Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7504 от 10.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2523/2025
Вид
Решение № 7504
Подписан
10.12.2025
В сила
10.12.2025
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
  • чл. 8 и 9 · Конституция на Република България
  • чл. 8 и 9 · Конституция на Република България
  • чл. 116 · Наказателен кодекс
  • чл. 143 · Наказателен кодекс
  • чл. 152 · Наказателен кодекс
  • чл. 321, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 137 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 137 ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 7504 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20251100102523 по описа за 2025 година искове с пр.осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът – С. Г. М., твърди, че с оглед установяването на В.Б. в Дубай, Обединени арабски емирства, последният го упълномощил, както и други адвокати, да го представлява.

Пълномощните били депозирали в Специализираната прокуратура (СП). С постановление по пр. № 552/03.02.2020г. на СП прокурорите А.К. и В.Ф. отказвали конституирането им като защитници.

На 03.07.2020г. била извършена показна акция в дома му в гр. София, ул. ****. На 03.07.2020г. в 06,10ч. бил задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР във връзка с досъдебно производство (ДП) № 4/2020г. по описа на СП, (прокурорска преписка № 250/20г. по описа на СП), водено за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК.

На 03.07.2020г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 4/2020г. по описа на СП (пр.пр. № 250/2020г. по описа на СП), за това, че за периода от 2012г. до 28.05.2020г., на територията на Република България - гр. София, участвал в организирана престъпна група, с ръководител В.К.Б. и останали участници - Г.Л.Б., А. Г. М. и В.К.Б., създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 116, чл. 152 и чл. 143 от НК, като групата била създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

С определение от същата дата, 05.07.2020г., СпНС уважил искането за задържането му под стража.

На 11.08.2020г. постъпил по спешност в болница. Впоследствие мярката за неотклонение била изменена. Престоял многократно в болнични заведения.

С определение № 2395/31.10.2022г. по описа на СГС, 35 с-в бил определен 2-месечен 1 срок за приключване на ДП № 614/2022г. по описа на СО-СГП.

Прокуратурата не изпълнила разпореждането на съда и с постановление на СГП от 19.06.2023г. по ДП № 614/2022г. по описа на СО - СГП, пр.пр. № 16299/2022г. по описа на СГП наказателното производство срещу него било спряно под предлога, че ОАЕ не са отговорили на молба за екстрадиране на В.Б..

На 29.03.2024г. прокуратурата прекратила наказателното производство поради липса на престъпление.

Постановлението било обжалвано пред СГС и потвърдено с определение № 1302/25.04.2024г. на СГС, наказателно отделение, 36 с-в по н.ч.д. № 2208/2024г. и с определение № 701/04.07.2024г. на САС, 6 въззивен с-в.

Така, за период от 4 години бил незаконно обвинен за престъпление, което не бил извършил, и осем месеца бил лишен от свобода, първоначално под формата на задържане под стража по реда на ЗМВР и НПК, а впоследствие при условията на домашен арест.

Мерки за процесуална принуда, включително и забрана за напускане пределите на страната търпял в максимално предвидения от закона срок - 1 година и шест месеца.

За целия период претърпял крайно негативни емоции. Множество клиенти прекратили отношенията си с него. Доходите му спаднали. Наказателното производство било широко отразено в медиите.

Претърпял и съществени имуществени вреди. Преди задържането си имал сключени договори за правна защита и съдействие с В.Б. с възнаграждение в размер на 50 000 лева, и с Й.Ч. с възнаграждение в размер на 20 000 лева. След привличането му като обвиняем и задържането му, договорите били прекратени и възнаграждения не били заплатени.

При лечението му в Университетска болница „Аджибадем Ситиклиник“ заплатил 32 728,20 лева за наетия ВИП апартамент с три легла, какъвто бил заставен да го направи за нуждите на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

С оглед изложеното моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 300 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 70 000 лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 32 728,20 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди за разноски в Университетска болница „Аджибадем Ситиклиник“, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и разноски.

Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:

- претенциите за неимуществени и имуществени вреди били прекомерни, а и недоказани;

2

- навежда и други правни и фактически доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за обвинения, посочени в исковата молба.

На 03.07.2020г. е извършено процесуално-следствено действие „Претърсване и изземване“ по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК на жилището на ищеца, находящо в на ул. „Бяла черква“, в гр. София (Протокол от същата дата). За това процесуално действие е имало съдебно разрешение – показанията на ищеца, дадени в досъдебното производство, в тази си част, могат да се ползват (л. 44 / Саморъчните обяснения, дадени в предварително наказателно производство, имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Постановлението на прокурора по тези факти не са надлежно доказателство - Решение № 28 от 28.02.1999г. по гр.д. № 3114/97г., IV г.о.). Това факт се признава и в исковата молба.

