Определение № 80 от 21.07.2025, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Частно наказателно дело 470/2025
- Вид
- Определение № 80
- Подписан
- 21.07.2025
- В сила
- 21.07.2025
- Състав
- Иван Георгиев Шейтанов
Цитирани разпоредби
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 161, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.244, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 49 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.50 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74 и 75 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74 и 75 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 50 и 81 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80 гр. Асеновград, 21.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Г. Шейтанов като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Частно наказателно дело № 20255310200470 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.
Съдът, след като се запозна с материалите приложени по делото и постановлението от 26.06.2025г. на прокурора от РП Пловдив, ТО Асеновград установи следното:
Досъдебното производство № 94/2024г. по описа на РУ Асеновград е образувано срещу Х.А.С. с оглед извършено престъпление по чл.325, ал. 1 от НК, а именно затова, че на 12.02.2024г. в гр. Асеновград, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, нанасяйки побой над А. Г. Б. с ЕГН **********.
С постановление от 26.06.2025г. на основание чл.199, чл.244, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.6 вр.чл.50 от НПК, представителят на РП Пловдив, ТО Асеновград е спрял наказателното производство по ДП №94/2024г. по описа на РУ на МВР Асеновград.
В изготвеното постановление, прокурора е приел следната фактическа обстановка:
Пострадалият свидетел А. Г. Б. стопанисвал цветарски магазин на ул. Васил Левски №29-31 в гр. Асеновград, общ. Асеновград, обл. Пловдив. До този магазин във връзка с работата си, той често паркирал ползван от него товарен автомобил пред намиращия се в непосредствена близост гараж - собственост на св. С.Д.Д.. Това няколкократно водело до конфликтни ситуации с последната, тъй като св. Д. била възпрепятствана да ползва гаража си съобразно предназначението му. Поредната такава конфликтна ситуация възникнала на инкриминираната по делото дата 12.02.2024г. когато св. Б. отново паркирал товарния си автомобил по начин възпрепятстващ св. Д. да достъпи гаража си. При това св. Д. и св. Х.А.С. се озовали до 1 цветарския магазин с лек автомобил „Тойота“, управляван от св. С.. От този автомобил св. Д. подала звуков сигнал и казала на св. Б. да премести автомобила си, тъй като искала да ползва гаража. Св. Б. се съобразил и преместил автомобила си малко понадолу по улицата. При това, след като излязъл от автомобила срещнал свидетелитеД. и С., при разминаването с които възникнало словесно пререкание, съпроводено с удари в областта на главата и тялото му нанесени от С.. Вследствие на тези удари, видно от заключението на изготвената по делото Съдебномедицинска експертиза № 531/2024г. на Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив, на св. Б. било причинено счупване на носни кости, кръвонасядания по главата и охлузвания по главата и тялото - увреждания, довели до разстройство на здравето на пострадалия Б., извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК тоест такива притежаващи медико-биологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Според прокурора, установената от него фактическа обстановка показва, че в случая не се касае за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК; в каквато насока е водено разследването (макар и формално производството да е било образувано за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК), тъй като за да е наЛ. коментираното престъпление се изисква да липсва личен мотив като елемент от субективната страна в деянието на извършителя както и някакви видими поводи, които да са създадени от пострадалия, а основния мотив на дееца е не да засегне пострадалото Л., а да демонстрира явно неуважение към обществото, незачитането на правните норми. Деецът иска да изяви себе си като погази, установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му; да докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото Р. 543-95-1 /. Тъй като ясно от установената в хода на разследването фактическа обстановка се проявява отчетливо не само личният мотив на св. Х.А.С. да извърши това деяние (свързан с предходните отношения между св. Д. и св. Б. по повод паркирането пред гаража), но и конкретния повод, който го е подтикнал към това (поредната конфликтна ситуация по повод паркирането пред гаража и разменените лични обиди), същото не може да се квалифицира като осъществяващо престъпния състав на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 от НК.
