Решение № 265265 от 06.08.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е град София, 06. 08. 2021 г.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II

– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Красимир Мазгалов

Членове:

1. Силвана Гълъбова

2. младши съдия Любомир Игнатов при участието на съдебния секретар Маргарита

Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д.

№ 5376 по описа на Софийския градски съд за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „С.К.“ АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление ***, ж. к. „********съдебен адрес *** (въззивник/работодател) чрез процесуалния представител адвокат Н.Х., преупълномощен от адвокат Д.Д., срещу решение

№ *******, постановено на 04. 02. 2021 г. от Софийския районен съд, 156-и състав, по гр. д. № 39055 по описа за 2020 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по три кумулативно съединени иска с правни основания по чл.

344, ал. 1, т. 1, по чл. 344, ал. 1, т. 2 и по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), като ги е уважил изцяло. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ е с цена от 3 444 лева и 32 стотинки (след изменение).

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Твърди противоречия и неясноти в мотивите към решението. Заявява, че районният съд е приел процедурата по налагането на дисциплинарното наказание за спазена, а веднага след това е констатирал, че законността на уволнението не е доказана. Намира, че първата инстанция е обсъдила редица правоирелевантни обстоятелства. Поддържа, че от мотивите към обжалваното решение не става ясно дали е налице нарушение на трудовата дисциплина или не. Заявява, че свидетелят Ж.Б.всъщност е разполагал с правомощия да отстранява служители за неспазване на безопасните условия на труда. Поддържа, че появата на ищеца на работа със симптоматика, отговаряща на описаните в Заповед № РД-01-331 от 12. 06. 2020 г. на министъра на здравеопазването и в нарушение на съответни работодателски разпореждания всъщност обосновава най-тежкото дисциплинарно наказание. Развива и други съображения във връзка с твърдението, че районният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това да постанови решение, с което да отхвърли всички предявени искове. Претендира разноските пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д.Й.М., ЕГН **********, съдебен адрес ***, пл. „********офис 19 (въззиваем/служител) чрез процесуалния представител адвокат П.Н.. Оспорва въззивната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие материалния и процесуалния закон. Намира, че районният съд ясно е посочил нарушението на трудовата дисциплина, за което е било наложено дисциплинарното наказание „уволнение“. Заявява, че свидетелят Ж.Б.не е бил надлежно оправомощен да издава разпореждания за отстраняване на служители временно от работа. Твърди, че по делото не е било доказано да е имал характерни симптоми на остри респираторни болести, както е приел и районният съд. Дори и да се приеме, че предполагаемите нарушения действително са извършени, заявява, че тежестта им не обосновава най-тежкото дисциплинарно наказание. Приема, че първата инстанция е изложила ясни и точни мотиви, като е обсъдила доводите и възраженията на двете страни и всички допуснати доказателства. Иска от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди и остави в сила обжалваното решение. Претендира разноските в настоящото производство. В откритото съдебно заседание прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Внесена е държавна такса в необходимия размер. По тези съображения жалбата е процесуално допустима.

При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно правилността му намира следното.

Фактическият състав на преобразуващото право на работодателя по чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ в разглеждания случай и предвид твърденията на страните обема следните елементи: нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се във виновно и противоправно действие или бездействие на служителя; нарушението на трудовата дисциплина да е тежко; работодателят да е приел писмените обяснения на служителя и да е събрал и оценил посочените доказателства; работодателят, определено от него длъжностно лице с ръководни функции или друг орган, оправомощен със закон да издаде мотивирана заповед със съдържанието по чл. 195, ал. 1 КТ в срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Доколкото тези юридически факти обуславят възникването на правото на работодателя да прекрати трудовия договор, тежестта на доказването им лежи върху него.

Фактическия състав на притезателното право на служителя на обезщетение за оставане на работа поради незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ обема следните елементи: оставане без работа в период от 6 месеца след незаконното уволнение; имуществени вреди (пропуснати ползи) в определен размер с оглед на брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец преди незаконното уволнение; причинна връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи. Тежестта на доказване на тези факти лежи върху служителя, включително тежестта на доказването на отрицателния факт, че той е останал без работа в период от 6 месеца след уволнението (в този смисъл е Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК).

Страните не спорят, а и от представените пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че на 28. 06. 2019 г. те са сключили трудов договор, по силата на който въззиваемият (служителят) се е съгласил да постъпи на работа при въззивника (работодателя) на длъжност „Компютърен техник – поддръжка“. Работодателят е поел задължение да заплаща в полза на въззиваемия брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 288 лева и 69 стотинки. С допълнително споразумение от 02. 01. 2020 г. брутното трудово възнаграждение е било увеличено на 1 546 лева и 43 стотинки.

От събраните в хода на първоинстанционното производство свидетелски показания се установява, че роднините на въззиваемия живеят в град Дупница. През юни 2020 г. въззиваемият се е явил на работа и е споделил, че доведената му майка е с положителен резултат от тест за коронавирус. Служителката на рецепцията съобщила за това на Ж.Б., който заемал длъжността „мениджър – сигурност“. Ж.Б.провел разговор с въззиваемия, при който му казал, че е добре да бъде разумен и да не си ходи в Дупница или ако си ходи трябва да го уведоми и да предприеме превантивни действия. Въззиваемият го уверил, че нямало да си ходи.

