Определение № 1098 от 29.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1098 гр. София, 26.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20238002900228 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Оданс Травел“ ЕООД, гр. София чрез адв. М. К. обжалва решение № 22 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 947/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260707 от 20.11.2020 г. по гр.д. № 2811/2020 г. на Районен съд - Бургас, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на М. Г. К. и И. Б. К. сумата от 11 341 лв. – връщане на платеното по развален договор за туристически пакет № 17119/24.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и следващите се разноски.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Дали съгласно чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, съответно чл. 12, 1 пар. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, мястото на дестинация при полети, които са с прекачване, включва само крайната точка на пристигане на пътуващия по договора за туристически пакет?

2. Дали съгласно чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, съответно чл. 12, пар. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги мястото на дестинация при полети, които са с прекачване, включва и мястото на междинно спиране за прекачване с транспортни връзки?

3.Може ли съдът да вземе предвид други факти, даващи основание за прекратяване по чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма на договора за туристически пакет, извън изрично посочените от ищците в изявлението им за прекратяване на договора?

4.Може ли съдът да вземе предвид други факти, даващи основание за прекратяване по чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма на договора за туристически пакет, които са настъпили след момента на прекратяването му?

Ответниците по касационната жалба М. Г. К. и И. Б. К. оспорват касационната жалба. Излагат подробни съображения , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 24.01.2020 г. М. Г. К. и И. Б. К., от една страна, и „Оданс Травел“ ЕООД, туроператор, от друга страна, са сключили договор за туристически пакет № 17119, по силата на който туроператорът се е задължил да организира екскурзия, при която потребителите ще пътуват до Бразилия, Аржентина, Водопадите Игуасу, Уругвай и Парагвай. Прието е, че е индивидуализиран маршрута и общата пакетна цена в размер на 11 342 лв. Установено е, че на основание чл. 16.3 от представения договор за туристически пакет, 2 пътуващият има право да прекрати договора в случай, както и че при отказ на потребителя за пътуване е извършен в срок по-малък от 30 дни преди обявената дата за пътуване при самолетните екскурзии, като в този случай туроператорът може да удържи 100 % от цената на екскурзията.

Установено е, че с оглед фактура от 27.01.2020 г. и платежно нареждане от 24.01.2020 г. от страна на К.и е заплатена обща сума в размер на 11 342 лв. в полза на „Оданс Травел“ ООД.

По делото е установено и обстоятелството, че на 26.02.2020 г., на адреса на електронната поща, посочена в договора за „Оданс травел“ ЕООД, от К.и е изпратено писмо с подробно съдържание за графика на екскурзията, от който е установено, че полетът при заминаването е на 11.03.2020 г. от гр. София до гр. Рим, Италия в 20.00 часа и от гр. Рим, Италия - 21.45 часа до гр. Буенос Айрес в 07.55 часа на 12.03.2020 г. От представения списък е установено, че връщането в Европа след приключване на екскурзията е на 22.03.2020 г. в Рим, Италия - 07.00 часа и заминаване за гр. София в 15.20 часа.

Впоследствие на посочената електронна поща е изпратено още едно писмо с промяна на полетната информация, но тя също включва излитане от Рим за Буенос Айрес.

Въззивният съд е приел, че по делото не се спори относно изпращането и получаването на електронно писмо 09.03.2020 г. от страна на сина на потребителите К.и, като техен представител, до „Оданс Травел“ ООД, в което изрично се посочва, че предвид нововъзникналата обстановка през последните часове и дни с нарастващ брой заразени и починали от коронавирус в Италия, както и новопоявилите се случаи в България, неговите родители М. К. и И. К. отказват на пътуват на 11.03.2020 г. за Аржентина през Рим, Италия. Прието е, че в писмото изрично е подчертано, че решението на потребителите е продиктувано от тяхната възраст - 75 и 69 години, която ги поставя в най-високата рискова група относно заразата с C O V I D -19, изричните указания на националния здравен инспектор да не се предприемат екскурзионни пътувания към момента и обявеното от Министерството на външните работи, с дата - 09.03.2020 г. повишено ниво на риск за пътуващи към Италия. В изпратеното писмо изрично се претендира да бъде презаписана екскурзията за есента на 2020 г., а в случай, че това е невъзможно, се претендират средствата, които са заплатени за двете екскурзии да бъдат 3 възстановени.

Прието е, че от представено по делото писмо се установява, че Авиокомпания Алиталия - Сочиета е възстановила на туристическата агенция „Оданс Травел“ ООД, стойността на самолетните билети на М. К. и И. К., възлизаща на сума в размер на 1 405, 72 лв. за всеки билет.

Въззивният състав е посочил в обжалваното решение, че на основание чл. 89, ал. 1 от Закон за туризма, пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване, в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.

Прието е, че за първи случаи на заразени пациенти с вирус COVID-19 в Европа, конкретно в Р Италия, което е станало общоизвестно обстоятелство, е съобщено през м. февруари 2020 г., тоест около месец след като ищците са сключили договора за туристическия пакет и са заплатили цената по него.

