Решение № 275 от 13.12.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Сливен, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20232200500415 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 260484 от 11.11.2021г. по гр.д. № 1629/2020г. по описа за 2020г. на СлРС, с което е ПРИЗНАТА ЗА УСТАНОВЕНА на основание чл. 124, ал. 4 ГПК НЕИСТИННОСТТА на документа УП-обр. 3 № 808р-1956/17.09.2019 г. по предявения иск от Г. П. Т.

ЕГН ********** от *** срещу ГДПБЗН - МВР, с адрес ***; ОСЪЖДЕНА е ГДПБЗН - МВР, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Т. ЕГН ********** от ***: на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 20 750,10 лв. /двадесет хиляди седемстотин и петдесет лева и десет стотинки/ обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в Удостоверение, обр.УП-3 № ПО-2474/07.12.2015 г., представляващи сбор на дължими, но неполучени от ищеца месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода от 11.12.2015 г. до 02.10.2018 г. и сумата от 2 114,86 лв. /две хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет 1 и шест стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в Удостоверение, обр. УП-3 № ПО2474/07.12.2015 г. и УП-3 № 808р-1956/17.09.2019 г., представляващи разликата между изплатените на ищеца пенсии и тези, които той би получил, ако документите бяха с вярно съдържание, за периода от 02.10.2018 г. до 21.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 15.06.2020 г. до окончателното им изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 201,68 лв. /двеста и един лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до 15.06.2020 г. и ГДПБЗН е осъдена да заплати разноските на ищеца и държавна такса и съдебни разноски.

С решение № 107/05.05.2022г. по въз.гр.д. № 45/2022г. по описа за 2022г. на СлОС, въззивната инстанция ОБЕЗСИЛВА Решение № 260484/11.11.2021 г., по гр. д. № 1629/2020 г. по описа на РС-Сливен, в частите, с които е осъдена ГД ПБЗН МВР, да заплати на Г. П. Т., ЕГН **********, както следва: сумата от 20 750,10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в УП- обр. 3 № 808p-1956/17.09.2019 г., сбор от дължими, но неполучени месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода от 11.12.2015 г. до 02.10.2018 г.; сумата от 2114,86 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в УП- обр. 3 № 808p-1956/17.09.2019 г., представляващи разликата между изплатените на ищеца пенсии и тези, които той би получил, ако документът е с вярно съдържание, за периода от 02.10.2018 г. до 21.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане; сумата от 201,68 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до 15.06.2020 г.; ПРЕКРАТЯВА производството по осъдителните исковете пред общия граждански съд, решението по които е обезсилено по-горе;

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд - гр. Сливен в тази му част, описана по-горе;

ОТМЕНЯ Решение № 260484/11.11.2021 г., по гр. д. № 1629/2020 г. по описа на РС-Сливен, в следните части:

2

- в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ГД ПБЗН МВР, с адрес ***, е осъдена да заплати на Г. П. Т., ЕГН **********, с адрес. ***, сума над 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство до присъдения размер от 3000лв., - в частта, с която на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ГД ПБЗН МВР, с адрес ***, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Сливен сума над 480 лв., представляваща държавна такса и разноски за съдебноикономическа експертиза.

ПОТВЪРЖДАВА в останалата част Решение № 260484/11.11.2021 г., по гр. д. № 1629/2020 г. по описа на РС-Сливен.

С определение № 50227 от 12.05.2023г. по гр.д. № 3456/2022г. по описа за 2022г. на ВКС на РБ е ДОПУСНАТО касационно обжалване на въззивно решение № 107 от 5 май 2022 г., постановено по в.гр.д. № 45/2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, в частта му, с която се обезсилва решение № 260484 от 11 ноември 2021 г., постановено по гр.д. № 1629/2020 г. по описа на Районен съд Сливен в частите му, с които ГДПБЗН - МВР е осъдена да заплати на Г. П. Т. сумата от 20750,10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в УП обр. 3 № 808p-1956/17.09.2019 г., сбор от дължими, но неполучени месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода 11.12.2015 г.-02.10.2018 г., сумата от 2114,86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в УП обр. 3 № 808p-1956/17.09.2019 г., представляващи разликата между изплатените на Туджалов пенсии и тези, които той би получил, ако документът е с вярно съдържание, за периода 02.10.2018 г.-21.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба, сумата от 201,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 21.10.2018 г.-15.06.2020 г., и производството по исковете е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Сливен и

НЕ Е ДОПУСНАТО касационното обжалване на въззивно решение № 107 от 5 май 2022 г., постановено по в.гр.д. № 45/2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, в останалата му част.

