Решение № 15149 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15149 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20241110141855 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от С. Н. Н., чрез адв. В. Ч.М., срещу „Дойче Луфтханза” АД, чрез „Дойче Луфтханза“ – Търговско представителство в България, с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищцата за сумата в размер на 782,33 лева или 400 евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснението на полет LH1783 от Порто, Португалия до Мюнхен, Германия, който е трябвало да бъде осъществен по разписание на 21.05.2023 г. в 11,10 ч., довело до изпускането на свързан полет LH1704 от Мюнхен, Германия до София, България, планиран за същия ден в 15,45 ч., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за въздушен превоз с два последващи директно свързани полета, както следва: полет LH1783, излитащ от Порто, Португалия на 21.05.2023 г. в 11,10 ч. и кацащ в Мюнхен, Германия на същата дата в 14,55 ч., и полет LH1704, излитащ от Мюнхен, Германия на 21.05.2023 г. в 15,45 ч. и кацащ в София, България на същата дата в 18,35 ч. Първият полет закъснял и кацнал на летището в Мюнхен с около 1 час закъснение, поради което пътничката пропуснала връзката си с последващия полет. Ответното дружество предложило на ищцата премаршрутиране за отсечката от Мюнхен до София с два полета Мюнхен – Франкфурт и Франкфурт – София, като С. Н. кацнала в София в 22,40 ч., т.е. с повече от три часа закъснение. В тази връзка на 1

19.06.2023 г. ищцата отправила претенция към въздушния превозвач за заплащане на обезщетение, но ответникът отказал да заплати такова поради твърдени от него извънредни обстоятелства. За вземането си ищцата депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2024 г. по ч. гр. д. № 7250 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищцата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Дойче Луфтханза” АД, чрез „Дойче Луфтханза“ – Търговско представителство в България за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. П. П.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Възразява, че полет LH1783 от Порто до Мюнхен действително бил изпълнен със закъснение, но поради независещи от авиопревозвача причини – забава в предоставения слот за излитане от летище Порто, възникнала в резултат на изключително натоварения трафик на летище Мюнхен и въведени ограничения от въздушен контрол за кацане на полети на 21.05.2023 г. Забавянията в дадените слотове за излитане безспорно представлявали извънредно обстоятелство, поради което и на основание чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 ответникът не дължал претендираното обезщетение за закъснял полет. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата С. Н. Н., редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от адв. М., в която заявява, че поддържа исковата молба и оспорва изложените в отговора твърдения от ответника като неоснователни и неподкрепени с доказателства. Моли съда да уважи предявения иск изцяло, ведно със законната лихва.

Претендира направените в исковото и в заповедното производства разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „Дойче Луфтханза” АД, чрез „Дойче Луфтханза“ – Търговско представителство в България, редовно призован, се представлява от адв. П..

Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявения иск. В хода на устните състезания моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се потвърждавало, че причината за закъснението на процесния полет била свързана с регулиране на въздушното движение и била извън контрола на авиопревозвача. Последният изпълнил първия даден му от въздушния контрол слот за излитане. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Ответникът не оспорва, че разстоянието от Порто, Португалия до София, измерено по 2 метода на дъгата на големия кръг, е между 1500 км. и 3500 км.; че между него, в качеството му на превозвач, и ищцата, в качеството на пътник, съществували валидни договорни отношения за извършване на въздушен превоз с два последващи директно свързани полета, както следва: полет LH1783, излитащ от Порто, Португалия на 21.05.2023 г. в 11,10 ч. и кацащ в Мюнхен, Германия на същата дата в 14,55 ч., и полет LH1704, излитащ от Мюнхен, Германия на 21.05.2023 г. в 15,45 ч. и кацащ в София, България на същата дата в 18,35 ч.; че полет LH1783 бил изпълнен с около 1 час закъснение, поради което пътничката пропуснала връзката си с последващия полет; както и че предложил на ищцата премаршрутиране за отсечката от Мюнхен до София с два полета Мюнхен – Франкфурт и Франкфурт – София, като С. Н. кацнала в София в 22,40 ч., т.е. с повече от три часа закъснение. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което са отделени от съда като нуждаещи се от доказване. Същите се потвърждават от приетите по делото доказателства.