През месец март – 2020 г. е станало известно за разпространение на вируса във всички области на Италия, като вече е съобщено и за регистрирани и смъртни случаи. Въззивният съд е посочил, че ноторен факт е и обстоятелството, че с Решение на Народното събрание във връзка с разрастващата се пандемия от СОVID-19 е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. (Обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.), а на 17.03.2020 г. със заповед на министъра на туризма временно се преустановяват всички организирани изходящи туристически пътувания и свързани туристически услуги, по смисъла на Закона за туризма, на български граждани извън страната, а започнатите до влизането в сила на тази заповед туристически посещения се прекратяват по най-бързия обективно възможен начин. Както е посочено, пътуването на ищците до Буенос Айрес, Аржентина е следвало да се осъществи с полет от София до Рим и от Рим до Буенос Айрес (с престой в Рим за около 2 часа) и обратно по същата дестинация, за да се върне групата в гр. София (с престой в Рим за около 8 часа). Така въззивната инстанция е приела, че са налице непреодолими и извънредни обстоятелства, случващи се 4 в мястото на дестинацията - в конкретния случай мястото на прекачване на полета, а именно - летище Фиумичино - Рим и това засяга значително превоза на пътници до дестинацията.

Освен това, въззивният съд е отбелязал, че по делото няма данни до знанието на ищците К.и да е достигнало обстоятелството, че прекачването на полета им до Буенос Айрес е променено от Рим на Амстердам. Прието е, че не е доказано това обстоятелство и не се може да се установи, тъй като било единствено копие от самолетен билет на името на Тереза Пенева, посочена като водач, пътуващ с групата, но от този документ, според въззивния съд, не може да бъде направен извод за промяна полетите за групата и още повече не може да бъде направен извод, че тази евентуална промяна е сведена до знанието на двамата ищци. Така въззивният съд е приел за неоснователно направеното във въззивната жалба възражение, че е била променена дестинацията на прекачването на полета на двамата ищци.

За неоснователно е прието и възражението на въззивното дружество, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и преодоляване на последиците, тъй като още с изпращане на поканата за връщане на сумата, платена по договора или за определяне на нови дати за пътуване, ответното дружество не е удовлетворило така отправената покана, а е посочило единствено, че ищците не са изпълнили условията по така сключения договор. От друга страна – въззивният съд е посочил, че в процесния случай, нормата на чл. 25 от горепосочения закон е неприложима, тъй като е налице отказ от страна на ищците да осъществят своето пътуване, а не отмяна на пътуването от страна на туроператора.

Поради това, въззивният съд е заключил, че за ищците е възникнало правото да се откажат от договора за туристически пакет от 24.01.2020 г. по реда на разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ, без да заплащат такси за прекратяване, тъй като към 11.03.2020 г. са били налице непреодолими и извънредни обстоятелства, случващи се в мястото на дестинацията, които засягат значително превоза на пътниците до дестинацията и съответно изпълнението на туристическия пакет. В този смисъл, съдът е намерил, че за ответното дружество не съществува причина да задържат заплатената цена за 5 туристическия пакет от ищците и същата подлежи на връщане - по делото няма данни сумата да е възстановена, поради което и съдът е приел, че задължението на ответното дружество не е погасено, и същото следва да бъде осъдено да върне така получената сума.

Мотивиран от изложеното и като взел предвид и обстоятелството, че направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил първоинстанционният съд в атакуваното решение, съдът е достигнал до извод, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд е препратил към мотивите на Районен съд – Бургас.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършване на служебна проверка не се установи наличието на основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, вероятност съдебното решение да е нищожно или недопустимо.

По отношение на първите два поставени правни въпроса, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, засягащи правния въпрос относно това дали изпълнението на туристическия пакет е засегнато от непредотвратими и извънредни обстоятелства когато надхвърля мястото на дестинацията, крайните точки и дали включва междинните точки и точките на прекачване, съгласно уговорената дестинация, настоящият съдебен състав намира, че е включен в предмета на делото, като в исковата молба изрично е посочено като основание на иска за възстановяване на сумите - прекратен договор за туристически услуги, поради настъпили обективни обстоятелства, разпространение на вирус COVID-19, конкретно в място на прекачване, част от установения маршрут от туристическия пакет. Установено е, че сключването на договора е извършено на 24.01.2020 г., преди настъпването на твърдените непредотвратими и непреодолими обстоятелства, разпространение на зараза с вирус COVID 19, както и че договорът е прекратен преди започване на пакетното туристическо пътуване, за който е бил налице сключен договор. Въззивният съд е приел, че нормата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ предвижда право на потребителя, сключил договор за туристически пакет, да прекрати договора, когато са налице непредвидими и извънредни обстоятелства, наличие на зараза, която засяга изпълнението на 6 задълженията по договора, като е достатъчно да се засегне значително превоза на пътниците до дестинацията, в конкретния случай мястото на прекачване на полета. Прието е, че двамата ищци са имали право да прекратят договора предвид установените непредотвратими и извънредни обстоятелства, изразяващи се в разпространение на посочената зараза, разпространение на вируса COVID-19, включително в мястото на прекачване на полета, с което съществено е засегнат превоза на пътници до дестинацията.