На 16. 06. 2020 г. въззиваемият пристигнал на работното си място, като служителката на рецепцията забелязала, че е с хрема, и той ѝ споделил, че го боляло гърлото. Свидетелят Ж.Б.провел разговор с ръководителя на въззиваемия, от когото научил, че въззиваемият си е ходил в Дупница. След това разговарял с въззиваемия и му казал, че трябва незабавно да си тръгне, да отиде на тест или при личния лекар, но въззиваемият отказал. Последвало нареждане на изпълнителния директор въззиваемият и колегите от отдела му да напуснат работното място и да се тестват за коронавирус, което въззиваемият изпълнил. Правилно районният съд е преценил да даде доверие на събраните свидетелски показания по чл. 172 ГПК като еднопосочни, непротиворечиви и съответни на останалите доказателства по делото.

От съвкупната преценка на доказателствата и предвид липсата на спор между страните следва да се приеме за установено, че въззиваемият се е тествал за коронавирус на 16. 06. 2020 г. На 17. 06. 2020 г. той се е явил на работа на в 08, 40 час‚, но не бил допуснат от работодателя. В същия ден в 09, 26 час‚ работодателят е бил уведомен чрез електронна поща, че резултатът от теста на въззиваемия за коронавирус е отрицателен (съгласно представената с отговора на исковата молба разпечатка от електронна поща).

Страните също така не спорят и от доказателствата по делото се установява, че работодателят е издал Заповед № 111/23. 06. 2020 г., с която е наложил на служителя дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е била връчена на въззиваемия на 23. 06. 2020 г.

Страните също така не оспорват фактическия извод на районния съд, че в периода от 24. 06. 2020 г. до 31. 08. 2020 г. въззиваемият е останал без работа (което се установява и от представените пред първоинстанционния съд преписи от трудовата му книжка, л. 89). Съгласно неоспореното експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за съответния период би възлизал на 3 444 лева и 32 стотинки.

Спорно между страните е обстоятелството дали въззиваемият е осъществил дисциплинарно нарушение, съответно, ако е осъществил дисциплинарно нарушение, дали то е достатъчно тежко, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

В мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение са описани следните дисциплинарни нарушения: „Служителят Д.М. е нарушил трудовата дисциплина и по-конкретно разпоредбите на чл. 187, ал. 2, т. 5 и т. 7 КТ. В условията на извънредна епидемична обстановка не е спазил установените условия за безопасност на труда, регламентирани както в заповедите на министъра на здравеопазването, така и тези, установени с Правилника за вътрешния ред на дружеството. Отказал е да изпълни заповедите на изпълнителния директор на дружеството, на лицето, отговорно да упражнява контрол за спазването на нормите и изискванията на законодателството и задълженията на работниците – Ж.Б.. С поведението си служителят е подложил на риск както своето, така и здравето на своите колеги“.

В мотивите на заповедта са посочени също така времето на осъществяването на предполагаемите дисциплинарни нарушения (16.

06. 2020 г. и 17. 06. 2020 г.), както и наказанието „дисциплинарно уволнение“.

При това положение заповедта има необходимото съдържание по чл. 195, ал. 1 КТ, включително описание на фактическите признаци на предполагаемите дисциплинарни нарушения. Подписана е от законния представител на работодателя. Издадена е в срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Работодателят е приел писмени обяснения от въззиваемия и е събрал и оценил доказателства преди издаването на заповедта за дисциплинарното уволнение, с което формално е спазил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. При това положение правилно районният съд е приел, че процедурата по налагането на дисциплинарното наказание е формално законосъобразна.

Въззивният съд обаче приема, че не е налице материалноправната предпоставка за налагането на дисциплинарното уволнение: извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина. По делото не е бил представен Правилникът за вътрешния трудов ред на работодателя, поради което не може да се установи дали с него са възприети правила за здравословни условия на труда и дали въззиваемият ги е нарушил. От друга страна, с явяването си на работа със симптоми на заразна болест въззиваемият действително е нарушил трудовата дисциплина (чл. 187, т. 5 КТ). Той не е спазил здравословните условия на труда, разбирани като такива условия на труд, които създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на останалите служители (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за здравословни и безопасни условия на труд). Посоченото в уволнителната заповед неизпълнение на заповедите на изпълнителния директор на работодателя не се потвърждава (напротив, по делото се установява, че въззиваемият е изпълнил нареждането от 16. 07. 2020 г. да не работи и да се тества за коронавирус), но за сметка на това въззивният съд приема, че въззиваемият не е изпълнил заповедите на лицето, отговорно да упражнява контрол за спазването на нормите и изискванията, свързани със здравословните условия на труда – свидетелят Ж.Б.. По този начин е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 КТ. От представената по делото заповед № 22/28. 03.

Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/533c3aef-ca6b-423b-99cb-b921a2221b5a