Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 03.01.2026, Районен съд - Момчилград

Съд
Районен съд - Момчилград
Дело
Административно наказателно дело 163/2025
Вид
Решение № 1
Подписан
03.01.2026
В сила
02.02.2026
Състав
Боян Ешпеков

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.7, ал.2, т.1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Момчилград, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20255150200163 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от И. Д. А., чрез пълномощника си – адв. Д. Казанджиева – Аврамова, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 11043013, издаден от ОД на МВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева на И. Д.

А., ЕГН **********, в качеството му на собственик на засечения лек автомобил, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 24.06.2025 г. на път Е-85 1-5 на км.372+150 м., в посока от гр.Кърджали към Р.Гърция.

В жалбата се твърди, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен, необоснован и поставен при наличие на съществени процесуални нарушения; че при констатиране на нарушението и съставяне на фиша са допуснати съществени нарушения, които са довели до незаконосъобразност и необоснованост; че нарушението не е констатирано по предвидения в закона ред; че описаното в обстоятелствената част деяние е несъставомерно по посочените разпоредби; че не са посочени всички изискуеми признаци от обективна и субективна страна; че квалификацията на нарушението е непълна и неточна; както и че наказанието не е наложено по установения от закона ред. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалвания електронен фиш. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е представено становище, в което се излагат подробни съображения, че е нарушен принципа “non bis in 1 idem”, тъй като за същото нарушение е издаден и друг електронен фиш, а именно – ЕФ № 11144228; че не е доказано нарушението, предмет на електронния фиш, тъй като от снимка към ЕФ е отразено, че нарушение е извършено на 24.06.2025 г. в 15:18:00 часа, а не в 15:17:00 часа, за каквото нарушение е наказан жалбоподателя; че протоколът за използване на камерата не е съставен от надлежно упълномощено за това лице; че е налице съществено противоречие между мястото на нарушението и мястото, на което е разположено АТСС, тъй като GPS координатите се различават; че не са описани пълно, точно и ясно обстоятелствата, свързани с извършеното и констатирано нарушение; че в заснемания участък влиза и участък от пътя, за който посоченото ограничение с пътен знак B26 вече не действа; че няма доказателства, че пътен знак B26 е бил поставен на мястото на нарушението и е съществувал към датата на нарушението; че не са налице доказателства, че нарушението е извършено повторно; както и че не са налице доказателства за техническата изправност на използваното АТСС. Моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. От процесуалния представител на последния е депозирана молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага съображения за неговата законосъобразност.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Разгледана по същество, същата е основателна.

На 24.06.2025 г. на територията, обслужвана от ОД на МВР-Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата със стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 120с50b. Същият бил позициониран на път E-85 1-5 на км. 372+150 по посока на движение от гр. Кърджали към Република Гърция, общ. Кирково, обл.

Кърджали, извън населено място, където действащото ограничение на скоростта било 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. В 15:18 часа на 24.06.2025 г. на път E-85 1-5 на км. 372+150, бил заснет движещ се в посока от гр.Кърджали към Република Гърция лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра Спорт Тоурер" рег.№ Х 5747 КТ със скорост 95 км/ч. при ограничение от 60 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден обжалвания електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на И. Д. А., като собственик, на когото е регистрирано МПС. В описателната част 2 на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 95 км/ч.

- превишаване с 35 км/ч., което е било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 8539635, съставляващо нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства –ЕФ серия К № 8539635 и приложената към него снимка от 24.06.2025 г.; заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на 24.06.2025 г.; заверени копия на снимки относно мястото на поставеното техническо средство и местоположението на знак B26; заверени копие на разпечатка относно GPS координати; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; заверено копие на Протокол от проверка № 095СГ-ИСИС/09.07.2024 г.; заверено копие на Протокол от проверка № 177-СГИСИС/16.05.2025 г.; заверено копие на Протокол рег. № 318р-6586/20.04.2022 г. относно запознаване с организационно - технологични правила за работа с мобилните автоматизирани средства за осъществяване на контрол на скоростта модел „ARH CAM S1”; заверено копие на Заповед № 8121з46/12.01.2022 г.; заверено копие на Заповед № 202з-1145/15.06.2022 г.; Справка за нарушител/водач; Справка за собственост на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра Спорт Тоурер" рег.№ Х 5747 КТ;

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са регламентирани стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак.

Процесният случай е описан именно като такъв. В участъка от пътя, в който е установено нарушението, с пътен знак е било въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч. Тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение с 35 км/ч., както и че нарушението е извършено в условията на повторност, е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в двоен размер на предвиденото за съответното нарушение.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 24.06.2025 г. с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра Спорт Тоурер" рег.№ Х 5747 КТ е извършено процесното административно нарушение. От 3 доказателствата по делото обаче се установява, че нарушението е извършено на 24.06.2025 г. в 15:18 часа, а с обжалвания електронен фиш жалбоподателя е санкциониран за извършено нарушение на 24.06.2025 г. в 15:17 часа, т.е. една минута преди това. Това разминаване относно точния час на извършване на нарушението посочен в обжалвания електронен фиш и събраните доказателства, не дава възможност с категоричност да се установи, че именно на посочената дата в 15:17 часа е извършено нарушение. Това обстоятелство на самостоятелно основание води до извод за неправилност на издадения електронен фиш. Също така, на съда служебно е известено обстоятелството, доколкото настоящия съдия – докладчик е и съдия - докладчик по АНД № 162/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград, че последно посоченото производство е образувано по подадена жалба срещу издаден електронен фиш серия К № 11144228, издаден срещу същото лице, за нарушение, което е извършено една минута след нарушението, за което е издаден обжалвания в настоящото производството електронен фиш, а именно – 15.18 часа. При така установеното се налага извода, че за едно и също деяние, деецът е наказан два пъти, първи път - с електронен фиш серия К № 11043013 (предмет на настоящото производство) и втори път - с електронен фиш серия К № 11144228 (предмет АНД № 162/2025 г.). В случая, с издаването на два електронни фиша срещу едно и също лице, за едно и също нарушение е допуснато нарушение на принципа „non bis in idem“, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и се явява основание за отмяна на издадения електронен фиш, предмет на настоящото производство.

Дори и заснемащото устройство да е заснело лекия автомобил два пъти през една минута, то отново следва да се приеме, че се касае за едно нарушение.

Този факт е пропуснат от наказващия орган, поради което същият е приел, че са налице две отделни нарушения и е издал два отделни електронни фиша, като е наложил съответно и две наказания, което е неправилно. От една страна, това е довело до нарушение на материалния закон, тъй като никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също нарушение, а от друга страна е нарушение и на процесуалните правила, тъй като по този начин е нарушено съществено правото на защита на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, съответно да организира защитата си.

С оглед установените пороци при издаването на процесния електронен фиш, настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда другите наведени доводи в представеното становище от представителя на жалбоподателя.

Поради това следва да се постанови решение, с което обжалвания електронен фиш да бъде отменен.

При този изход на делото, както и поради направеното искане за присъждане на направените разноски от жалбоподателя, на последният се дължат такива. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в 4 касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. От процесуалния представител на административнонаказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящата инстанция намира за основателно. В тази връзка съдът взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, процесуалния представител на жалбоподателя не се явил за участие в открито съдебно заседание, а единствено е депозирал становище, с което е изразил становището си по хода на делото, приемането на доказателствата, както и съображения по съществото на делото. По този повод, настоящата инстанция намира, че на жалбоподателя следва да бъдат заплатени направените разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа (загл.изм.-ДВ бр.14 от 2025 г.), а именно – 400 лева. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.