Допусната е по искане на ответника съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи. От заключението се установяват следните данни за процесния полет LH1783 на 21.05.2023 г. от Порто до Мюнхен – STD (планирано време на излитане) 10:10 UTC (координирано универсално време) или 11:10 ч. местно време, ATD (действително време на излитане) 11:34 UTC (12:34 ч. местно време), STA (планирано време на пристигане) 12:55 UTC (14:55 ч. местно време), самолетът каца в 13:56 UTC (15:56 ч. местно време). Слотът за излитане на полет LH1783/21.05.2023 г. бил назначен в 08:10 UTC, след което бил променен в 08:30 UTC и това наложило забавяне от 20 минути.

Причината за налагане на слота било управлението на въздушния трафик по маршрута вследствие специално събитие по маршрута, проблеми с персонал/оборудване на контрол на въздушно движение. От заключението се установява, че слотовете се налагали от оператора на мрежата (към Евроконтрол). Пресметнатото време за излитане съгласно втория слот от 08:33 UTC било 10:44 UTC при планирано време на излитане 10:10 UTC. От заключението се установява, че код за закъснение на полет 081 означавал ограничение от страна на РВД (КВД), обикновено поради проблеми с капацитета по маршрута или управлението на потока.

Това означавало, че полетите били регулирани, за да се предотврати претоварване на въздушното пространство, често поради недостиг на персонал или проблеми с оборудването в системата за РВД, което водело до задължителни закъснения преди излитане или по време на полет. Закъснението не било на конкретното летище, а някъде по траекторията (маршрута) на полета, често причинено от твърде много самолети, опитващи се да преминат през натоварена зона. На вещото лице не били предоставени доказателства за допълнителни ограничения, свързани с летище Мюнхен. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни 3 изводи.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004:

Ответникът не е оспорил релевантните към основателността на посочения иск факти – наличието на валидно възникнало облигационно отношение между него и ищцата по договор за въздушен превоз с два последващи директно свързани полета, както следва: полет LH1783, излитащ от Порто, Португалия на 21.05.2023 г. в 11,10 ч. и кацащ в Мюнхен, Германия на същата дата в 14,55 ч., и полет LH1704, излитащ от Мюнхен, Германия на 21.05.2023 г. в 15,45 ч. и кацащ в София, България на същата дата в 18,35 ч.; че разстоянието от Порто, Португалия до София, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е между 1500 км. и 3500 км.; както и че предложил на ищцата премаршрутиране за отсечката от Мюнхен до София с два полета Мюнхен – Франкфурт и Франкфурт – София, като С. Н. кацнала в София в 22,40 ч., т.е. с повече от три часа закъснение. По делото липсват данни, а и твърдения ищцата да не е спазила изискването за явяване на гишето за регистрация не покъсно от 45 минути преди обявения час на излитане.

Единственото възражение за неоснователност на предявения иск, наведено от ответника в отговора на исковата молба, касае наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, причинили пристигането на пътника в крайната дестинация с голямо закъснение, които му давали основание да не изплаща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Съгласно цитираната разпоредба опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В т. 20 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22 декември 2008 г. по дело C-549/07 (Friederike WallentinHermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA) е прието, че ако чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 формулира принципа за правото на обезщетение на пътниците в случай на отмяна на полет, § 3 от същия член, определящ условията, при които опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплати това обезщетение, следва да се възприема като дерогиращ този принцип. Ето защо последната разпоредба следва да се тълкува стриктно.

В съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 се съдържа неизчерпателно изброяване на случаите, при които задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени, тъй като са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. А съгласно съображение 15 от Регламента извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен 4 самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.