяхме поискали по търговско дело №1373/2018 г.

По второто удостоверение, с което искахме да се снабдим с влязлото в сила решение на Варненски окръжен съд от 1982 година, официално ни беше отговорено, че от 1982 година архив не се пази в съда. Поради тази причина, ние ще поискаме да ни бъде издадено ново, тъй като получихме информация, че тези решения са изпратени и се съхраняват в Държавен архив или в архива на Общината. Затова ще помолим, за две съдебни удостоверения – едно за Община Варна и за Държавен архив.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №2178/16.12.2021 година:

Постъпила е искова молба от Е. И. И., против ”ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати ищцата сумата от 120000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болка и страдания, настъпили в резултат от смъртта на дъщеря

Рени И. С.а, починала в следствие от пътно-транспортното произшествие на 18.04.2017г. на АМ ”Тракия”, км.190+300 в посока запад-изток, в землището на Община Чирпан, обл.Стара Загора, по вина на водача на лек автомобил ”Мерцедес С 220”, с рег.№В4672ВМ, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица №BG/30/116003302410, със срок на действие от 28.12.2016г. до 28.12.2017г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на настъпване на пътно транспортното произшествие до 2 окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е майка на Рени И. С.а, която е починала в резултат от ПТП настъпило на 18.04.2017г. на АМ ”Тракия”, км.190+300 в посока запад-изток, в землището на Община Чирпан, обл.Стара Загора, по вина на водача на л.а.”Мерцедес С 220” с рег.№В4672ВМ, който автомобил към датата на инцидента е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Твърди се, че причинно-следствена връзка между смъртта на Рени С.а и въпросното ПТП, както и че вината за това е на водача на горепосоченото МПС, е установена с влязла в сила НОХД №571/2017г. на Окръжен съд Стара Загора. Сочи се, че приживе между ищцата и починалата, е съществувала изключително здрава семейна връзка, като те били изключително задружно семейство, изцяло отдадени един на друг. Твърди се, че починалата осмисляла ежедневието на ищцата и се грижела постоянно и всеотдайно за нея, независимо от нуждите . Сочи се, че в отношенията им винаги е царяло разбирателство, любов и хармония, както и че починалата била добър, трудолюбив и жизнен човек, който е пример за подражание на роднини, приятели и съседи. Твърди се, че в резултат на произшествието, семейството загубило най-скъпият си човек, който бил не просто упора в трудни моменти, но и човек, който ги оценявал. Сочи се, че смъртта сложила край на всичките им надежди, в живота им настъпила огромна празнота, която с всеки изминал ден се усеща все по-осезателно. Поддържа се, че със смъртта на дъщеря , ищцата била лишена от тази изключително важна подкрепа, както и че тя никога няма да може да приеме внезапната кончина по този нелеп начин. Твърди се, че след смъртта на дъщеря си, ищцата често прекарва дните си на гробището, тъжи чрезмерно за нея, като скръбта и мъката са огромни, а загубата е непрежалима. Сочи се, че болките и страданията от загубата са безпределни, като от фаталния ден и досега, ежедневието на ищцата, се промени коренно, също както и настроението . С оглед изложеното и с позоваване на съдебната практика, се поддържа, че справедливото обезщетение, което ответникът дължи за компенсиране на претърпените неимуществени вреди и тези които ще се търпят за в бъдеще, е в размер на 120000лв. Твърди се, че ищцата отправила претенция за заплащане на обезщетение към застрахователя на виновния водач, която е заведена на 3

