Определение № 1872 от 17.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1872 гр. София, 17.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20228002104037 по описа за 2022 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. А. В., подадена чрез пълномощника му адв.С. С. – САК, срещу въззивното решение № 261553 от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 2499/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от ответницата В. Г. срещу М. В. насрещен иск с основание чл.45, ал.1 ЗЗД, за сума 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 22.07.2015 г. до плащането, и обусловената от това отговорност на касатора за разноски във въззивното производство в размер на 300 лв.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно - незаконосъобразно и необосновано. Моли въззивното решение да се отмени и да бъде постановено решение, с което предявения насрещен иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2, предл.първо, и т.3 ГПК.

Ответната страна по касационната жалба – ищец по насрещния иск - В. К. Г., чрез пълномощниците си адв. Св. М. и адв.Г. П., двете от САК, е депозирала писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

С влязло в сила решение № 4200/10.06.2019 г. по в.гр.д.№ 13092/2017 г. на СГС, е обезсилено като недопустимо първоинстанционно решение № 2162 от 06.01.2017 г. по гр. д.

№ 2322/2014 г. на СРС, I ГО, 28 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Г.

1 насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от влошаване на здравословното състояние от налагането на запор върху вземанията по банковите сметки, като в тази част делото е върнато на СРС за ново произнасяне по насрещния иск по чл. 45 ЗЗД на заявеното от ищцата основание. За новото разглеждане на иска е било образувано гр.д. № 22942/2020 г. на СРС, 33 състав, с решение по което № 20230180/20.10.2020 г. насрещният иск е уважен за сумата 1000 лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер 10 000 лв.

Решението на първостепенния съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от В. К. Г. иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1000 лева до пълния размер от 10 000 лева, не е било обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила.

По въззивна жалба от М. В., въззивният съд, със своето решение № 261553 от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 2499/2021 г. на Софийски градски съд, е потвърдил повторното първоинстанционно решение № 20230180/20.10.2020 г. по гр.д. № 22942/2020 г. на РС – София по насрещния иск, в обжалваната част, с която М. А. В. е осъден да заплати на В. К.

Г. (по предявен от нея насрещен иск) сума в размер на 1000 лв. (при предявен размер от 10 000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в неосигуряване на достъп до общи части /отоплителни вертикални щрангове/ за извършване на ремонт през банята на собствения му апартамент № 10, находящ се в [населено място], [улица], бл.1 през 2013 г., със законната лихва върху сумата от 22.07.2017 г. до плащането, както и 300 лв. разноски за въззивното производство.

С въззивното решение съдът се е произнесъл и по частна жалба от М. В. срещу първоинстанционно определение по чл.248 ГПК, но тази част от въззивното решение не е предмет на касационно обжалване.

Насрещната искова претенция на В. Г. се основава на твърдения, че е претърпяла неимуществени вреди - влошаване на здравословното й състояние, нервна криза и депресия, причинени от неправомерни действия на ответника В., изразяващи се в неправомерни СМР, с които ответникът не е оставил в своята баня ревизионен отвор за извършване на проверка и ремонт на вертикалните тръби за отопление, преминаващи през баните в тази част на сградата, и не е оказал на съдействие и предоставяне на достъп до тези тръби през банята на собствения му апартамент, за да се отстрани причината за теча в собствената баня чрез подмяна на тръбите.

Въззивният съд, въз основа на преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съдебно-техническа експертиза, е приел за установено следното: Жилищата на страните по делото се намират едно под друго в сграда-етажна собственост, като ап. 10 (собственост на ответника и съпругата му) е точно над ап. 8 (собственост на ищцата).

