Определение № 1105 от 26.09.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1105 гр. Стара Загора, 26.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20225500500577 по описа за 2022 година Производството е образувано по частна жалба на „А.-*“ ЕООД, с. Ю., *** против протоколно определение от 08.06.2022г., постановено по гр.д. № 2861/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се разделя производството по предявените от ищеца против ЗД Е.“ АД и Е. К. Й. искове и се постановява производството да продължи по предявения срещу ЗД Е.“ АД, а искът срещу ответника Е. К. Й. да бъде изпратен по подсъдност на РС – В. Търново.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че при множество искове, предявени срещу различни ответници приоритет намирала разпоредбата на чл. 116 и чл. 115, ал. 2 ГПК пред правилото на чл. 105 ГПК. Счита, че когато били предявени субективно съединени искове срещу различни ответници, на различно правно основание и за единия ответник местната подсъдност била специална, съгласно чл. 115, ал.2 ГПК, с посочването подсъдността за този ответник, ищецът правил избор и местната подсъдност за всички ответници се определяла по този начин. Счита, че ответникът – застраховател и ответник – физическо лице са необходими другари в процеса. Отговорността им произтичала от един и същ юридически факт – деликт. Двете искови претенции се намирали във връзка с предмета на делото и законът не допускал тяхното разделяне, съгласно чл. 210, ал.2 ГПК. Воденето на делата в съдилищата от два различни съдебни района значително щяло да затрудни извършването на процесуалните действия и събирането на доказателства.

Моли съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно определението на КРС.

1

В срока не са постъпили отговори от другите страни ЗД“Е.“ АД гр.С. и Е. К. Й..

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт по подсъдността, поради което на основане чл. 121 ГПК е допустима. Внесена е дължимата държавна такса за въззивно частно производство.

Производството по гр.д.№ 2861/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък е образувано по искова молба от „А.-*“ ЕООД, с. Ю., *** против ЗД Е.“ АД и Е. К. Й. по предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ, във вр. чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С атакуваното определение първоинстанционният съд е разделил производството по предявените от ищеца против ЗД Е.“ АД и Е. К. Й. искове и е постановил производството по предявения срещу ЗД Е.“ АД да продължи по настоящото производство, като е дал едноседмичен срок на ищеца да предяви отделна искова молба срещу ответника Е. К. Й. за изпращане на производството за разглеждане от Компетентния съд – РС- В. Търново.

Макар в протоколното определение да не е посочено изрично с него, съдът след разделянето на производството по двата обективно съединени искове е прекратил производството пред себе си по отношение на втория ответник Е.

К. Й. и е изпратил този иск по подсъдност на РС – В. Търново.

Настоящият съдебен състав намира, че определението на съда, с което се разделят производствата по двата субективно и обективно съединени искове, доколкото не е преграждащо и не е предвидено изрично обжалването му не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. На обжалване подлежи единствено определението в частта му, в която производството по втория предявен иск се изпраща по подсъдност на РС – В. Търново.

Предявеният срещу втория ответник Е. К. Й. иск с правно основание чл.

86, ал. 1, във вр. чл. 45 ЗЗД е от компетентността на РС – В. Търново, съобразно правилото на чл. 105 ГПК. Възражението за неподсъдност на делото е направено от ответника Й. своевременно, в отговора на исковата молба. Наличието на връзка между делата на ищеца против застрахователя и на ищеца против прекия деликвент, от същото събитие, не може да обоснове задължение на сезирания съд да разгледа в едно производство предявените искове, тъй като преценката за това е негова, съобразно разпоредбата на чл.

210, ал. 2 ГПК, и тази преценка не подлежи на инстанционен контрол. С разделянето на производството по исковете, всеки иск е придобил отделна самостоятелност и родовата подсъдност следва да се преценява за всеки иск поотделно, съобразно изискванията на закона. Адресът на ответника по втория предявен иск - Е. К. Й., обуславя местната подсъдност производството 2 по него на РС – В. Търново, както правилно е преценил районния съд в обжалваното определение.

Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че при множество искове, предявени срещу различни ответници, приоритет намира разпоредбата на чл. 116 и чл. 115, ал.2 ГПК пред правилото на чл. 105 ГПК.

Разпоредбата на чл. 116 ГПК касае предявен един иск срещу различни ответници от различни съдебни райони, в която ситуация ищецът може да избере да предяви иска си в единия от тези съдебни райони. Хипотезата на няколко субективно и обективно съединени искове срещу различни ответници от различни съдебни райони е предвидена в разпоредбата на чл.

210, ал. 1 и 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 115, ал.2 ГПК предвижда специална подсъдност при предявяване на иск срещу застраховател, поради което е неприложима по отношение на предявения от ищеца срещу прекия извършител иск с правно основание чл. 86, ал.1, във вр. чл. 45 ЗЗД.

Неоснователно е твърдението, че когато са предявени субективно съединени искове срещу различни ответници, на различно правно основание и за единия ответник местната подсъдност е специална, съгласно чл. 115, ал.2 ГПК, с посочването подсъдността за този ответник, ищецът прави избор и местната подсъдност за всички ответници се определя по този начин.

Ответникът – застраховател и ответник – физическо лице не са необходими другари в процеса, макар и отговорността им да произтича от един и същ юридически факт – деликт. Наистина двете искови претенции се намират във връзка по между си, но съгласно чл. 210, ал.2 ГПК съдът, пред който делото е висящо, решава дали да постанови разделянето на отделните искове или да ги гледа в едно общо производство и това му решение не подлежи на съдебен контрол, доколкото не е преграждащо и не е предвидено изрично неговото обжалване.

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение на Казанлъшкия районен съд в частта относно подсъдността е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. В частта, в която производствата по двата съедини иска са разделени, като неподлежащо на обжалване, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част – прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 278, ал. 1 и 2 ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на „А.-*“ І ЕООД с. Ю., ***, представлявано от управителя А.Ф.А.К.Е., подадена чрез адв. Е. Ж. против протоколно определение от 08.06.2022г., постановено по гр.д. № 2861/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта му, в която се разделя производството по предявените от ищеца против ЗД Е.“ АД и Е. К. Й. искове 3 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.06.2022г., постановено по гр.д. № 2861/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта му, в която искът срещу ответника Е. К. Й. е изпратен по подсъдност на РС – В.

Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС гр.София, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4