Решение № 2682 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2682 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Д. К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100507681 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6236/08.04.2025г. по гр.д.№ 28194/2023г. по описа на СРС, ГО, 41 състав, съдът (се е произнесъл го главните искове като:) е признал за установено по предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, искове с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 138 ЗЗД, че А. В. М.-И., дължи на ищеца следните суми: сумата 603,40 лева, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /20.11.2015 г./ до окончателното плащане, представляваща главница по договор за банков кредит за текущо потребление от 03.09.2014 г., задълженията по който са били обезпечени с договор за поръчителство от 03.09.2014 г., сключен между А. В. М.-И. и „Банка ДСК“ ЕАД, сумата 41,18 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 10.05.2015 г. - 05.11.2015 г. вкл., за които вземания в полза на „Банка ДСК“ ЕАД са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 71546/2015 г. по описа на СРС, 41 състав, въз основа на които е било образувано изп.д. № 2311/2018 г. по описа на ЧСИ М.П., като са отхвърлени исковете за сумата над 603,40 лева до сумата 1 от 612,88 лева, представляваща главница, сумата над 41,18 лева до сумата от 44,16 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва и сумата 11,75 лева, представляваща мораторна неустойка за периода 10.09.2015 г. – 19.11.2015 г. и сумата 120,00 лева, представляваща такси при изискуем кредит във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост. С решението съдът е уважен и предявеният обратен иск от А. В. М.-И. срещу конституираните трети лица – помагачи (на страната на ответницата), а именно: Ч. Ч. А. и Д. И.

П. са осъдени да заплатят на основание чл. 143 ЗЗД на А. В. М.-И., при условията на разделна отговорност (всеки по една втора част) сумата 603,40 лева, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /20.11.2015 г./ до окончателното плащане, представляваща главница по договор за банков кредит за текущо потребление от 03.09.2014 г., задълженията по който са били обезпечени с договор за поръчителство от 03.09.2014 г., сключен между А. В.

М.-И. и „Банка ДСК“ ЕАД, сумата 41,18 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 10.05.2015 г. - 05.11.2015 г. вкл., при условие, че А. В. М.-И., изпълни задълженията си към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, по уважените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

99, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 138 ЗЗД. Решението е постановено при участието на В. И. П., Ч. Ч. А. и Д. И. П. като трети лицапомагачи на страната на ответника по предявените главни искове А. В. М. И.а.

Срещу така постановеното решение е подадена „обжалване“ /въззивна жалба/ от Д. И. П. (ответник по обратния иск на А. В. М.-И.), с която се обжалва се решенето в частта, в която е уважен предявеният обратен иск от А.

В. М.-И. срещу въззивника Д. И. П.. Следователно предмет на въззивното производство е произнасянето по същество касаещо приетия за разглеждане обратен иск от А. В. М.-И. срещу Д. И. П., в който смисъл не са конституирани като страни ЕОС Матрикс ЕООД, Ч. Ч. А. и В. И. П., доколкото в останалите части решението е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

2

Първоинстанционният съд е осъдил (по приетия за съвместно разглеждане обратен иск) на основание чл.143 ЗЗД Д. И. П. да заплати на А. В.

М.-И. сумата от 301,7лв., ведно със законната лихва от 20.11.2015 г. до окончателното плащане, представляваща главница по договор за банков кредит за текущо потребление от 03.09.2014 г., задълженията по който са били обезпечени с договор за поръчителство от 03.09.2014 г., сключен между А. В.

М.-И. и „Банка ДСК“ ЕАД, както и сумата от 20,59лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.05.2015 г. - 05.11.2015 г. вкл., при условие, че А. В. М.-И., изпълни задълженията си към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по уважените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 138 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но НЕПРАВИЛНО по следните съображения:

От твърденията на ищцата по обратните искове се определя дали конституираните след смъртта на Е.И.А. наследници са надлежните страни в процеса, като в случая е поискала да бъдат конституирани като ответници на наследниците на починалото лице, сред които и въззивникът Д. И. П.. За да се ангажира отговорността му като наследник за задълженията на неговия наследодател е необходимо да е приел наследството. Първоинстанционният съд не е указал на А. В. М.-И. да представи доказателства за приемането на наследството от наследниците, поради което не е настъпила преклузията по чл. 266 ГПК за представяне на доказателства за направения отказ от наследство. Поради това настоящата инстанция е приела заявление за отказ от Д. И. П. от наследството на Е.И.А., както и удостоверение за вписан отказ от наследство в особената книга на съда под № 1151/20.08.2020г. С оглед приетите пред настоящата инстанция доказателства се установява, че Д. И. П. е направил отказ от наследството на Е.И.А., вписан в особената книга на СРС, поради което и исковете спрямо него са неоснователни.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ решение № 6236/08.04.2025г. по гр.д.№ 28194/2023г. по описа на СРС, ГО, 41 състав, в частта, в която Д. И. П., ЕГН **********, с адрес по делото: с. Липница, махала ****, е осъден да заплати на основание чл. 143 ЗЗД на А. В. М.-И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

****, сумата от 154,26 € /301,7лв./, ведно със законната лихва от 20.11.2015 г. до окончателното плащане, представляваща главница по договор за банков кредит за текущо потребление от 03.09.2014 г., задълженията по който са били обезпечени с договор за поръчителство от 03.09.2014 г., сключен между А. В.

М.-И. и „Банка ДСК“ ЕАД, както и сумата от 10,53€ /20,59лв./, представляваща възнаградителна лихва за периода 10.05.2015 г. - 05.11.2015 г. вкл., при условие, че А. В. М.-И., изпълни задълженията си към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по уважените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

99, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 138 ЗЗД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. В. М.-И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, срещу Д. И. П., ЕГН **********, с адрес по делото: с. Липница, махала ****, обратни искове с правно основание чл. 143 ЗЗД за сумата от 154,26 € /301,7лв./, ведно със законната лихва от 20.11.2015 г. до окончателното плащане, представляваща главница по договор за банков кредит за текущо потребление от 03.09.2014 г., задълженията по който са били обезпечени с договор за поръчителство от 03.09.2014 г., сключен между А. В.

М.-И. и „Банка ДСК“ ЕАД, както и сумата от 10,53€ /20,59лв./, представляваща възнаградителна лихва за периода 10.05.2015 г. - 05.11.2015 г. вкл., при условие, че А. В. М.-И., изпълни задълженията си към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по уважените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

99, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 138 ЗЗД, поради извършен отказ от наследството, оставено от Е.И.А., ЕГН **********.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4