Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4659 от 25.10.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2083/2024
Вид
Определение № 4659
Подписан
25.10.2024
В сила
25.10.2024
Състав
Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4659 гр. Варна, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502083 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г. М. Д. с ЕГН **********, чрез пълномощник мл.адв. С. К. срещу Определение № 9879 от 02.09.2024г., постановено по гр.д. № 684 по описа на ВРС за 2024г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 65321 от 13.08.2024г. за изменение в частта за разноските на Решение № 3041/10.08.2024г., постановено по същото дело, на осн. чл.248 ГПК.

Настоява се, че определението е незаконосъобразно с молба за неговата отмяна с присъждане на допълнително възнаграждение до сумата от 960 лева, евентуално до 800 лева, евентуално до 400 лева.

Частният жалбоподател счита, че присъденото с първоинстанционното решение в полза на ищеца заплатено от него адвокатско възнаграждение е необосновано занижено. Посочва, че предмет на делото са два обективно кумулативно съединени иска, като размерът на присъденото адв. възнаграждение следва да е в границите на минималния размер, определен съобразно чл.2, ал.5 във вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Сочи, че при определяне на адв.възнаграждение съдът следва да съобрази високата квалификация на адвоката, отговорността, която дължи по договора с клиента и обема и сложността на извършените процесуални действия като според практиката на ВКС иск за нищожност на клауза за неустойка по договор за потребителски кредит представлява правна сложност. Настоява се, че дори да се приеме, че сред постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, българският съд да не е обвързан императивно с фиксираните минимални размери на адв. възнаграждения, то преценката му не може да бъде произволна и посочените в Наредба №1 от 09.07.2004г. размери следва да служат като ориентир при определяне на адв. адвокатското възнаграждение за 1 всяко конкретно дело. Оспорва извода на съда, че представителството на адвоката по няколко еднотипни дела предполага еднаква предварителна подготовка, съотв. по-нисък размер на дължимото възнаграждение. Като се позовава на разрешение, изведено по дело № С-57/15 СЕС сочи, че загубилата страна следва да понесе ако не всички, то поне значителна част от разноските, направени от спечелилата делото страна.

Ответникът по частната жалба «ВИВУС.БГ» ЕИК 202393458, редовно уведомен за подаването й, представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който счита жалбата за неоснователна.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 684/2024г. по описа на ВРС е образувано по предявени от Г. М. Д. с ЕГН **********, в срещу «ВИВУС.БГ» ЕИК 202393458 иск за установяване, че клаузата от Договор за кредит № 9720448003 от 20.04.2023г., обективираща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречие със закона, и под формата на евентуалност, на основание чл. 26, ал. 1, предл трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, както и осъдителен ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 57.39 1 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

С решение № 3041 от 10.08.2024г. ВРС е уважил предявените главни искове, като на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК е осъдил ответника да заплати сторените от ищеца разноски за адв. възнаграждение в размер на 200 лева, намалено на оснчл. 78, ал.5 от ГПК, и 100 лева за платена държавна такса.

С Определение № 9879/02.09.2024г. по гр.д. № 684/2024г. на ВРС, постановено в производството по чл. 248 от ГПК, инициирано от процесуалния представител на ищеца, адв. А.Д. за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на допълнителна сума до пълен размер от 960 лева, евентуално до 800 лева, евентуално до 400 лева, съдът е оставил без уважение заявената молба с вх. №23567 от 21.03.2024г. Съдът се е позовал на подробно развитите в решението мотиви в посока определяне на съответния размер на адв. възнаграждение, както и е съобразил фактическата и правна сложност на процеса и обема на работа на адвоката.

По същество :

На първо място, правилно и законосъобразно ВРС се е позовал на постановките, изложени в Решение С-438/22 на СЕС, т. 53 , към които е препратил в обжалваното определение, тъй като на основание чл. 267 от ДФЕС актовете на СЕС са задължителни за всички органи и субекти в общността. Така съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, т. 53 „национална правна уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на 2 целта“ по смисъла на тази разпоредба.“ Също така в решението е посочено, че не може да се приеме съдът да може да съизмерява възнагражденията, които определя с посочените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като поради ограничението на конкуренцията, те не отразяват реално пазарните условия и не могат да представляват пазарни цени. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че поради наличие на противоречие на чл. 101 ДФЕС (така както е тълкуван с решение С-438/22 г. на СЕС) с нормата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, препращаща към Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така посочената национална норма следва да остане неприложена като нищожна от момента на приемането й.

Следователно не може да се приложи и въз основа на нея да се определят конкретните размери на следващото се на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, възнаграждение (Така Определение № 741 от 25.03.2024г. по т.д. № 537/2023г. ВКС, второ ТО и др.) .

На следващо място, при определяне размера на полагащото се адвокатско възнаграждение правилно съдът е мотивирал изводите си, позовавайки на определени критерии като материалния интерес на предявените искове, фактическа и правна сложност на делото, брой проведени съдебни заседания, обема на труда, положен от адвоката.

Така, след справка с книжата по делото се установява, че по делото е проведено едно съдебно заседание като след подаване на исковата молба ищцата чрез своя процесуален представител, както и в съдебно заседание не е ангажирала допълнителни писмени и/или гласни доказателства извън тези, на които се е позовала в исковата молба, съотв. приложила към нея; не са провеждани съдебни експертизи, както и други процесуални действия при съобразяване с разпределението на доказателствена тежест между страните относно релевантните за спора факти и обстоятелства.

Едновременно, видно от приложено пълномощно, с което адв. А. Д.

ВАК, преупълномощава мл.адв. С. К. да представлява и защитава процесуалните права на ищцата пред РС Варна същата е генерирала над 25 граждански дела, като не е опроверган с настоящата жалба мотива на исковия съд, че същите са инициирани по искови молби, с които са предявени идентични искове по чл. 26 от ЗЗД и/или по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, по които искови молби са въведени идентични твърдения с тези по настоящото граждански дело, обосноваващи наличието на посочените фактически състави. Това прави защита по всички дела стандартна и лишена от сложни и продължителни процесуални действия.

Не на последно място недопустимо и неоправдано би било да се определи адвокатско възнаграждение (било в размера на 960 лева, 800 лева или 400 лева), което практически ще надвишава няколкократно размера на уважените претенции, като се отчете и обстоятелството, че присъждането на сумата по осъдителния иск е обусловено от успешното провеждане на установителния, както и при липсата в хода на процеса на спор между страните относно размера на поставената на разглеждане осъдителна претенция. Затова присъдената в полза на ищцата сума в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение за двата иска, след въведено от ответника възражение за прекомерност на заявения размер от 960 лева, се преценя за достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело.

Като е оставил искането на ищеца за изменение на решението в частта за 3 разноските, исковият съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

На осн.чл.274, ал.4 от ГПК във вр.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.

С оглед изложеното, съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9879 от 02.09.2024г., постановено по гр.д. № 684 по описа на ВРС за 2024г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 65321 от 13.08.2024г. за изменение в частта за разноските на Решение № 3041/10.08.2024г., постановено по същото дело, на осн. чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4