Решение № 1192 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20251100901442 по описа за 2025 година

Образувано е по жалба на "Бену България 12“ ЕООД, ЕИК 208376444, срещу отказ № 20250704235805/08.07.2025 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20250704235805/04.07.2025 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/.

Поддържа, че длъжностното лице няма право да проверява съществуването на заявените за вписване с представената декларация по по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП обстоятелства, съответно декларираните обстоятелства не подлежат на проверка по чл. 21, т. 5 от ЗТТРЮЛНЦ. Счита, че ЗМИП не изисква в декларацията да бъде посочен конкретният размер на притежаваните от действителния собственик права, доколкото информация относно точния процент на притежаваните права може да бъде извлечена от представените към заявлението документи. Твърди, че посочването в заявлението само на двете имена на представляващите юридически лица с нестопанска цел не е основание да се приеме, че има противоречие между декларираните данни и заявените такива със заявлението, в което тези лица са индивидуализирани с три имена, доколкото тяхната самоличност се установява по безспорен начин от представеното удостоверение за актуално състояние на юридическото лице. Поддържа, че заявяването за вписване само на две от представляващите 4 лица дружеството, упражняващо пряк контрол, не обосновава незаконосъобразност на заявлението, тъй като дружеството, упражняващо пряк контрол е вписано в ТРРЮЛНЦ, съответно имената на неговите законни представители не подлежат на вписване, на основание ЗМИП.

Иска отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

Претендира направените в производството разноски.

Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е 1 подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и отговора на Агенция по вписвания, както и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ № 20250704235805/08.07.2025 г., длъжностното лице е приело, че в представената към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП не е посочен конкретният размер и вида на притежаваните права от посочените като действителни собственици лица.

Констатирано е и несъответствие между посочените в декларацията обстоятелства и тези, които се установяват от приложените към заявлението документи, относно представляващите юридическото лице, което осъществява пряк контрол и тези, които упражняват непряк контрол. Счетено е още, че за част от дружествата по веригата на собственост не са представени доказателства как точно се разпределя капитала, а са посочени само данни за вписаните действителни собственици.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ – арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗМИП. В разпоредбата на ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП са изброени данните, които следва да бъдат вписани в съответния регистър, съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с Правилника за прилагане на закона, като законът изисква към тази декларация да се приложат и документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби /арг. от чл. 63, ал. 5 от ЗМИП/. Легалната дефиниция на „действителен собственик“ по отношение на корпоративните юридически лица е дадена в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Законът определя за такъв лицето, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на 2 еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. При тълкуване на нормите на чл.

61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието действителен собственик, може да се формира извод, че действителен собственик по смисъла на закона, който подлежи на деклариране, може да бъде единствено и само физическо лице/физически лица, което/които отговаря/т на предвидените в закона условия. Когато липсва физическо лице, което да има качеството на действителен собственик, съобразно изискванията на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП или когато съществуват съмнения, че лице, отговарящо на тези изисквания не е действителният собственик, като действителен собственик следва да се заяви физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител – арг. от §2 ал. 5 от ДР на ЗМИП.

В случая заявителят изрично е посочил, че декларираните от него с декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП като действителни собственици физически лица /Ю.К.Б. и Л.К.М./ са заявени за вписване като такива именно в хипотезата на §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Необоснована е поддържаната в жалбата теза, че обемът на притежаваните от заявените като действителни собственици лица не подлежи на проверка от длъжностното лице, доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП изисква, наред с декларацията по ал. 4, да бъдат представени и доказателства, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от ДР на закона. Съгласно чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, в обхвата на дължимата от регистърния орган проверка, влиза и преценката дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от представените документи, съответно длъжностното лице има задължение да провери дали декларираните по ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП данни се установяват от документите, които се изисква да бъдат представени, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗМИП.

В процесното заявление в поле 537, като юридическо лице, чрез което се упражнява пряк контрол е посочено дружеството „Бену България“ ЕООД. Това юридическо лица е вписано в ТРРЮЛНЦ като едноличен собственик на капитала на търговеца, а съгласно установеното в чл. 63, ал. 7 от ЗМИП принципното положение, когато подлежащите на вписване данни могат да се установят от извършените вписвания в регистъра, то тези данни не следва да се декларират, съответно вписват. В случая заявеното за вписване в поле 537 юридическо лице, което осъществява пряк контрол, е вписано като едноличен собственик на капитала на дружеството, съответно от това вписване се установява заявеното за вписване с процесното заявление негово качество и то не подлежи на допълнително вписване в поле 537. Видно от вписаните по електронното дело на това дружество по ЕИК 206877150 обстоятелства, в раздел „действителни собственици“, в ТРРЮЛНЦ има вече вписани данни относно заявените с процесното заявление юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол /в поле 538/, както и заявените действителни собственици Ю.К.Б. и Л.К.М. /в поле 550/. Следователно към момента в ТРРЮЛНЦ се съдържат данни относно заявените с процесното заявление обстоятелства, поради което за заявителя не съществува задължение 3 да декларира същите и тази информация не е необходимо да се вписва отново и по неговата партида в ТРРЮЛНЦ, доколкото от вече съществуващите вписвания в ТРРЮЛНЦ може да бъдат установени данните по чл. 61, ал. 1 ЗМИП и чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, въз основа на които данни може да бъдат приложени предвидените в закона мерки от задължените по чл. 4 от ЗМИП субекти.

Предвид изложеното, съдът намира, че заявените от търговеца обстоятелства не подлежат на вписване – арг. от чл. 63, ал. 7 от ЗМИП, поради което отказът следва да бъде потвърден като краен резултат, а подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.

По отношение искането на процесуалния представител на Агенция по вписванията за присъждането на агенцията на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива не се следват на агенцията. По същество съдебното производство по обжалване на отказите на АВТРРЮЛНЦ е едностранно, безспорно и по своя характер охранително. В този смисъл не може да се приеме, че Агенция по вписванията има качеството на страна в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.

Предвид обстоятелството, че агенцията няма качество на страна в производството, то искането за присъждане на Агенция по вписванията на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да се уважава.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "Бену България 12“ ЕООД, ЕИК 208376444, срещу отказ № 20250704235805/08.07.2025 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20250704235805/04.07.2025 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в 7-дневен срок от връчването му.

Препис от него да се изпрати, както на жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията /арг. от чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ/.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4