Решение № 244 от 01.04.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Казанлък, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510101936 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.6 от ЗПФУР, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 23.07.2024г. Д. И. Г., ЕГН- ********** кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит. Процедурата започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние /„Заявлението“/ на интернет страницата на Кредисимо, а именно – www.credissimo.bg /„Сайта“/. В полета на Сайта ответникът попълнил личните данни– три имена, ЕГН, данни на документ за самоличност, адрес, електронен адрес (е-мейл) за получаване на документи и кореспонденция /[email protected]/, мобилен телефон /0896372209/ и др. В процеса на Заявление пълната преддоговорна информация за условията на кредита била налична чрез хиперлинкове, в т.ч. Общите условия за кредитиране на „Кредисимо“ ЕАД, Стандартен европейски формуляр, Договора за кредит, ведно с Приложение №1 с Погасителния план. Преддоговорната информация (СЕФ) била изпратена предварително и на е-мейла на кредитоискателя, като прилага копие от него. След запознаване с условията по кредита ответникът отправил обвързващо електронно волеизявление по чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги на сайта чрез натискане на бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.“. Съгласно Раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т.11 от ОУ с извършване на гореописаните действия заявлението се считало за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит – приети и подписани от същия. След електронното изявление на ответника на и-мейл бил изпратен автоматично договор №3014429/07.05.2025 г. /Договора за кредит/, Приложение №1 към него, ОУ и СЕФ, като и-мейлът съдържал електронното 1 изявление на кредитора „Кредисимо“ за сключването на Договора за кредит и приложенията към същия. По реда на ЗЕДЕУУ на 23.07.2024 г. между кредитора Кредисимо и кредитополучателя Д. И. Г. бил сключен Договор за кредит №3014429 за сумата от 1632.68 лева главница с уговорен срок на погасяване на предоставения кредит– 20.11.2025 г., при лихва и други условия, подробно уговорени в договора, приложение №1 към него, СЕФ и ОУ.

Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл.2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /“ЗПФУР“/ и приложимото законодателство. Той бил подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, който бил електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) №910/2014. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. При кандидатстването за кредит от Кредисимо ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си като осигури поръчителство на Ай Тръст, съгласно Раздел II, т.17 от ОУ/. Договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване. Договорът за предоставяне на поръчителство също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления – договорът бил достъпен чрез хиперлинк на сайта на Ай Тръст и бил сключен от ответника чрез предоставения му по телефон СМС код, изпратен на телефонния му номер -0896372209. Чрез предоставянето на СМС се доказвало по несъмнен начин сключването на договора по електронен път и авторството на лицето, извършило волеизявлението. От своя страна Ай Тръст било извършил електронно волеизявление по ЗЕДЕУУ като изпратил подписания договор на и-мейла на ответника [email protected]. Договорът за предоставяне на поръчителство между Ай Тръст и Д. Г. по същността си бил договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ, по силата на който Ай Тръст предоставял гаранционна услуга, като се задължил да сключи с Кредисимо договор за поръчителство по чл.147 от ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по неговия Договор за кредит. Ай Тръст изпълнил задълженията си по Договора за предоставяне на поръчителство и сключил с Кредисимо Договор за поръчителство, по силата на който се задължил да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за изпълнението на неговите задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неговото неизпълнение. Затова извършил частични плащания чрез “И.“ АД: на 28.09.2024г.- 260.00 лв.; на 28.10.2024г.- 200.00лв.; на 27.11.2024г.- 220.00лв.; и на 19.12.2024 г. -200.00лв., с което извършил частично погасяване на задълженията по двете отделни правоотношения с Кредисимо и Ай Тръст. Плащанията доказвали признание за съществуването на валидно сключения договор за кредит с Кредисимо и договора за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст. След извършеното частично плащане на 19.12.2024 г. ответникът изпадал в просрочие на задълженията си и нямал последващи вноски. С оглед неизпълнение задълженията на Д. Г. по договора за кредит на 09.05.2025 г. Кредисимо изпратил искане за плащане до поръчителя Ай Тръст. Ай Tръст своевременно изпратил уведомление по чл.143 от ЗЗД до Д. Г. с и-мейл до [email protected] на 09.05.2025 г., в което посочил всички дължими суми и предстоящо погасяване от Ай Тръст към Кредисимо на задълженията на ответника. Ответникът не платил в дадения срок и на 12.05.2025 г. Ай Тръст изпълнил задълженията си като поръчител и погасил всички дължими от ответника суми към Кредисимо, а именно:

2

1405.26 лв. /главница/, 252.01лв. /договорна лихва/, 18.27 лв./ обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/ и встъпил в правата на кредитора по чл.146 от ЗЗД. На същата дата Ай Тръст уведомил длъжника с електронно съобщение до електронния адрес на ответника: [email protected] за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора Кредисимо.

