Определение № 307 от 29.05.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Враца, 29.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500134 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1018/12.02.2025 г. по описа на РС-Бяла Слатина, подадена от П. Х. П., ЕГН ********** от с.Алтимир, обл.Враца, против определение № 76/22.01.2025г. постановено по гр. дело № 1201/2021г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е оставена без уважение молбата по чл. 64, ал.2 от ГПК на молителя за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивна жалба вх. № 2605/23.05.2023 г., указани с Разпореждане № 592/30.05.2023 г.

Жалбоподателя твърди, че не получил от дъщеря си Ц. П. Х.а съобщението за Разпореждане № 592/30.05.2023 г. с което са му дадени указания за внасяне на държавна такса по подадената от него въззивна жалба, въпреки че получила съобщението с задължението да му го предаде.

Излага, че е подал молба вх. № 3471/03.07.2023 г. по чл. 64 от ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за внасяне на държавна такса по въззивната жалба.

За доказване на факта, че дъщеря му не е изпълнила задължението си да му предаде полученото от нея съобщение са позовава на приложена по делото изходяща от нея декларация, че не била предала съобщението на баща си, тъй като учела за явяването си на държавни изпити.

Освен това твърди, че здравословното му състояние не му позволявало да изпълни указанията, тъй като му било предписано лечение от страна на травматолог, за установяване на което по делото било представено медицинско направление, издадено от МБАЛ гр. Плевен.

Твърди, че пропускането на срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба се дължи на посочените две особени и непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Моли съда да отмени определението на Районен съд гр. Бяла Слатина от 14.01.2025 г. по гр. дело № 1201/2021 година и постанови съдебен акт, с който да уважи депозираната молба по чл. 64 ал. 2 от ГПК и възстанови срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба по гр. дело № 1201/2021 г по описа на Районен 1 съд гр. Бяла Слатина.

С частната жалба не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба ЗАД „Алианц България”, чрез адв. А. Б. подава отговор с който оспорва частната жалба с която я оспорва като неоснователна.

Поддържа, че не са налице особени непредвидени обстоятелства които да са възпрепятствали частния жалбоподател да изпълни указанията, какъвто извод е направил и първоинстанционният съд в обжалваното определение.

Излага, че е доказано, че съобщението е получено от дъщерята на частния жалбоподател, а пропускът й като член на домакинството на частния жалбоподател да предаде съобщението не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ГПК.

Оспорва твърдението на частния жалбоподател, че физическото му състояние било пречка да изпълни в срок указанията на съда.

Излага, че извършеният на частния жалбоподател П. П. медицински преглед е на 11.07.2023г., т.е. приблизително 20 дни след като срокът вече е изтекъл предвид обстоятелството, че съобщението на съда е получено от дъщеря му - Ц. Х.а на 14.06.2023г. и предоставеният от съда 7-дневен срок е изтекъл на 21.06.2023г., поради което и извършените медицински интервенции били ирелевантни към преценката на основанията за възстановяване на срока.

Предвид на изложеното поли съда да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд и да отхвърли частната жалба като неоснователна.

Претендира сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, за които представя доказателства.

С допълнителна молба вх. № 2345/27.03.2025 г. ищецът е представил извлечение от банковата си сметка за получаването на сумата от 1094,28 лв. от ответника по частната жалба, представляващи плащане по фактура № 97774/18.03.2025 г.

За да се произнесе по жалбите, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 1201/2021 год. по описа на Районен съд - Бяла Слатина е приключило със съдебно решение № 71/05.04.2023г.

Решението е обжалвано от ответника П. Х. П. с въззивна жалба вх. № 2605/23.05.2023г., към която не е приложено доказателство за заплатена държавна такса.

С разпореждане № 592 от 30.05.2023 г. Районен съд - Бяла Слатина е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок да внесе държавна такса по сметка на ОС-Враца в размер 316, 41 лв. и да представи доказателства за внесената такса в Районен съдБяла Слатина, като същият е предупреден, че при неизпълнение на дадените указания жалбата ще бъде върната.

Съобщението с дадените от районния съд указания за отстраняване на нередовността на въззивната жалба, ведно с предупреждение за последиците от неизпълнението им в срок, е редовно връчено на Ц. П. Х.а– дъщеря на жалбоподателя, при условията на чл. 46, ал.1 ГПК, на 14.06.2023 г., видно от разписката на гърба на съобщението (л.11 по в. гр. д. № 374/2023 по описа на ОС Враца), като в дадения от съда 7-дневен срок, изтичащ на 21.06.2023 г. /сряда - присъствен ден/, съобразно правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК, не е постъпила молба с представени доказателства за заплатена държавна такса за въззивното обжалване, нито съдът е сезиран с молба за продължаване на срока за това.

С разпореждане № 729 от 29.06.2023 г., на основание чл.262, ал.2 ГПК, Районен 2 съд - Бяла Слатина е върнал подадената въззивна жалба вх. № 2605/23.05.2023г. на жалбоподателя П. Х. П., поради неотстраняване на нередовността, указана от съда в закрито заседание от 30.05.2023г. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че в дадения срок жалбоподателят не е отстранил нередовностите на въззивната жалба, като не е внесъл следващата се държавна такса, съгласно чл.261, т.4 ГПК.

Препис от постановеното разпореждане е връчен на Ц. П. Х.а дъщеря на жалбоподателя, живуща на същия адрес, на 13.07.2023 г., видно от разписката на гърба на съобщението (л.14 по преписката).