От постановлението се установява и това, че доколкото в материалите по делото се съдържат доказателства за евентуално извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, то предвид липсата на компетентност от страна на прокуратурата съобразно особената разпоредба на чл. 161, ал. 1 от НК, се излагат доводи относно това, че наказателното преследване следва да се възбуди по тъжба на пострадалия до съответния първоинстанционен съд. Относно липсата на компетентност у прокурора, в допълнение е отбелязано и това, че от доказателствата по делото не могат да бъдат извлечени основанията по чл. 49 от НПК, тъй като пострадалият свидетел А. Г. Б. не 2 се намира в безпомощно състояние нито в каквато и да е зависимост от св. Х.А.С. и може да защити своите права и законни интереси.
С оглед на изложеното, прокурора е изпълнил по отношение на пострадалия А.
Б. процедурата по чл. 50 и 81 от НПК, като във връзка с постановлението за спиране на същия е било изпратено и съобщение на за подаване на частна тъжба, съгласно чл.
81, ал. 3 от НПК.
Във връзка с дадените в постановлението указания от прокурора, то на пострадалия А. Г. Б. е било изпратено съответно съобщение, като същото е било връчено с известие за доставяне от 03.07.2025г. Във връзка с връченото постановление е постъпила частна жалба от А. Г. Б.. Същата е била заведена с вх. № 10492/09.07.2025г. на РС Асеновград. От обжалваното постановление се установява, че то е с дата от 26.06.2025г., като от датата на известие за доставяне се установява, че същото е било връчено на заинтересованата страна на 03.07.2025г. Всичко това води до извода, че жалбата от 09.07.2025г.е подадена в срок. Предвид събраните по делото доказателства и изложеното от страна на А. Г. Б., то следва извода, че той има качество на пострадал по смисъла на чл.74 и 75 от НПК и като такъв има право и правен интерес да обжалва прокурорския акт.
С жалбата се изразява несъгласие със становището на представителя на прокуратурата относно спирането на наказателното производство и преквалификацията на извършеното от престъпление по чл.131, ал.1,т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което се преследва по частен ред.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери законосъобразността и обосноваността на постановлението за спиране на наказателното производство, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Мотивите на съда са следните: Макар и да е наЛ. известен дефицит на факти в прокурорския акт и да са наЛ. възражения в жалбата в тази насока, то съдът, счита не следва да отменява същия и да връща делото за допълнително разследване.В тази насока съдът споделя в по-голяма част изложената от прокурора фактическа обстановка, както и неговия краен извод, че все пак се касае за деяние, което осъществява признаците на състава визиран в текста на чл.130, ал.1 от НК, което се преследва по частен ред.
Безспорно по делото се установява, че инкриминираната дата-12.02.2024г. в гр.
Асеновград на ул. „Васил Левски“ на А. Г. Б. е била причинена лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК изразяваща се счупване на носни кости, кръвонасядания по главата и охлузвания по главата и тялото - увреждания, довели до разстройство на здравето на пострадалия Б.. Безспорно по делото се установява и това, че нараняванията са били причинени вследствие на умишлените действия на Х.А.С..
Основния въпрос на който следва да отговори съдът е дали извършителя С. е действал 3 при наличие на т.н. „хулигански подбуди“. В действителност прокурора е отговорил на този въпрос, макар и същия не е обсъдил част от събраните по делото доказателства. В рамките на своите правомощия съдът счете, че няма пречка да извърши собствен анализ на събраните по делото доказателства, като съответно да съпостави своите крайни изводи с тези на прокурора, като при това отговори и на въпросите постановени в жалбата.
