Определение № 20105 от 01.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20105 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110110253 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Подадена е молба от ответника, чрез процесуалния представител – адв. М.

Любомиров с вх. № 102415/31.03.2026г. с искане за допълване на определение от 18.11.2025г., с което производството по делото (в частта за главницата) е прекратено поради оттегляне от иска на основание чл. 232 ГПК, с присъждане на сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна по молбата „Централна кооперативна банка“ АД не е заявила становище в предоставения срок.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

С протоколно определение от 18.11.2025г. е прекратено на основание чл. 232 ГПК производството по гр. д. № 10253/2025г. на СРС, 81 състав, в частта по иска за главница по договор за потребителски кредит за сумата от 10 823,78 лв.

С посоченото определение съдът не се е произнесъл по отговорността за съдебните разноски.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая подадената молба има характер на такава за допълване на определението, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на иска, доколкото в същото съдът не се е произнесъл по дължимостта на разноски в полза на ответника.

Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост на искането по арг. от т. 8 на ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се иска допълване, а не изменение на определението в частта за разноските), поради което същото е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

С отговора на исковата молба ответникът е поискал присъждане на разноски за 1 адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.

В случая делото е прекратено по причина извън поведението на ответника – оттегляне на иска за главница. Следва да се посочи, че претенцията за главница по процесния договор за потребителски кредит да е призната от длъжника в рамките на заповедното производство по ч.гр.д. № 38402/2021г. по описа на СРС, 81 с-в, като съдът е указал на заявителя възможността да предяви установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за остатъка от претендираните вземания за договорна лихва, наказателна лихва и обезщетение за забава. Същевременно ищецът е подал искова молба, обхващаща всички суми, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417ГПК за главница и лихви. След допълнително дадени указания ищецът е заявил с молба от 30.10.2025г., че поддържа исковете само в допустимата част, извън признатата по договора главница.

Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника (оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба), то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК. В разглежданата хипотеза на основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има ответникът, като съдът приема, че в негова полза следва да се присъди сумата от 373,50 лв. (191 евро).

Ето защо на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на осъществилия безплатно процесуално представителство на ответника по делото – адв.М. Любомиров следва да се присъди възнаграждение в размер на 373,50 лв. (191 евро), в която връзка следва да се допълни протоколното определение от 18.11.2025г.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, протоколното определение от 18.11.2025г. по гр.д. № 10253/2025г. по описа на СРС, 81 с-в, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38 ЗА „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК 831447150, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Михаел Любомиров Любомиров, САК, сумата 373,50 лв. (191 евро), представляваща разноски в исковото производство за осъществена безплатна правна помощ в полза на ответника Р. И. Т..

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните пред СГС с частна жалба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2