Решение № 1048 от 02.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. Перник, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720104640 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу М. К. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „М.

С.“, бл. *, вх. *, ап. ** е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 125/2016 г. по описа на ПРС за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „М. С., бл. *, вх. *, ап. ** в размер на 6070 лева, главница за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 1292,90 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 05.02.2015 г. Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия.

Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Позовава се на чл. 150, ал.1, ал. 2 и 3 от ЗЕ.

Ответникът бил абонат на топлопреносното дружество по силата на ОУ действали през процесния период като собственик на имот в топлоснабдена сграда. ОУ имали обвързваща сила без да бъде необходимо да има индивидуален договор сключен с потребинел. Позовава се на чл. 139в от ЗЕ и на чл. 42, ал. 1 от ОУ. С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Горепосоченият недвижим имот, видно и от доказателствата, които сам ищецът бил представил по делото бил закупен от И. М. К. майка на ответника; като след нейната смърт наследници по закон били останали преживелият съпруг К. М. К. и трите им деца - ответникът М. К. М. и нейните брат и сестра Д. К. М. и В. К. М.. От представеното отново от ищеца Удостоверение за наследници изх. № 1308 / 29.10.2014г. се установявало, че съпругът К. К. бил починал на дата 13.10.2014г., като 1 бил оставил за свои наследници - своите три деца. В последствие, видно отново от представеното от ищеца Удостоверение за наследници, се установявало, че В. К. М. бил починал, като бил оставил за свой наследник единствената си дъщеря В. К. К.. Така с оглед изложеното се установявало, че процесното задължение се отнасяло за период, в който съсобственици по закон били четири човека, а именно: К. М. К. на 5/8 ид.ч., а децата му по 1/8 ид.ч. от имота. Доколкото обаче в последствие този длъжник бил починал, то се установявало, че към датата на подаване на ЗИЗИ наследници по закон и при квоти по 1/3 ид.ч. са били М. К. М. и нейните брат и сестра Д. К. М. и В. К. М.. Поради горното и се установявало, че искът бил изцяло неправилно насочен само и единствено спрямо ответницата, т.к. последната можела да отговаря само до размера на 1/3 част от задължението за процесния период, като за останалаите 2/3 части искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.

Вън от горното обаче и доколкото ЗИЗИ била подадена едва 11.01.2016г., а вземането и съобразно посоченото се касаело за период от 01.05.2011г. до 30.04.2014г., то част от същото била погасено по давност и същото не се дължало.

Съгласно чл. 111 ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасявали вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започвала да тече от деня, в който вземането било станало изискуемо. При периодичните задължения изискуемостта на всяка престация настъпвала поотделно. В настоящия случай падежът на всяко от периодичните задължения било последното число на месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период, длъжникът бил изпаднал в забава само и единствено ако бил абонат на ответника и е имало доставка на топлоенергия на този адрес, имало редовно издадена фактура, а не такава която била разпечатана за първи път при стартиране на съдебното производство и едва тогава върху задължението започвали да се начисляват лихви, които подлежат на доказване по общия ред. Задълженията за лихви върху всяка от главниците били започнали да се натрупват от първо число на втория месец, следващ отчетния период и се дължали за всеки изминал ден след изпадане в забава на длъжника, тоест след издаване на данъчна фактура, каквато липсвало и никога не била издавана, или след връчване на покана, считано от когато евентуалният потребител бил уведомен.

Начисляването на лихва върху прогнозни месечни сметки било нищожно и представлявало налагане на нелоялно условие по смисъла на чл. 18, т.1 от ЗЗК (отм.) Прогнозните фактури нямали качеството на ликвидно и изискуемо вземане. Прилагането на „общи условия” допускащи такава възможност нарушавало правата на потребителя и налагало дискриминационни условия. В тази си част общите условия съдържали нищожни правни норми, посредством тях се заобикалял нормативен акт от по-висока степен.

Обществени отношения засягащи неограничен кръг субекти и едностранното регламентиране на задължения следвало да бъде извършвано посредством закон, а не посредством едностранно регламентирани „Общи условия” на дружество монополист. В същия смисъл е и т. 5, от Решение 5973/10.05.2010 г. по адм. дело № 13185/09г. - петчленен състав на ВАС.