С решение № 50111 от 15.11.2023г. по гр.д. № 3456/2022г. по описа за 2022г. на ВКС на РБ е ОТМЕНЕНО решение № 107 от 5 май 2022 г., постановено по в.гр.д. № 45/2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, в обжалваната му част, с която се обезсилва решение № 260484 от 11 ноември 2021 г., постановено по гр.д. № 1629/2020 г. по описа на Районен съд Сливен в частите му, с които ГДПБЗН - МВР е осъдена да заплати на Г. П.

Т. сумата от 20750,10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в УП обр. 3 № 808p-1956/17.09.2019 г., сбор от дължими, но неполучени месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода 3

11.12.2015 г.-02.10.2018 г., сумата от 2114,86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в УП обр. 3 № 808p-1956/17.09.2019 г., представляващи разликата между изплатените на Т. пенсии и тези, които той би получил, ако документът е с вярно съдържание, за периода 02.10.2018 г.-21.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба, сумата от 201,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 21.10.2018 г.-15.06.2020 г., и производството по исковете е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Сливен.

Делото е ВЪРНАТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния Окръжен със Сливен.

Така, производството е с предмет въззивна жалба с вх. № 271508/06.12.2021 г. на ответника по делото ГД ПБЗН – МВР против първоинстанционно решение № 260484 от 11.11.2021г. по гр.д. № 1629/2020г. по описа за 2020г. на СлРС, като обхватът на въззивния контрол е първоинстанционният акт единствено В ЧАСТИТЕ, с които е осъдена ГДПБЗН – МВР да заплати на Г. П. Т. на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ:

- сумата от 20 750,10 лв. /двадесет хиляди седемстотин и петдесет лева и десет стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в Удостоверение, обр.УП-3 № ПО-2474/07.12.2015 г., представляващи сбор на дължими, но неполучени от ищеца месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода от 11.12.2015 г. до 02.10.2018 г.;и

- сумата от 2 114,86 лв. /две хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в Удостоверение, обр. УП-3 № ПО-2474/07.12.2015 г. и УП-3 № 808р-1956/17.09.2019 г., представляващи разликата между изплатените на ищеца пенсии и тези, които той би получил, ако документите бяха с вярно съдържание, за периода от 02.10.2018 г. до 21.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 15.06.2020 г. до окончателното им изплащане и - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 201,68 лв. /двеста и един лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до 15.06.2020 г.;

4

Първоинстанционното решение е влязло в сила В ЧАСТТА, с която е призната неистинността на документа - УП-обр. 3 № 808р-1956/17.09.2019 г.

Въззивникът във въззивната си жалба е изложил редица доводи за недопустимост на исковете, както и такива, по повод неоснователността на искането за установяване неистинността на документа, които обаче с оглед така развилият се процес, излизат извън обсега на настоящото въззивни производство. По повод осъдителните претенции въззивникът счита, че атакуваното решение е неправилно и необлосновано. Не било спорно, че служебното правоотношение с ищеца е прекратено през 2015 г. и са му изплатени всички обезщетения, както и че са изготвени служебни справки, отразяващи часовете положен извънреден труд за периода от 01.2003 до 01.12.2015 г., и ползвания отпуск за същия период. От приложените по гр. д. № 5943/17 г. книжа било видно, че извънредният труд е своевременно заплащан, виден бил ползваният платен годишен и допълнителен отпуск, както и че към момента на прекратяване на правоотношението са му заплатени 113 дни неизползван платен отпуск за сумата от 4766.34 лв. Ищецът оспорил броя на часовете положен извънреден труд, едва когато не му достигал стаж за пенсия.

Въззивникът твърди още, че поради липсата на оспорване и с оглед нормативната уредба за периода, е издал процесния документ - УП-3 № ПО2474/07.12.2015 г.; освен това ищецът е оспорил решението на директора на ТП на НОИ- Сливен за отказ за отпускане на лична пенсия пред АС-Сливен и пред ВАС, но отказът бил потвърден на две инстанции.

Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.

Претендира разноски, няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмена защита процесуалният му представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа въззивната жалба и оспорва отговора, развива подробна аргументация с доводи по същество относно неправилността на атакуваното решение, прави анализ на събраните доказателства, като изразява несъгласие със заключенията на експертизата, извежда извод за неоснователност на исковете, поради което иска да бъде отменено в осъдителните части първоинстанционното решение и вместо това бъде постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

5

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа изцяло отговора и иска потвърждаване на атакуваното решение в частите, за които делото е върнато за ново разглеждане. Няма нови искания, претендира разноски за всички инстанции, представя договор за защита и съдействие за настоящото въззивно производдство и списък.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.