Определение № 774 от 30.10.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 774 гр. Перник, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500591 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото се движи по реда на глава ХХІ , чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 248 от същия кодекс.

Обжалва се определение на РС Радомир ( без номер ) от дата 16.07.2024г. постановено по гр. дело № 992 по описа на същия съд за 2023г., с което съдът е отказал да измени в частта за разноските друго свое протоколно определение от дата 18.03.2024г. ; с последното, делото е прекратено поради оттегляне на исковете, като съдът е приел, че ответника е дал повод за завеждането на исковете и е присъдил разноските по делото в негова тежест.

В подаден в срок отговор на частната жалба , насрещната страна „НД Мениджмънт“ ООД гр. Перник, чрез адвокат К. Т., я оспорва като неоснователна . Моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ОС Перник съобрази следното :

Гражданско дело № 992 по описа на РС гр. Радомир е образувано по искова молба на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК 200267101 , със седалище и адрес на управление в гр. Перник, против М. М. И. , ЕГН **********, от *** , и субективно съединени осъдителни искове с правно основание в чл. 79 и 86 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от същия закон и чл. 9 от Закона за потребителския кредит , като искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца 1320.56 1 лева – остатък от главница по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 27.11.2023г до окончателното изплащане на вземането , и 79.44 лева остатък от договорна лихва по договора.

По искане на ищеца , но преди да бъдат предявени исковете , по частното гр. дело № 5173 по описа си за 2023г., РС Перник е допуснал обезпечението им чрез налагане на запор върху вземанията на ответника срещу трети лица ; издадена е обезпечителна заповед и на дата 15.11.2023г. е образувано при ЧСИ С.Б. в района на ОС Перник , изпълнителното дело № 3518 по описа му за 2023г.

На дата 10.01.2024г. ответникът е платил по сметка на ищеца всички дължими суми.

Книжата по дело № 992 / 23 на РС гр. Радомир са връчени на ответника за отговор на дата 16.01.2024г.

В откритото по делото съдебно заседание на дата 18.03.2024г. ищецът е признал факта на плащането в пълен размер , заявил е , че не поддържа исковете , но претендира разноските по тях. Районния съд е прекратил производството по делото поради оттегляне на исковете , приел е , че ответника е дал повод за завеждането на делото и е присъдил в негова тежест разноските по делото , общо 982.82 лева , от които – 440 лева хонорар на адвокат на ищеца по исковото дело , 102.82 лева платена държавна такса, 400 лева хонорар на адвокат на молителя по частното дело № 5173 по описа на РС Перник за 2023г., и 40 лева държавна такса за образуването на същото дело.

Определението на РС Радомир за прекратяване на производството не е било обжалвано и понастоящем е в сила.

Чрез частна жалба , с характер на молба за изменение на определението в частта му касателно присъдените разноски , И. е искала определението от дата 18.03.2024 г да бъде изменено , като разноските по делото се присъдят в нейна полза. Насрещната страна е приела това искане за неоснователно .

С определение от дата 16.07.2024г Радомирския районен съд е отказал да измени определението си в частта за разноските . Изложил е доводи , че поддържа казаното в прекрателното определение, че ответника е дал повод за завеждането на иска , при което дължи разноските , вкл. тези , направени за обезпечение на иска - съгласно дадените в ТР 6 /2012 ОСГКТК , разрешения.

2

За да се произнесе , Окръжен съд гр. Перник съобрази следното :

Частната жалба е подадена в срок и от активно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването. Тя е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По същество обаче е неоснователна.

За да откаже да измени определението си в частта му касателно присъдените разноски , РС Радомир е изложил на първо място довод за дължимост на разноските от страна на ответника, който е дал повод за завеждането на делото , като не е платил на падежната дата договорното си задължение към ищеца. Тези доводи се споделят изцяло от въззивния съд , които следва да добави в тази връзка , че при договорена от страните дата на падеж на задължението , не е нужно длъжника да бъде отново канен да изпълни с нарочна покана.

Тъй като е бил десезиран преди да даде ход на устните състезания по делото , първоинстанционния съд не е могъл да пристъпи към постановяване на допустимо решение по делото , и съответно – не е имал правомощие или задължение да изготви доклад по делото или да коментира доводите на страните по това , дали вземането съществува , нещо което има систематично място само и единствено в решение по съществото на спора. В този смисъл, неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя , че съдът не е разгледал доводите му досежно приложението на чл. 240 от ЗЗД или съществуването на процесното притeзание е останало недоказано .

Освен изложеното, ПОС следва да отбележи също така , че съобразно чл. 78 ал. 2 от ГПК, обстоятелството дали ответника е дал повод за завеждането на иска , се преценява от съда към датата на подаването на исковата молба, и с оглед наведените от ищеца твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства. При твърдения за неудовлетворено притезание , каквито ищеца излага в исковата си молба , и извършено в хода на производството плащане , съчетано с десезиране на съда, ответника е дал повод за завеждането на делото , при което дължи разноските по него. В конкретния случай, този извод не се променя от това , че плащането е извършено преди на ответника да се връчи препис от исковата молба, доколкото тези процесуални действия са извършени от съда в по – късен момент, а по делото фигурират доказателства за това , че 3 спрямо ответника са ефективно наложени мерки за обезпечение на иска , което е станало преди датата на плащането.

Други възражения против дължимостта или размера на присъдените разноски не са правени .

За пълнота следва да се отбележи също така , че размера на присъдените разноски е правилно изчислен от съда с оглед данните по делото, че такива са направени. Затова определението на РС Радомир от дата 16.07.2024г. е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззиваемия не претендира разноски , няма доказателства да е направил такива.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът , на основание чл. 278 във връзка с чл. 272 от ГПК ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.07.2024г. на РС Радомир по гр. дело № 992 по описа на този съд за 2023г, с което е отхвърлена подадената от ответника М. М. И. , ЕГН **********, молба вх. № 1583/28.03.2024г. за изменение на протоколно определение от дата 18.03.2024г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4