Решение № 191 от 30.12.2025, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Харманли, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.А при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.А Административно наказателно дело № 20255630200420 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на А. Р. Т.,ЕГН **********, от гр. Х. против Наказателно постановление № 25 ***/12.03.25 г. на Началник Група в ОД на МВР- Хасково,РУ Харманли, с което са му наложени административни наказания, както следва: "глоба" в размер на 2000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.Актосъставителя и свидетелите не били преки очевидци на възникналото ПТП.Издадените от тях актове и протоколи нямали удостоверителна сила.Оспорва се фактическата обстановка и се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Н.П., надлежно упълномощен. Процесуалният представител поддържа жалбата,прави доказателствени искания.в последното съдебно заседание жалбоподателя и процесуалния му представител не се явяват.

Въззиваемата страна –Началник ГРУПА при ОДМВР Хасково, РУ

Харманли,редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Същия е изложил становището си обективирано в Писмо №271000-7896/18.09.2025г.,с което отправя искане за потвърждаване на акта.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, 1 обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на 20.02.2025 г. в 11.15 часа, на път трети клас 808 км.13+300 в посока с.Смирненци като Водач на лек автомобил,Хонда ФР В. Х **** МА, БЪЛГАРИЯ,собственост на Л. И. Т.а, ЕГН **********, е отказал проверка с техническо средство,за установяване употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказващ анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химически и лабораторни изследвания за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му,с което виновно е нарушил/а чл,174 ал, 3 от ЗДвП;

Жалбоподателят Т. е правоспособен водач на МПС към датата посочена в АУАН.Факт ,който не се оспорва.Не се спори,че жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка.Предоставен му е Талон за изследване бл.№ 277560.

Предвид горното св.Сл.Г. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивника, който отказал да го подпише.Възражение не е подадено в срок.Снети са обяснения от лицата пътували в автомобила на жалбоподателя и шофьора на автомобила участвал в ПТП.

Въз основа на материалите по преписката срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че въззивника е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, талон за медицинско изследване и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията св.С.,св.Т. и св.С., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, които съдът напълно кредитира, а доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП по делото не са ангажирани..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приложената по делото заповед. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 2 ал.3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел и на жалбоподателя,както и свидетел на отказа да се подпише АУАН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, посочен и е и АУАН въз основа на който се издава НП и който потвърждава извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Според чл.174 ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Безспорно от гласните и писмени доказателства по делото се установява, че въззивникът не само е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на алкохол, но не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Предвид алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от Т. се състои в отказ, да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване като от писмените и гласни 3 доказателства по делото безспорно е установено, че има отказ и за двете изследвания. Няма как в конкретния случай да се приеме, че лице, за което има съмнение за някакво противоправно поведение, следва да бъде освободено, единствено хипотетично за да му се предостави някаква възможност за избор, от който той категорично се е отказал, а и в последствие не е пожелал да се възползва от предоставената му възможност.

Нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП визира не само санкция, но и състав на административно нарушение.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, съгласно който на водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв..

С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания "глоба" в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца съдът намира наложените административни наказания за справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирано. Касае се за нарушение, със степен на обществена опасност, обичайна за съответната от този вид, поради което правилно АНО е наложил процесните административни наказания, тъй като само така биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения, още повече, че съгласно разпоредбите на ЗДвП нарушенията на този закон не са маловажни.Също така съда съобрази,че жалбоподателя е предизвикал ПТП с материални щети и телесни увреждания.

4

Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Наказващия орган не е направил искане за присъждане на разноски.

От въззивника, с жалбата, се претендират разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, но предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/, това искане се явява и неоснователно и се отхвърля от съда.

Съда намира,че в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноските за явяване на свидетел в размер на 7,53 лв.Сумата следва да бъде платена по сметка на РСХарманли.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 ***/12.03.25 г. на Началник Група в ОД на МВР- Хасково,РУ Харманли, с което на А. Р. Т.,ЕГН **********, от гр. Х. са наложени административни наказания, както следва: "глоба" в размер на 2000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП,

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

ОСЪЖДА А. Р. Т.,ЕГН **********, от гр. Х.,да заплати по сметка на РСХарманли,сумата от 7,53 лв.,представляваща изплатени разноски на свидетел.