Така с оглед изложеното се установявало, че претенцията на ищеца за заплащане на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 31.12.2012г. се явявало погасено по давност, поради което и вече не се дължало; или недължима като погасена по давност се явявала претенцията на ищеца за заплащане на сумите в размер на 2999,33лв. - главница за периода от 01.05.2011г. до 31.12.2012г., както и претенцията за заплащане на лихви в размер на 896,68лв., дължими за периода от 30.06.2011г. до 31.12.2012г. След приспадане на тези погасени по давност суми, се установявало, че за процесния, заявен от ищеца период, задължението на тримата наследници възлизало в общ размер на 3070,99лв., а мораторната лихва - в размер на 396,22лв.; или реалното задължение на ответника Лейва за процесния период възлизало в размер на 1023,66лв. — главница, 132.07лв. - мораторна лихва. както и разноските по 2 делото, или близо пет пъти по-малко от заявеното задължение.

С оглед изложеното прави изрично възражение, че претенцията на ищеца за заплащане на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 31.12.2012г. се явявало погасено по давност, поради което и вече не се дължало, а прави и изрично възражение, че ответницата Лейва не е единствен собственик на процесния имот, поради което и същата отговаряла само до 1/3 от дълга по делото. Горното задължение на ответника обаче вече било заплатено към днешна дата, поради което и ищецът нямал правен интерес от водене на настоящия иск, доколкото вече му било платено.

За горното вземане ищецът бил подал ЗИЗИ в съда - 11 Януари 2016г., като въз основа на същото на 25.03.2016г. ПРС бил издал Изпълнителен лист, по влязлата в сила ЗИПЗ № 92 от 12.01.2016г. Този лист и по искане на ищеца бил приведен в изпълнение пред ЧСИ С. Б., като въз основа на същия било образувано изпълнително дело № 1504/20г., за събиране на сумите по листа, а именно: 6070,32лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011г. - 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.01.2016г., до окончателно изпащане на вземането; 1292,90лв. - законна лихва за забава за периода от 30.06.2011г. до 05.02.2015г.;

147,26лв. - държавна такса, както и 100лв. - юрисконсултско възнаграждение.

По това изпълнително дело и по искане на взискателя на 29.02.2024г. на ответницата бил наложен запор на откритите банкови сметки, в следствие на който от сметка на длъжника била преведена на ЧСИ сумата в размер на 2465,32лв., която била разпределена и преведена на взискателя. Така като се има предвид, че задължението на ответницата реално възлизало на 1023,66лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2016г., която до 29.02.2024г. била в размер на 875,25лв., 132,07лв. - мораторна лихва, както и 1/3 от разноските по делото, в общ размер на 82,42лв. , то се установявало, че общото задължение на ответницата по това дело възлизало в размер на 2113,40 лв., поради което и с извършеното плащане било погасено реалното задължението на ответника към ищеца. В случай, че ищецът не оспорва това обстоятелство, то моли същото да бъде отделено като безспорно по делото.

С оглед изложеното и към днешна дата ответницата била погасила изцяло задължението си към ищеца и не му дължала нищо. Ищецът от своя страна и доколкото вече си бил получил реално дължимите от този наследник /съсобственик/ суми за посочения период, нямал правен интерес от водене на настоящия иск и по отношение на ответника, т.к. последният бил погасил дължимата се от него част.

Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана исковата претенция на ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД за разликата от 1023,66лв. до пълния предявен размер на главницата от 6070,32лв., за доставена, ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2014г., както и за разликата от 132,07лв. до пълния предявен размер от 1292,90лв. за законна лихва за забава за периода от 30.06.2011г. до 05.02.2015г.

Моли по отношение на претенцията за заплащане на главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2014г. в размер на 1023,66лв и претенцията за заплащане на 132,07лв. за законна лихва за забава за периода от 30.06.2011г. до 05.02.2015г., съдът да отхвърли исковата молба като неоснователна, поради извършено от длъжника плащане преди депозиране на иска. Претендира сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните изпращат свои процесуални представители, които молят съда да отдели като безспорно обстоятелството, че ответницата е погасила своето задължение към ищцовото дружество в размер на сумата 1023,66 лв. - главница, законна лихва върху тази главница до 29.02.2024 г. датата на постъпване на сумите в размер на 875,25 лв. както и мораторна лихва в размер на 132,07 лв., като с това е погасила изцяло задължението по делото, съобразно нейната 1/3 ид.ч. от наследството и същото обстоятелство изрично е било отделено като безспорно между страните.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.