Решение № 48 от 17.01.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пазарджик, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело № 20245220101336 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 298.50 лв., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението в съда на 21.11.2023г. до плащането.

Ищецът „***“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. С**, твърди да е изправна страна по валидно облигационно правоотношение с ответника Д. В. К., ЕГН: **********, настоящ: гр. **1, произтичащо от Договор за предоставяне мобилни услуги с предпочетен номер +**, сключен на 21.06.2021 г. със срок от 24 месеца, съгласно абонаментен план по програма „Тотал Макс“, срещу заплащане на месечен абонамент в размер на 39.99 лв. за срока на договора и месечен абонамент в размер на 41.99 лв. след изтичането на първоначалния срок. Твърди, че въз основа на същия договор е предоставил на ответника устройство марка „**“ на преференциална цена от 1 лв. при стандартна цена на устройството към момента на закупуването в размер на 329.90 лв., посочена в т.5 от договора.

Ищецът поддържа, че поради допуснато неизпълнение на договора от страна на ответника последният дължи неустойка по т.9 от него в размер на 1

115.26 лв., представляваща три стандартни месечни абонаментни такси, както и сумата от 223.68 лв., представляваща разликата между стандартната и преференциалната цена на закупеното устройство. Поддържа, че общото задължение на ответника възлиза на 338.94 лв., съгласно издадена крайна фактура №7327084525 от 25.10.2021г. за отчетния период 25.09.2021г. – 24.10.2021г., чийто падеж е 09.11.2021г., от което ответникът е заплатил частично 40.44 лв. и все още дължи остатъка в размер на е 223.68 лв.

Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4160/2023г. на РС – Пазарджик, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.

Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, счита иска за недопустим поради липса на идентичност между вземането, което е предмет на исковата молба и това по заповедта за изпълнение, както и поради неговото предявяване извън срока по чл.415, ал.4 ГПК. Оспорва действителността на договора поради сключването му в нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК и чл.5 ЗЗП, както и поради наличието на неравноправни клаузи в него. Оспорва предсрочното прекратяване на договора от страна на ищеца поради непредоставянето на подходящ срок за изпълнение по чл.87, ал.1 ЗЗД.

Твърди, че договорните клаузи за едностранно предсрочно прекратяване на договора и заплащането на неустойки са неравноправни и противоречат на добрите нрави. Предявява възражение за изтекла погасителна давност. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от фактическа и от правна страна следното:

Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим. Възражението на особения представител за липса на идентичност между вземането по заповедта за изпълнение и исковата молба е неоснователно, тъй като е налице пълно съвпадение на посочените 2 правопораждащи факти на правоотношението, неговия предмет – спорното субективно материално право на вземане, неговия размер и страните по договора. Освен това искът не е просрочен, тъй като е предявен в 1-медечния срок по чл.415, ал.4 ГПК.

За основетелността на иска ищецът следва да докаже сключване на договор, в който страните са уговорили неустойка, нейния размер, както и осъществяването на обстоятелствата, при които се дължи неустойката. Във връзка с възражението на ответника, че задължението е погасено по давност, ищецът следва да установи наличието на обстоятелства, които прекъсват или спират течението на давностния срок.

При така разпределената тежест на доказване съдът намира иска за неоснователен.

Установява се от представения от ищеца още в заповедното производство Договор за мобилни услуги №624800476 от 21.06.2021 г., че ищецът се е задължил да предостави на ответника за срок от 24 месеца мобилни услуги с предпочетен номер +** по абонаментен план „Тотал Макс“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса от потребителя в размер на 36.99 лв. за първоначалния срок на договора, а след неговото изтичане – в размер на 41.99 лв. При подписването на договора ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство „**“ на преференциална цена от 1 лв. при стандартна цена на устройството към момента на закупуването в размер на 329.90 лв. Договорът е сключен при общи условия, които също са представени от ищеца още в заповедното производство. На стр. 10 от договора за мобилни услуги страните са уговорили, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок по вина или инициатива на потребителя или поради нарушение на задълженията му по договора или приложимите общи условия, потребителят дължи неустойка, в размер на сбора от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до крайния срок на договора, но не повече от техния трикратен размер, а когато на абоната е предоставено устройство на преференциални цени, в неустойка се включва и частта от разликата между стандартната и преференциалната цена на устройството, съответстваща на оставащия срок от договора. Тълкуването на цитираната договорна клауза води до извода, че за да възникване задължението за неустойка не е достатъчно потребителят да допусне неизпълнение на 3 договора. Необходимо е още договорът да е прекратен предсрочно, тъй като размера на неустойката се определя в зависимост от оставащия период до крайния срок на договора. Този извод се подкрепя и от съдържанието на представената фактура, в която процесното вземане е отразено като дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Възможността за предсрочното прекратяване на договора е предвидена в т. 75 от общи условия, който гласи, че при неизпълнение на някое от договорните задължения на потребителя, операторът има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, или да откаже сключване на нов договор с него. Съгласно т.19б, б.“в“ ОУ, мобилният оператор има право едностранно да прекрати договора при незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на ответника.

Следва да се отговори на въпроса дали правото на ищеца да прекрати едностранно договора е упражнено надлежно по реда, който страните са уговорили, за да възникне задължението за неустойката.

Самият ищец в исковата молба въобще не излага твърдения за прекратяване или разваляне на договора и за основанието, на което евентуално е направил това, като изобщо не се позовава на правата по чл.19б и чл.19в ОУ. Освен това трябва да се има предвид, че едностранното прекратяване на договора е потестативно право на изправната страна, с което тя разполага, но за да го упражни е необходимо да направи изрично изявление до неизправната страна по договора, че счита същия за прекратен. За да породи действие волеизявлението на изправната страна, то следва да е достигнало до другата страна в правоотношението. Такова изявление на ищеца обаче не се съдържа в исковата молба, нито се открива сред приложените към нея доказателства, а също и в заповедното производство.

Прекъсването на доставката на мобилните услуги до потребителя, дори да е направено /понеже не е доказано/ не е равносилно на изявление на кредитора за прекратяване на договора и няма неговите правни последици да разруши облигационната връзка /вж. решение №196 от 03.06.2024 г. по в. гр. д.

№264/2024 г. на ОС – Пазарджик/.

Следователно ищецът не е доказал, че договорът е прекратени предсрочно поради неговото неизпълнение от ответника, поради което 4 правото да получи неустойка не е възникнало. На това основание претенцията за заплащане на неустойка, както в размера на три месечни абонаментни такси, така и в размер на разликата между заплатената преференциална цена и действителна такава на предоставеното устройство, се явява неоснователна.

Ето защо искът следва да се отхвърли. Предвид отхвърлянето на иска на това основание съдът не дължи произнасяне по възраженията на особения представител на ответника за недействителност на неустоечните клаузи в договорите за мобилни услуги и за погасяване на вземането по давност.

При този изход на делото ищецът дължи съдебни разноски на ответника, но същият не е представил доказателства за направени разноски и не претендира такива.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК, предявен от „***“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: ** против Д. В. К., ЕГН: **********, настоящ: гр. **1, за установяване на вземането по заповед №2156 от 22.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4160/2023г. по описа на РС-Пазарджик, в размер на 298.50 лв. неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**, сключен на 21.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението в съда на 21.11.2023г. до плащането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5