Съгласно чл.15 във връзка с чл.12 от договора за кредит и съгласно и чл.14 от договора за предоставяне на поръчителство, Д. Г. се съгласила всички уведомления, електронни изявления и документи във връзка с подписаните договори да бъдат изпращани на предоставения електронен адрес от ответника, а именно: [email protected]. Изпратената от Кредисимо комуникация, както и уведомленията от Ай Тръст, в т.ч. по чл.143 - 146 от ЗЗД за предстоящо плащане и за вече извършеното плащане в полза на Кредисимо били надлежно връчени. Ай Тръст подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№1477/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък и издадена заповед за изпълнение за следните суми: 1405.26 лева главница, 252.01 лева договорна, 18.27 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, както и 134.92 лева разноски, от които: 37.92 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед ответникът- длъжник подал възражение по чл.414 от ГПК, което обуславяло правния интерес на Ай Тръст да предяви установителния иск.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на Д. И. Г., с ЕГН- **********, с адрес гр.*** съществуването на вземания на “Ай Tръст“, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1477/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, за сумите: 1405.26 лева главница, 252.01 лева договорна лихва, 18.27 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковата молба. Твърди, че ищецът няма правен интерес от предявяване на исковете, поради което те били недопустими и моли да бъдат отхвърлени изцяло. Оспорва исковете по размер. Счита договора за кредит и договора за поръчителство за нищожни на основание чл.26 от ЗЗД и ЗПК. Уговорките между страните в двата договора - договорът за кредит и договорът за предоставяне на поръчителство, били в такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство на практика се явявал част от сключването на договора за потребителски кредит, поради което двете съглашения следва да се разглеждат като едно цяло. Това било така, тъй като договорът за потребителски кредит не можел да бъде сключен без да е обезпечен с поръчителство, а допустимото от кредитора поръчителство било това което е възникнало на основание договор за предоставяне на поръчителство с конкретно одобрено/определено от кредитора лице. Налице била и договорна обвързаност между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, с уговорката плащането да може да става и по банкова сметка на "Кредисимо"АД, с овластяването на кредитора да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се целяло заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и 3 управлението на договора - чл.10а, ал.2 от ЗПК. Отговорността към поръчителя за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по кредитното правоотношение в отделен договор, се целяло заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора - чл.10а, ал.2 от ЗПК. Отговорността към поръчителя за заплащане на възнаграждение била неделима от тази по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Сключеният договор за обезпечаване на кредитното правоотношение като самостоятелно правоотношение, предвид конкретните факти бил лишен от предмет. Обезпечение на кредитното правоотношение чрез сключения договор за предоставяне на поръчителство и договора за поръчителство не се постигало, доколкото така нареченият поръчител всъщност бил самият кредитор. Формално било налице учредено поръчителство – „Ай тръст“ ЕООД можело да приеме да бъде поръчител за чуждо задължение /това на кредитополучателя/, но доколкото дружеството кредитор било едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, то кредиторът в конкретната хипотеза се явявал поръчител сам на себе си и в този смисъл поръчителството било лишено от основната цел заради която съществува/възниква, а тя била обезпечаване изпълнението на задължението за връщане на кредита по заемното правоотношение. Съгласно чл.19, ал. 4 от ЗПК, ГПР по договор за кредит не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. основен лихвен процент плюс 10%. Уговореното възнаграждение за предоставено поръчителство бил разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите и включването му води до това, че ГПР надхвърля значително допустимият от закона размер.

С възнаграждение за предоставяне на поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР по кредита. На основание чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 размери на ГПР били нищожни на основание чл.19, ал.5 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следвало да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, а съгласно чл.22 от ЗПК, че договорът за потребителски кредит бил недействителен, когато не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Непосочването в договора за кредит на действителния размер на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите Обстоятелството, че за заемополучателя не съществувала възможност да посочи поръчител, различен от одобрения от заемодателя, установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, поради което клаузата установяваща това ограничение се явявало неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Уговорката за заплащане на допълнителна услуга „поръчител“ поставяла в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитавала правата му като по-слаба страна в правоотношението и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договорното правоотношение. Договорът за поръчителство, който бил 4 сключен от