19.12.2019г. по застрахователна преписка с №0801-004570/2017-05. Твърди се че отговорът на ответника бил, че не налице основание за удовлетворяване на претенцията. Сочи се, че банковата сметка по която евентуално да се изплати претендираното обезщетение, а имено: IBAN BG51СЕСВ979010G8 349100.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище за неоснователност и прекомерност на претенцията, поради липсата на емоционална привързаност между починалата и ищцата, съответно липса на претърпени неимуществени вреди от последната. Сочи се, че бракът на ищцата е прекратен през 1982г., при което тя е напуснала семейният дом, оставяйки дъщеря си и сина си, на грижите на своя бивш съпруг. Твърди се, че от съдържанието на изходящи от останалите членове на бившето семейство на ищцата писмени документи, е видно, че от момента на развода тя не споделя общо домакинство с тях, включително и с починалата си дъщеря, не е присъствала в живота им и изцяло се е дистанцира от семейството. Поддържа се, че ищцата не е имала пълноценна емоционална връзка с дъщеря си, както и че отношения между тях не са обичайните и типични такива, за да се приеме, че ищцата пряко, непосредствено и за продължителен период от време е търпяла и продължава да търпи значителни по степен морални болки и страдания от загубата на дъщеря си. Поддържа се още, че след като ищцата не е живяла заедно с дъщеря си от ранна детска възраст и то в най-важния период за съзряването и формирането на детската личност като индивид, то между тях липсва дълбока и пълноценна емоционална връзка, съответно няма основание за изплащане на обезщетение в претендираният размер. Сочи се, че правото на найблизките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени по смисъла вложен в Тълкувателно решение от 21.06.2018г. по тълкувателно дело №1 от 2016г. на ВКС. Твърди се, че в конкретния случай, раздялата на родителите на Рени С.а, е станала причина майката и дъщерята да се отчуждят, което изключва особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди в търсения размер. Поддържа се, че връзката между ищцата и дъщеря е била необичайно отчуждена за толкова близки родственици, дори формална. Сочи 4 се, че според Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленумът на ВС, нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношенияродители изоставили децата си и т.н., защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. На следващо място се оспорва, че ищцата е преживяла психически стрес в резултат от процесното събитие, като се поддържа възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди с твърдения, че същото противоречи на морала и би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване за ищцата, предвид изложеното относно липсата на лични отношения. На последно място се оспорва претенцията за присъждане на законна лихва считано от датата на деликта, като се поддържа, че съгласно чл.429, ал.3 от КЗ застрахователят заплаща лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от по-раната дадата-тази на уведомяването за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или тази на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Сочи се, че съгласно чл.497, ал.2 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, ако не е определил и изплатил в срок застрахователно обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: -изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или -изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя. Твърди се, че в случая застрахователната претенция е предявена на 19.12.2019г. и едва след изтичане на 15 работни дни от този момент, най-рано може да се счита, че застрахователят е изпаднал в забава, съгласно специалното правило на чл.497, ал.2, т.1 от КЗ. Предвид изложеното се поддържа, че претенцията за присъждане на лихва за забава, считано от датата на деликта-18.04.2017г. до изтичане на 15 работни дни след сезирането на 19.12.2019г., е неоснователна.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба. По конкретно се оспорват доводите, че между ищцата и починалата дъщеря не е съществувала изключително здрава емоционална връзка, като са развити съображения за недопустимост на ангажираните от ответника доказателства. Твърди се, че след прекратяване на брака на ищцата с решение 5 по гр.д.№2899/1982г. на ВОС, родителските права за дъщеря са предоставени на нея, като с решение по гр.д.№884/1987г. на ВРС, са предоставени и родителските права за сина , тъй като баща му не се е грижил за него. Доразвити са съображения в подкрепа на претендираният размер на обезщетението, като и относно претенцията за присъждане на законна лихва от датата на деликта, като се сочи, че застрахователят е бил уведомен за процесното ПТП много преди завеждане на иска от ищцата.

С постъпилият от ответникът отговора на допълнителната искова молба, се поддържат вече изложените доводи и възражения за неоснователността на претенциите.

Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП-18.04.2017г. отговорността на водача на лек автомобил ”Мерцедес С 220”, с рег.№В 4672 ВМ, е била застрахована при ответното дружество по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Застрахователна полица №BG/30/116003302410, със срок на действие от 28.12.2016г. до 28.12.2017г. Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.

Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищцата следва да установи, че смъртта на дъщеря

, е резултат от противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените вреди, а ответника обстоятелства изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението му не е виновно и противоправно, както и обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.