Проблемите между страните датират от 2010 г., когато в банята на жилището на ищцата се появили течове, за което тя е искала съдействие от ответника за установяване от къде идва този теч, но не се установило той да е причинен от вана в банята на ответника. В последствие, през 2013 г., в санитарното помещение в апартамента на ищцата, е възникнал теч, причинен от корозия на материала на вертикалните щрангове за отопление на 2 санитарните помещения в участъка между ап. 10 и ап. 8, като се стичала вода по тези щрангове. Тези вертикални щрангове в банята на ответника не били видими, защото са били скрити с облицовка от фаянсови плочки и без оставен ревизионен отвор към тях. Ищцата поискала от ответника достъп до банята му, за да подмени вертикалните щрангове, но той отказал. Вещото лице по СТЕ е установило, че в банята на ищцата тези тръби на вертикалните щрангове са прекъснати на около 20 см. от тавана на банята, краищата им са видимо корозирали. Според СТЕ, подмяната на такива вертикални щрангове се прави едновременно във всички помещения разположени верникално в тази част на сградата, като в случая е възможна подмяна на вертикалните щрангове в баните на жилищата, но с оглед състоянието в банята на ответника, ще се наложи да се пробият нови дупки през плочките, за да се свържат с тръбите в банята на ищцата. Установено е, че сградата-етажна собственост /ЕС/, в която се намират жилищата на страните, няма данни за избран управител. От показанията на св.Е. С.-дъщеря на ищцата, които съдът е кредитирал при преценката им по чл.172 ГПК, е установено, че ищцата била притеснена от създалата се ситуация през 2013 г. с теча в банята, тъй като наближавал отоплителния сезон и очаквала течът да се засили, изживявала стрес, безпокойство и тревожност от невъзможността да се справи с проблема и от притеснение, че и долните апартаменти могат да се наводнят. При тези установени факти, въззивният съд е заключил, че в случая е била налице хипотеза на необходим ремонт по смисъла на § 8 от ДР на ЗУЕС, какъвто ремонт етажен собственик може да предприеме на общи части- а такава обща част е вертикалният щранг за отопление в санитарните помещения на страните, и без решение на общото събрание на ЕС, съгласно чл.48, ал.6 ЗУЕС, поради който извод направеното от ответника възражение за липса на решение на ОС на ЕС, е счетено за неоснователно. Съдът е приел, че ищцата е разполагала с правото да предприеме съответни действия по подмяна на вертикалните щрангове, разположени между нейната баня и банята на ответника, с цел отстраняване на теча, дължащ се на корозия на металните вертикални тръби, каквато техническа възможност /за подмяна на увредените участъци/ е била налице според заключението на СТЕ. Посочил е още съдът, че съгласно чл. 6, ал.1, т.12 ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти в етажна собственост са длъжни да осигурят достъп в своя самостоятелен обект за извършване на необходими проучвания измервания, строителни и мотажни работи свързани по поддържане, ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт или основно обновяване на общи части или на други помещения и за проверка на състоянието на инсталациите и на конструктивните елементи на сградата, като по делото е установено, че ответникът не е осигурил такъв достъп до вертикалните щрангове за отопление на банята в имота му, тъй като същите са били зазидани в стена, облицована с фаянсови плочки, без да е бил оставен ревизионен отвор за достъп до тези тръби, което негово поведение е приравнено на проявление на неоказано съдействие на ищцата да подмени увредените участъци от тръбите, които са причинили теча в банята й, и именно това поведение на ответника е основание за ангажиране отговорността му за деликт спрямо ищцата.

Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението на ответника по насрещната искова молба, че съдът е обвързан с мотивите на влязлото в сила решение № 200/10.06.2019 3 г. по в.гр.д. № 13092/2017 г. на СГС, между същите страни, в частта по иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от М. В. срещу В. Г., в които е прието, че ищецът е съпричинил вредите със същото поведение, предмет на настоящия иск, и е намалено присъденото му обезщетение за неимуществени вреди наполовина. Съдът е приел, че в разпоредбата на чл.298, ал.4 ГПК е въведено изключение от принципа, че само спорното право предмет на силата на пресъдено нещо, като това изключение се отнася единствено за две насрещни права на ответника, предявени от него не чрез насрещен иск, а чрез възражение – възражение за право на задържане и възражение за прихващане, следователно не се отнася за възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия по чл.51, ал. 2 ЗЗД, доколкото за него законодателят не е предвидил такава възможност. Съдът е приел, че силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от В. срещу Г. по друго дело, не е погасило правото на иск за обезщетение от непозволено увреждане, предмет на настоящото производство, тъй като се касае за различни по двете дела основания на претенциите, а това е деликтното поведение, което всеки от делинквентите е проявил. По аргумент от ТР № 3/22.12.2015 г. по тълк.дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, е прието, че правилото ne bis in idem се проявява само в наказателното производство, и за приложимостта му е решаваща класификацията на дублиращите производства като наказателни, с оглед практиката на ЕСПЧ определянето на процедурата като наказателна или гражданска зависи от нейното същностно съдържание, преценявано в светлината на три критерия : квалификация на визираното закононарушение в националното право, характера на нормата с оглед кръга на нейните адресати и цел, и характера и тежестта на предвидената санкция, поради което е прието, че при което този принцип не намира проявление в гражданското право, и свързаното с него възражение на въззивника - ответник също е неоснователно.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен на 1000 лв. за причинените на ищцата по настоящето дело стрес, нервно напрежение, тревога и притеснения, при съобразяване и на непродължителния период от време на търпените от ищцата неимуществени вреди, и при липсата на установена причинна връзка между поведението на ответника и твърденията на ищцата за депресия, замайване, нестабилност при ходене, пареза на устата, вкл. и с установения при ищцата микроинсулт.

В приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са поставени въпроси :

1/ В хипотезата на уважено от съда възражение за принос по чл. 51, ал.2 ЗЗД и намаляване на обезщетението при предявен иск на деликтно основание, допустимо ли е и уважаване на предявен насрещен иск от ответника с предмет основание, които съвпадат с тези на уваженото възражение?; 2/ Уваженото възражение по реда на чл. 51, ал.2 ЗЗД и изложените от съда мотиви в тази връзка ползват ли се със сила на пресъдено нещо и по отношение на насрещен иск на същото основание и със същия предмет, ако насрещният иск е бил разгледан в друго производство и от друг съдебен състав?; 3/ Следва ли съдът да зачете мотивите по възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката на основателността на насрещен деликтен иск с предмет същото деяние, когато насрещният иск е бил разгледан в друго производство и от друг състав? Твърди се, че по така поставените въпроси липсва съдебна 4 практика в контекста на конкретните факти по делото, и че е необходимо тълкуване и разясняване на съответните норми от процесуалноправен и материалноправен характер.