След постановяване на посоченото разпореждане и преди връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 46, ал.1 ГПК, с молба вх. № 3471/03.07.2023г.

(л.15 по в.гр.д. № 374/2023г. на ОС-Враца) П. Х. П. е поискал от районния съд удължаване на срока за внасяне на държавна такса. В молбата молителят е посочил, че съобщението за отстраняване на допуснатите нередовности във въззивната жалба е получено от трето лице, което не го е уведомило навреме, поради което е пропуснал срока за внасяне на таксата.

По тази молба Районен съд - Бяла Слатина се е произнесъл с разпореждане № 759/05.07.2023г., с което я е оставил без уважение като се е мотивирал с забраната на чл.63, ал.1, вр. ал.3 от ГПК.

Разпореждането е обжалвано и по частната жалба е образувано в. ч. гр. д. № 374/2023 по описа на ОС Враца.

Тъй като е констатирана нередовност на молбата на П. Х. П. с вх. № 3471/03.07.2023г. (л.15 по в.гр.д. № 374/2023г. на ОС-Враца), изразяваща се в съществено противоречие между изложените в нея обстоятелства и направеното искане, с разпореждане № 58 от 06.02.2024г. по в. ч. гр. д. № 84/2024 по описа на ОС Враца ( л. 43-46) съдът е указал на жалбоподателя да уточни своето искане, направено в молбата, като заяви дали иска продължаване на срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба по чл.63 от ГПК или възстановяване на пропуснатия срок за внасяне на държавна такса по въззивната жалба по чл.64 от ГПК.

В изпълнение на указанията с молба вх. № 1563 от 29.02.2024 г. по описа на ОСВраца жалбоподателят е заявил, че иска възстановяване на пропуснатия срок за внасяне на държавна такса по въззивната жалба по чл.64 от ГПК.

С определение № 125/05.03.2024 г. по описа в. ч. гр. д. № 48/2024 по описа на ОС-Враца е обезсилил разпореждане № 759/05.07.2023г., постановено по гр. дело № 1201/2021г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е оставена без уважение молбата на П. Х. П., ЕГН ********** от с.Алтимир, обл.Враца с вх. № 3471/03.07.2023г. за продължаване на срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба и делото е върнато на РС-Бяла Слатина за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне по молбата на П. Х. П. с вх. № 3471/03.07.2023г. по чл.64 от ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за внасяне на държавна такса по въззивната жалба.

С определение № 2352 от 29.08.2024 г. по частно касационно търговско дело № 20248003901059 по описа за 2024 година на ВКС I TO не е допуснато касационно обжалване на определение № 125/05.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 48/2024 г. на Окръжен съд Враца.

След връщането на делото на делото на Районен съд – Бяла Слатина първоинстанционният съд е насрочил същото в открито съдебно заседание на 14.01.2025 г. в същото открито съдебно заседание са приети като доказателства представените към искането от молителя П. Х. П. писмени документи и е приложил към делото изпратените становища с молба с вх.№ 185/13.01.2025г и с вх. № 221/14.01.2025г.

С обжалваното по настоящето дело Определение № 776/22.01.2025г., постановено по гр. дело № 1201/2021г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, е 3 оставена без уважение молбата на П. Х. П., ЕГН ********** от с.Алтимир, обл.Враца с вх. № 3471/03.07.2023г. за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба.

Видно от наличното по делото съобщение на л. 11 от в.ч.гр.д. №374/2023 по описа на ОС Враца същото е връчено на 14.06.2023 г. на дъщерята на частния жалбоподател Ц. П. Х.а с задължение да го предаде на баща си, а в съобщението е възпроизведен и диспозитива на разпореждане № 592/30.05.2023 г. по гр. д. № 1201/2021 п описа на РС Бяла Слатина - Указва на П. Х. П. да внесе държавна такса в размер на 316,41 лв. по сметка на Окръжен съд - Враца и да представи доказателства за внесената такса в Районен съд Бяла Слатина, в 7 дневен срок от получаване на съобщението. В противен случай жалбата ще бъде върната.

Представена е декларация, подписана от Ц. П. Х.а, че не е предала съобщението на баща си, но същата има характера на свидетелски показания, които не са събрани по съответния ред, поради което и не е установено че не е изпълнила задължението си да предаде съобщението на частния жалбоподател.

Относно твърдението от частния жалбоподател пречки е представено медицинско направление - искане от 11.07.2023 г. от ортопед – травматолог за изпращане на частния жалбоподател за ПХО на раната, гипсова имобилизация за 20 дни с лонгета и контролен преглед на 25.07.2023 г.

Същото обаче не удостоверява дата на изкълчването на крака на частния жалбоподател преди 11.07.2024 г., когато вече срокът за изпълнение на указанията е изтекъл.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Частната жалба е редовна и допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.

С определение № 463 от 2.08.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1438/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева е разяснено, че съгласно трайно установената съдебна практика особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.

64, ал. 2 ГПК са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и обективно са попречили на страната или на нейния пълномощник по делото да извърши в срок дължимото процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положена грижа.

В конкретния случай по настоящето дело не се доказа не се доказа, дъщерята на частния жалбоподател да не му е предала полученото съобщение за внасяне на държавна такса по въззивната жалба, поради което и настоящият съдебен състав приема, че срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 21.06.2023 г. /сряда присъствен ден/ - 7 дни след получаването на съобщението от дъщерята на ищцата.