Решение № 22 от 31.01.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Добрич, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20213230200611 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. В. Д., ЕГН: ********** срещу НП № 1717а-128/18.01.2021г. на Директора на ОДМВР - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 209а, ал 1 от ЗЗ, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв. С жалбата се моли Наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмено становище заявява, че поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,

1 като депозирана в законоустановеният 7-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следната фактическа обстановка:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган, в присъствие на жалбоподателя и съдържа задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на един свидетел – свидетел при констатиране на нарушението. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, от компетентен административнонаказващ орган и съдържа задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

От фактическа страна:

На 27.12.2020г., около 21.00ч., в гр. Добрич свидетелите Р. М. К. и М. Д.

Д. – униформени полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич, при изпълнение на служебните си задължения забелязали, че в магазин „ Табако шоп Джъмбо „, находящ се в гр. Добрич, по ул. „ Отец Паисий „ се намират лица, които не използват защитни маски за лице или други средства, покриващи носа и устата в съответствие с т. 7 от Заповед на Министъра на здравеопазването рег. № РД-01-675/25.11.2020г. Двамата свидетели влезли в магазина и установили, че едно от тези лица е Д. В. Д..

Предвид констатираното нарушение, св. К., оправомощен със Заповед рег. № 357з-557/24.03.2020г. на Директора на ОДМВР гр. Добрич / виж Становище л. 8 / в присъствието на жалбоподателя и св. Д. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил на 27.12.2020г. процесния АУАН, с който вменил на Д. В. Д. административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя.

На 18.01.2021г. било издадено и обжалваното НП № 1717а-128, в което АНО възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка, вменил на 2 жалбоподателя административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ му наложил административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от изцяло кредитираните от съда: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Р. М. К. и М. Д. Д., както и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства и доказателствени средства:

АУАН, съставен на 27.12.2020г., НП № 1717а-128/18.01.2021г., издадено от Директорът на ОДМВР гр. Добрич и Становище на Директора на ОДМВР гр.

Добрич. По своята същност и насока гласните доказателства се явяват еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно, както и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства.

Предвид гореизложеното съдът приема, че законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед на виновно осъществено от него административно нарушение, съставомерно по текста на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който регламентира налагане на административно наказание при нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ предвижда при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63 от ЗЗ Заповед № РД-01675/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р. България през периода 27.11.2020г. до 31.01.2021г. В т. 7 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че „всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на 3 общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.“ Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. В § 1а от ДР на ЗЗ е дефинирано понятието „обществени места“, според което това са местата, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Затова правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ал. 2 на чл. 3 от ЗАНН съответно предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е последвала поблагоприятна законова разпоредба от тази, която вече е приложена спрямо нарушителя. След 27.12.2020г., а и до момента, не е отпаднала административнонаказателната отговорност за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в зависимост от динамиката в страната.

Липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай.

Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.

Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

4

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 1717а-128/18.01.2021г. на Директора на ОДМВР - Добрич, с което на Д. В. Д., ЕГН: ********** за нарушение по чл.

209а, ал 1 от ЗЗ, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5