Посочено е, че поемните лица са уведомени относно чл. 33 от ЗА, тъй като жилището е обитавано от собственика – адвокат от САК. Двете поемни лица са били към тази дата на около 20 години, според ЕГН-тата, започващи с 005 и 004, единият от гр. Кнежа, а другият от с. Добровница. Ищецът представил два броя лаптоп-и, ползвани от съпругата и внука му.

Иззет е и GSM.

Претърсването започнало от хола, а след това такова било извършено и в кабинета (всъщност това е адвокатската кантора, съобразно установеното по-долу – разпита на сина на ищеца). Там е намерен кафяв плик, между множество документи. В него имало снимки на магистрати. След това били открити разпечатки от електронни медии. Намерено е и постановление на прокурор от 2018г. Иззета е още една компютърна конфигурация, а и DVR (устройство свързано с охранителните камери).

Във възраженията си, г-жа М.а сочи, че кафяв плик не е имало преди претърсването.

Във възражението на ищеца се сочи, че група за задържане (командоси) са влезли в жилището му без да се представят и са му поставили белезници, като е бил принуден да стои обърнат към стената. Белезниците били свалени с рязане, тъй като имало дефект или били развалени. Малко по-късно дошли следователи, които иззели част от адвокатските му книжа.

Следователите и поемните лица дошли след като 10-15 минути служителите на МВР се разхождали в дома му (изложеното е във връзка с плика).

Пликът е предмет на възражението и на сина на ищеца. По ръцете на баща му имало белези от белезници.

Следват подписи и никакви отбелязвания от поемните лица.

Целият тест на документа е изписан с ръкописно от участниците в следственото действие и представителите на семейството на ищеца, поради което не навсякъде се чете добре.

3

Ищцовата страна не ангажира пълно доказване на фактологията относно нарушенията, допуснати при претърсването (чл. 154 от ГПК).

Предвид изложеното по-долу в „от правна страна“ относно поемните лица;

„загубата“ на кафявата папка и на евентуалните записи на камерите (нито папката нито записите са представени в наказателното, а и в това производство; не е дадено каквото и да обяснение за тях), за които се споменава в свидетелските показания (DVR устройството), както и пасивността на ПРБ, която по-скоро оспорва размера на обезщетението, но не и фактите, съдът приема, че тези обстоятелства са установени.

Дори да се приеме нещо различно относно начина на влизане на баретите и поставянето на дефектни белезници, останалите нарушения са достатъчни, за да се достигне до аналогичен правен извод относно размера на обезщетението.

Не е съобразено твърдяното разбиване на входната врата, за което вече няма ангажирани каквито и да са доказателства.

Ищецът е задържан под стража на същата дата (03.07.2020г.) на основание чл. 72, ал.

1 от ЗМВР (заповед – л. 39). Декларирал е че има здравословни проблеми, но не желае преглед (л. 40 и л. 45). Г-н М. е привлечен като обвиняем за деяния, квалифицирани по чл.

93, т. 20 от НК (ОПГ), във с чл. 116 (квалифицирано убийство), чл. 152 (изнасилване) и чл.

143, във вр. с чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК.

С постановление от 03.07.2020г. на СП е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ (л. 46; Определение от 05.07.2020г. на СНС по НЧД № 1865/2020г.).

Освен това е наложена забрана за напускане на страната (Постановление от 07.07.2020г. – л.

47).

Определението на СНС е обжалвано и е поискана публичност, която е уважена. С Определение от 14.07.2020г. на АСНС по ВНЧД № 341/2020г., искането за промяна на мярката не е уважено (л. 133).

С Разпореждане от 10.08.2020г. на СП по пр.пр. № 250/2020г. е установена нужда от хоспитализация. Разпоредено е ищецът да се приведе в „Ситиклиник“ (л. 220). Отказано е обаче привеждане в санаториум (Постановление от 23.09.2020г. по СП по пр.пр. № 250/2020г. – л. 235).

Последвала е още една хоспитализация – Разпореждане от 30.09.2020г. на СП по пр.пр. № 250/2020г. – л. 236; и такова от 16.10.2020г. – л. 237.

Междувременно мярката за неотклонение е променена на „парична гаранция“ – 30 000 лева (Частен протест от 14.10.2020г. – л. 176).

С Постановление от 15.02.2021г. на СП по пр.пр. № 250/2020г. е позволено на ищеца да напуска домашния си адрес – л. 242.

С Постановление от 02.03.2021г. на СП по пр.пр. 250/2020г., мярката за неотклонение от „домашен арест“, считано от 22.10.2020г. (л. 231), е променена на „подписка“.