Определение № 5810 от 13.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5810 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505181 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от ответника в първоинстанционното производство срещу определение № 3926/24.01.2025 г., постановено по гр. д. №56467/202 3 г. на СРС, 88 състав, с което съдът е оставил без уважение молба за изменение на решение №14055/17.07.2024 г. в частта за разноските. Молителят се противопоставя на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Твърди, че същото е прекомерно с оглед материалния интерес по делото, както действителната и правна сложност, както и че следва да се присъди адвокатско възнаграждение само за едно производство. Също така моли да му бъдат присъдени 200 лв. юрисконсултско възнаграждение по в. ч. гр. д. №2316/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.

Ответникът по жалбата оспорва същата в предоставения му срок.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – В въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество съдът намира следното:

Делото е образувано по предявен от С.А.Х. против „Макроадванс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати 1 на ищцата сумата от 100 лв., предявена като частичен иск от вземане в пълен размер от 785 лв., представляващо сума, платена без основание, ведно със законната лихва върху предявената главница от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното й изплащане. С определение от 20.02.2024 г. е допуснато увеличение н цената на предявения иск от 100 лв. на 207,90 лв., а с определение от 23.04.2024 г. е прието, че това е окончателният размер на цената на иска и същият не е предявен като частичен.

Следва да се отбележи, че първоначално исковата молба е депозирана пред Районен съд-Асеновград, като с определение № 2812/12.07.2023 г., постановено по гр. д. № 850/2023 г. по описа на Районен съд – Асеновград, същото е прекратено на основание чл. 118, ал. 2 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Определението е обжалвано от ищцата, но с определение №2174/20.09.2023 г. по ч. гр. д. №2316/23 г., Окръжен съд-Пловдив, е потвърдено и делото е разгледано от Софийски районен съд.

С решение №14055/17.07.2024 г. по гр. д. №56467/2023 г. на СРС, 88 състав, исковата претенция е изцяло уважена, като в полза на ищеца са присъдени разноски, включително 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Постъпило е искане вх. №244942/29.07.2024 г. от ответника „Макроадванс“ АД за изменение на решение №№14055/17.07.2025 г. в частта за присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение. Поискано е и присъждане на сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение по в. ч. гр. д. №2316/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.

Насрещната страна по молбата оспорва искането, като са изложени подробни доводи, в обобщение на които, е заявено искане молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника да бъде оставена без уважение.

С обжалваното определение молбата се оставена без уважение.

Същото е обжалвано с частна жалба, предмет на настоящото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК „ Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. “.

Предвид изложеното ответникът по този иск следва да репарира направените от ищеца в това производство разноски за адвокатско възнаграждение, което възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. следва да бъде заплатено на адвоката, осъществявал процесуалното представителство.

Досежно размера съдът намира, че не е ограничен от предвидения в разпоредбата на чл. 7, Наредбата минимум, относим към настоящия казус, като приема, съгласно разрешение по преюдициално запитване, дадено в т. 1от решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 г., задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, че подобна правна уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на върешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Същевременно обаче правилно и първоинстанционният съд е посочил, че посочената практика не го задължава във всеки един случай да намалява размера на дължимото адвокатско възнаграждение под минимума, предвиден в НМРАВ.

Поради което всеки съд следва да прецени, с оглед конкретните условия за прилагането й, дали същата действително отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до необходимото за изпълнението на тези цели..

Тази преценка кореспондира със заложените в чл. 78, ал. 5 ГПК критерии за отчитане на фактическа и правна сложност, материалния интерес, както и извършените от 2 процесуалния представител процесуални действия. Въпреки че в настоящия случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид материалния интерес и активното участие на процесуалния представител на ищцата, който е депозирал исковата молба, писмени становища за всяко от проведените три съдебни заседания, подаване на частна жалба срещу постановеното определение по чл. 118 ГПК от Районен съд – Асеновград, именно с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, в конкретния случай присъждане на възнаграждение от 400 лв. е правилно определено от първоинстанционния съд.

По отношение на искането за присъждане на разноски в производството по ч. гр. д.

№2316/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, съдът се солидаризира с възприетото от районния съд, че с постановеното определение от въззивната инстанция не се приключва делото по същество в съответната инстанция по смисъла на чл. 81 ГПК. Освен това въпросът за разноските в това частно производство се решава в крайния съден акт, според изхода на делото /в този смисъл - Определение № 2190 от 17.0 7.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 895/2023 г., определение № 60337 от 29.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3912/2021 г., IV г. о./. В настоящия случай, с оглед изхода на спора- изцяло уважена искова претенция, разноски на ответника не следва да се присъждат.

Съобразявайки тези изводи съдът намира, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №46390/10.02.2025 г. на „Макроадванс“ АД срещу определение № 3926/24.01.2025 г., постановено по гр. д. №56467/2023 г. на СРС, 88 състав, с което съдът е оставил без уважение молба за изменение на решение

№14055/17.07.2024 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3