Решение № 731 от 05.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300500037 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.

София, ЕИК 200599406; против решение № 3387/18,07,2023 г., постановено по гр. д. № 1665/2022 г. на РС Пловдив. Решението се обжалва изцяло с оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От въззивния съд се иска да го отмени и вместо това – да отхвърли предявения иск.

Ответникът по жалбата Н. Д. В., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.

Постъпила е и частна жалба от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.

София, ЕИК 200599406; против определение№ 12726/08,11,2023 г., постановено по гр. д. № 1665/2022 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение предявеното с въззивната жалба искане да бъде изменено постановеното по същото дело решение № 3387/18,07,2023 г. в частта за разноските. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта 1 за разноските като при3еме, че не са налице основания за присъждане на възнаграждение по чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца.

Ответникът по частната жалба заявява становище за неоснователност на същата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

1. По въззивната жалба:

Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, като извърши проверка относно приложението на императивни материалноправни норми и взе предвид заявените в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС е образувано по предявен по реда на чл. 124 от ГПК иск с правна квалификация чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, предявен от Н. Д.

В., ЕГН **********; против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 200599406. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит № 1108667/09,01,2022 г. е недействителен поради нарушения по чл. 11, ал.

1, т. 9 и 10 от ЗПК.

Ответникът оспорва иска, счита, че процесният договор не страда от заявените от ищеца пороци.

Пред настоящата инстанция не се спори, установява се и от събраните пред РС писмени доказателства, че между страните е сключен в електронна форма договор за кредит № *** г., по силата на който заемодателят - ответник е предоставил на заемателя - ищец парична сума в размер на 5000 лв., дължима на 18 вноски при 35 % лихва (1750 лв.), с уговорен размер на ГПР - 49,66 %, като сумата е получена от ищеца.

Видно от приложената на л. 35 и сл. по делото на РС „Преддоговорна 2 информация“, предоставена на ищеца във връзка с процесния договор, договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяне от лице, различно от кредитора, ако кредитополучателят избере на сключи договор за гаранция с предложения от кредитора гарант, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 4950 лв. Посочените разходи не са включени в ГПР по кредита, тъй като касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита. Процесният договор е обезпечен с гаранция с предложения от кредитора гарант. В договора за кредит (чл. 5) е предвидено, че същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Ferratum bank" в полза на ответното дружество, както и че с одобряване от кредитодателя на предоставеното в негова полза обезпечение, то не може да бъде отменено. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.

Разходите по договора за гаранция не са включени в погасителния план по договора за кредит – вж. л. 55 по делото на РС. Общо дължимата по кредита сума, съгласно чл. 4 от договора и съгласно погасителния план, възлиза на 6750 лв., от които 5000 лв. – главница и 1750 лв. – лихва, при лихвен процент 35 %.

Заедно с това обаче в разменените по повод сключването на процесния договор изявления на страните, кредиторът е уведомил ищеца, че предоставя одобрение за заем от 5000 лв. за срок от 18 месеца с месечна вноска 650 лв. – вж. л. 57 – съобщение от 09,01,2022 г., 09:51:40). Пресметната по този начин – 18 вноски от по 650 лв., общо дължимата за връщане сума възлиза на 11700 лв. Тази сума се получава и при сбора на посочената в чл. 4 от договора обща дължима сума 6750 лв., към която се добавят разходите по договора за гаранция – 4950 лв.

Следователно разходите по договора за гаранция са включени към погасителните вноски по кредита и се изплащат чрез кредитодателя, без обаче същите да са отразени в предоставения на потребителя погасителен план.

Установява се и друго несъответствие в предоставената на потребителя предварителна информация по повод сключване на договора. Видно от заключението на изготвената пред РС съдебно-техническа експертиза (л. 153), на 09,01,2022 г., 10:51 кредитодателят е уведомил ищеца, че искането за отпускане на кредит е одобрено при следните параметри: размер на заема 5000 лв., лихва за периода на кредита 1750 лв., брой вноски 18, ГПР 49,66 %, обща сума за плащане 6750 лв., с посочване на размери на погасителните вноски поотделно (различни за всяка отделна вноска, като започват от 224,17 лв. и се увеличават до 606,53 лв.), както са индивидуализирани и в погасителния план на л. 55. Заедно с това в същия час и в същата кореспонденция на ищеца е изпратено и изявление за одобрение на 3 заем от 5000 лв. за срок 18 месеца с месечна вноска от 650 лв. Осем минути след това ищецът е изпратил съобщение за сключване на договора по електронен път с изпратения му за това код. На следващия ден – 10,01,2022 г. кредиторът е изпратил на ищеца съобщение, с което отново се сочат параметри на отпуснатия кредит като е посочен лихвен процент 23,33 %, а в представения впоследствие писмен договор – л. 6, е посочен лихвен процент 35,00 %.

Според разпоредбата на Чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 10: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

На тези изисквания сключеният между страните договор не отговаря.

Съдържащата се в същия информация относно броя и размера на погасителните вноски и ГПР, е най-обща и не съответства на предоставената на потребителя предварителна информация и не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена.

Наред с това, в договора за кредит е посочено, че ГПР е 49,66 %, а възнаградителната лихва е 35 %, като от съдържанието на договора не може да се направи извод за това какви точно разходи се заплащат от длъжника и как са включени в ГПР. Така неясен е характерът на задължението, включен в ГПР и представляващ разликата между размера на ГПР и лихвата от 35 %, която е част от него.

От друга страна, разходите на длъжника за предоставената гаранция по кредита, които са значителни – почти в размер на получената на заем сума, не са включени в определения с договора размер на ГПР. Одобряването на гаранцията чрез поръчителство е условие за сключване на договора за кредит. Независимо, че 4 разходите за гаранцията се дължат на друго лице, различно от кредитодателя, същите са пряко свързани с договора за кредит и несъмнено представляват „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК. Съобразно посочената разпоредба, такива са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция, възнаграждението за предоставената гаранция представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взет предвид при определяне на ГПР. Определен по този начин, действителният размер на годишния процент на разходите по процесния кредит ще надвиши максимално допустимия размер. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. повече от 50 %, а според чл. 19 ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни.

Изложеното дава основание да се заключи, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит длъжникът - потребител е поставен в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи. Чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Ето защо съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Затова обжалваното решение, с което процесният договор се приема за нищожен, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

2. По частната жалба:

С постановеното по спора решение на РС в полза на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 975 лв. С въззивната жалба, която в тази й част има характер на искане по чл. 248 от ГПК, е предявено искане за изменение на решението в тази част, тъй като не е установено наличието на предпоставките за безплатно представителство по реда чл. 38 от ЗА.

5

С обжалваното определение № 12726/08,11,2023 г. искането е оставено без уважение. Настоящата инстанция споделя извода за неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК по следните съображения:

Отговорността за разноски е уредена в част първа „Общи правила“ на ГПК като проявление на общия принцип за обезвреда при неоснователно причинени имуществени вреди. Тази уредба е приложима както за исковия, така и за изпълнителния процес. Принципно е установеното в чл. 78 от ГПК правило, че изгубилата спора страна дължи възстановяване и на адвокатско възнаграждение, в случай, че такова е заплатено от другата страна. А когато последната е представлявана безплатно, адвокатското възнаграждение се дължи при условията на чл. 38 от ЗА.