Решение № 1056 от 07.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Светлана Станева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300501852 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №28071/30.07.2026 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника А. Д. Д., ЕГН **********, от ******, чрез адв. И. С., срещу разпореждане изх.

№64560/15.06.2026 г. по изпълнително дело №20248240409890 по описа на ЧСИ К. П., рег. №***по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, като се иска отмяна на разпореждането и даване на задължителни указания за прекратяване на същото поради настъпила перемпция.

Твърди се, че такава е настъпила, тъй като делото е образувано на 28.11.2023 г. при ЧСИ П. Н., НАП са присъединени като взискател на 08.12.2023 г., запорно съобщение е изпратено на 22.01.2024 г. За период повече от две години не са предприети действия от взискателя или ЧСИ.

Ответната страна – взискателят „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Н., депозира възражение, че жалбата е неоснователна. Сочи, че молба от взискателя с искане за прилагане на изпълнителен способ, е депозирана на 12.02.2025 г., като не са изтекли две години.

Присъединеният взискател НАП не е изразил становище.

В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения.

1

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според посочената норма, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар.

„перемпция“.

Според разясненията в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Видно от приложеното изпълнително производство – ИД №20248240409890 по описа на ЧСИ К. П. с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, същото е образувано на 28.11.2023 г. с разпореждане от същата дата на ЧСИ П. Н. под №20239110401426 по молба на „ВиК“ ЕООД с приложен изпълнителен лист от 25.03.2011 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №11158/12.11.2010 г. по ч.гр.д. №17382/2010 г. по описа на РС Пловдив срещу А. Д. Д.. С молбата е поискано да се изиска информация за банкови сметки, имущество, доходи, родствени връзки, като се наложат запори на сметки и движимо имущество, възбрана на недвижими имоти, както и извършване на опис и продажба на вещи от жилището на длъжника.

От ЧСИ са изискани справки за трудови договори, родственици и имущество на длъжника. Изпратена е ПДИ, но няма данни да е връчена на длъжника.

С разпореждане от 08.12.2023 г. е присъединена държавата като взискател.

На 22.01.2024 г. е наложен запор върху МПС (л.44 ИД).

На 12.02.2025 г. е депозирана молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия.

С разпореждане на ЧСИ П. от 11.03.2025 г. делото е преобразувано 2 под №20248240409890 (л.51 ИД). С разпореждането е насрочен и опис за 30.04.2025 г. Няма данни да е извършен такъв.

С молба от 12.05.2026 г. длъжникът чрез адв. С. е поискал прекратяване на делото поради настъпила перемпция.

С атакуваното разпореждане (л.79 ИД) №64560/15.06.2026 г. ЧСИ е оставил искането без уважение поради липса на основание. Същото е връчено на пълномощника на 17.06.2026 г., като в посочения двуседмичен срок е постъпила жалбата – предмет на настоящето производство.

Въз основа на изложеното настоящия състав прие, че не е изтекъл двугодишния давностен срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Основанието за прекратяване на изпълнителното дело, на което се позовава жалбоподателя, е свързано с изтичането на двугодишен срок, през който взискателят, респективно – ЧСИ, не е предприел изпълнителни действия. Настоящата инстанция счита, че такива действия са извършвани регулярно по изпълнителното дело. Не е изтекъл период, по - дълъг от две години, между две изпълнителни действия, като не е изтекъл перемпционния срок, след който делото е прекратено по право. Насроченият с разпореждане от 11.03.2025 година опис на движими вещи в дома на длъжника прекъсва давността, въпреки че не е бил осъществен реално от ЧСИ, тъй като същият е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен изпълнителен способ изпълнение върху движими вещи, намиращи се в дома на длъжника. В този смисъл в точка 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 година на ВКС, ОСГТК, се приема че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, каквото изпълнително действие е насрочването на опис, обективирано в разпореждане за насрочване. Липсват основания да се приеме, че е налице бездействие на взискателя по делото.

Съдът намира, че възраженията в жалбата, че перемпция е настъпила, следва да бъдат оставени без уважение. От прегледа на изпълнителното дело се установява, че регулярно са предприемани принудителни действия от ЧСИ. Не е налице настъпила перемпция, като правилно ЧСИ е отказал да прекрати производството. Жалбата е неоснователна, като следва да се остави без уважение.

Разноски не са поискани и не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №28071/30.07.2026 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника А. Д. Д., ЕГН **********, от *******, срещу разпореждане изх. №64560/15.06.2026 г. по 3 изпълнително дело №20248240409890 по описа на ЧСИ К. П., рег.

№*******по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4