Във връзка с паркирането на ул. „Васил Левски“ в гр. Асеновград, по делото е безспорно това, че на 12.02.2024г. между св.А. Б. и св. С. Д. е възникнала поредна конфликтна ситуация. Причина за това, е била товарния автомобил ползван от св.А. Б., който отново е бил спрян пред входа на гаража на св. С. Д.. След преместване на товарния автомобил от страна на св.А. Б., входа на гаража е бил освободен, което е пък е дало възможност на св.Д. да прибере автомобилът си. В тази насока събраните гласни доказателства са безпротиворечиви. От показанията на св.А. Б. се установява, че след като преместил превозното средство в района на ж.п. гарата, той тръгнал да се връща към магазина си. От показанията на св. Д. се установява, че след като тя паркирала автомобилът си в гаража, се присъединила към чакащия я вече неин приятел Х. С., с който се насочили към неговия автомобил паркиран също на ул.
„Васил Левски“. В тази насока показанията и на тримата свидетели се подкрепят от съдържанието на записа намиращ се на 1бр. Флаш памет предадена от св. Х. С.К..
Поради това че не е представен в цялост, в действителност от съдържането на този запис не се установява точния момент в който св. Б. премества автомобила, но пък се вижда момент в който свидетелите С. Д. и Х. С. излизат от сградата навън на тротоара.
От записа се установява ясно и момента в който възниква срещата между пострадалия и свидетелите С. Д. и Х. С.. Въпреки липсата на звук, то анализа на записа безспорно установява, че вървейки един срещу друг по тротоара на ул. „Васил Левски“, св.А. Б. от една страна и свидетелите С. Д. и Х. С., първо са се разминали. Непосредствено след тяхното разминаване, св.А. Б. се е спрял и се е обърнал към подминалите го вече свидетели Д. и С.. В тази насока са и техните показания от които се установява, че при разминаването им на тротоара, св.А. Б. е упрекнал св.Д. относно нейната реакция преди влизането и в гаража, като я нарекъл „Мухло,тъпа ли си? Не виждал ли, че съм спрял за 2 минути?“.Именно това поведение на пострадалия е предизвикало и ответната реакция на св. Д., която също е обидила св.А. Б.. В тази насока са и неговите показания. Обидите отправени от страна на Д., са станали причина за ответна и още по остра реакция от страна на св.А. Б., който освен, че я напсувал на майка тръгнал агресивно към нея. Това поведение на св.А. Б. предизвикало и намесата на св. С., който с един-единствен юмручен удар в лявата част на Л.то е предизвикал падането на земята св.А. Б.. Именно това се установява, от свидетелските показания на свидетелите С. Д. и Х. С., а и от съдържането на записа. Тези доказателства безспорно установяват, че по време на нанасяне на удара св.А. Б. не се намирал в гръб,така както 4 пострадалия твърди, както и това, че по отношение на него не е имало удари с ритници. В тази насока отразеното в жалбата се явява недоказано и тя следва да се установи без уважение. От съдържанието на записа, се установява и това, че веднага след падането си на земята, без никакво забавяне, св.А. Б. се изправил сам на крака и дори е тръгнал към отдалечаващите се свидетели С. Д. и Х. С.. Наведеното от него твърдение, че се намирал в безсъзнание около 10 секунди също се явява недостоверно.
Предвид възприето, съдът счита, че по отношение на извършеното от страна на Х. С. липсват твърдените в жалбата „хулигански подбуди“. По отношение на него е наЛ. личен мотив да нанесе удар на св.А. Б. и същия се съдържа в обстоятелството, че в присъствие на дееца, пострадалия сам е предизвикал разправията със св. С. Д. и освен, че пръв е отправил обидни изрази, се е държал и агресивно с нея. В този смисъл съдът намира, жалбата за неоснователна, като крайните изводи на прокурора, се явяват правилни и прокурорския акт следва да бъде потвърден. Обжалваното постановление се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът на основание чл.244, ал.5 от НПК ОПРЕДЕЛИ:
Разпечатката съдържа 28 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/533420b4-1ffd-4a49-930a-026bd5e222b3