Решение № 797 от 25.10.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 797 / 25.10.2022г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА при участието на секретаря Антоанета Метанова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1123 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на „Голсъпорт“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. …………., представлявано от Н. В. В. - ликвидатор, подадена чрез процесуален представител адвокат В.А., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001320006923-091-001/07.06.2021 г. в частите, в които е потвърден и изменен с

Решение № 469/30.08.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Релевирани са доводи за неправилност на РА, като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се нищожност поради липса на мотиви в нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Посочва, че ревизионното производство е следвало да бъде спряно при наличие на данни за извършено престъпление по реда на чл. 34, ал. 2 ДОПК и материалите да бъдат изпратен на съответния прокурор и като не го е сторил, органът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Твърди, че не са били налице, нито са доказани основанията за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и чл. 124а ДОПК. Оспорва начина, по който са определени дължимите данъци като посочва, че фискалните бонове са издадени от устройство, което не е регистрирано от дружеството. По отношение на данъка по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО счита, че е недоказан, тъй като при ревизията не са установени лица, които да са полагали възмезден труд в полза на „Голсъпорт“ ЕООД. Излага доводи за незаконосъобразност на начислените лихви.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт С.К., излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, приема за установено следното:

Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001320006923-020-001/13.11.2020 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив. Със заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001320006923-020-002/17.02.2021 г. и ЗИЗВР № Р-16001320006923-020-003/12.03.2021 г., е определен срок за завършване на ревизията – 16.04.2021 г. С Уведомление № Р-16001320006923-113-001/08.03.2021 г. органът по приходите е уведомил „Голсъпорт“ ЕООД, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл.

122-124а ДОПК.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001320006923-092-001/29.04.2021 г., връчен на 10.05.2021 г. по електронен път, като дружеството е подало възражение срещу него, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Констатациите в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесният Ревизионен акт № Р-16001320006923-091-001/07.02.2021 г. от Т. В. П. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и В. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, който е връчен по електронен път на 18.06.2021 г.

На 05.07.2021 г., в регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, чрез ТД на НАП-Пловдив до директора на Дирекция „ОДОП“–Пловдив е подадена жалба вх.№ 20-30-44/07.07.2021 г., с която „Голсъпорт“ ЕООД оспорва РА № Р-16001320006923-091-001/07.02.2021 г., с който на дружеството допълнително са установени задължения за ДДС; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения; за корпоративен данък и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ в общ размер на 41 235,67 лв. главница и 6 634,68 лв. лихва.

Въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите:

За ревизирания период декларираната основна дейност на „Голсъпорт“ ЕООД е с код 5610-„Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“, като от РЛ не е предоставена информация относно мястото, където се извършва дейността на дружеството – собствени или наети обекти. Констатирано е, че РЛ не е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. В хода на ревизионното производство са извършени многобройни процесуални действия по събиране и проверка на доказателства, в това число насрещни проверки, изискани са документи, сведения, писмени обяснения и др. от ревизираното дружество и негови контрагенти, описани подробно в Ревизионния доклад, които настоящият състав не намира за необходимо да приповтаря. Установено е, че в подадените отчетни регистри по ЗДДС за ревизираните периоди дружеството не е декларирало начислен данък за доставки на стоки и услуги за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или трети лица.

На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 ДОПК е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, в отговор на което представителят на дружеството посочва, че същото е създадено с цел закупуване на недвижими имоти в България и не е трябвало да развива търговска дейност. След извършване на вътрешна проверка било установено, че дейността е извършвана от предишните управители на дружеството – З. Х. и М. Ш., за което „Голсъпорт“ ЕООД е сезирало съответната прокуратура. След като е установено, че има реализирани обороти е подадена декларация за 2019 г. и са платени дължимия данък по ЗКПО със съответните лихви за забава.

С протокол от 30.03.2021 г. са приобщени доказателства от извършена проверка в обект, стопанисван от „Голсъпорт“ ЕООД – бистро „Генезис“ в гр. Ахтопол, като при контролна покупка от орган по приходите е издаден фискален бон, но е установена разлика в касата от 187 лв., за което е дадено обяснение, че е от „служебно въвеждане“ на пари в касата, което не е отразено във фискалните устройства. В хода на ревизията са изискани всички първични и вторични счетоводни документи, регистри, сключени договори и анексите към тях, банкови извлечения и касови книги, главни книги, оборотни ведомости, пътни листове и др. При проверка в информационната система на ТД на НАП-Пловдив е установено, че дружеството има регистрирани 3 бр. ЕКАФП за питейни заведения в гр. Ахтопол, чрез които са реализирани обороти от продажби общо в размер на 170 484,33 лв. Установено е, че след законоустановения срок е подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО и е внесен дължим данък от 17 048,43 лв., ведно с прилежащите лихви за закъснението.

От ревизиращия екип е прието, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК, които дават основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка, към определената от него данъчна основа по реда на чл.

122, ал. 2 ДОПК, за което на ЗЛ е връчено уведомление. След извършен анализ на всяка една от хипотезите по чл. 122, ал. 2 ДОПК е установено, че дружеството дължи ДДС за извършените облагаеми доставки (храни и напитки) в обект снекбар „Генезис“ в размер на 28 414,06 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС и лихва в размер на 5 273,82 лв. съгласно чл. 175 ДОПК и чл. 1 ЗЛВДТДПДВ. Данъкът е дължим за периода 18.04.2019 г. – датата на регистрация по реда на чл. 100 ЗДДС до 18.11.2019 г, когато е прекратена при установени обстоятелства по реда на чл. 176 ЗДДС.

По ЗКПО за 2019 г. е установен допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер на 11 164,38 лв. главница и 1 995,89 лв. лихва, като органът е приел, че от ЗЛ не са посочени основанията за извършването декларираното увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 28 ЗКПО, не е установено дали се дължат на липси на дълготрайни или краткотрайни активи, кога тези активи са получени от ЗЛ и по какъв начин.

По ЗДДФЛ поради непредставяне на изисканите документи и от извършените проверки е прието, че са налице данни за наети по трудови договори лица за периода м. 06.2019 г. – м. 08.2019 г., като за изплатените възнаграждения за този период РЛ не е начислило данък по чл. 24 ЗДДФЛ.

За да начисли вноски по КСО и ЗЗО органът по приходите е извършил проверка, от която е установил, че за ревизирания период 01.06.-31.08.2019 г. „Голсъпорт“ ЕООД е подало 11 броя уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за сключени договори. На всяко едно от лицата са изпратени ИПДПОТЛ, като само две от тях са отговорили, че не са полагали труд за дружеството, а от другите не са получени отговори. От документите от извършената проверка на обекта в гр.

Ахтопол, приобщени към производството е установено, че на нея са присъствали лицата В. С. В. и Д. С. Д., който са наети от „Голсъпорт“ ЕООД и имат регистрирани договори, поради което за заетите лица са начислени осигурителни и здравни вноски от ревизиращия екип.

В РА са разгледани възраженията на дружеството, които не са приети. По отношение искането за спиране на производството на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК до изясняване на обстоятелствата относно наказателната отговорност на бившите управители З. Х. и М. Ш. органът е посочил, че е издадено Решение за отказ за спиране на производството № Р-16001320006923-104-001/27.05.2021 г. Приема също, че не е налице основание за спиране на производството поради липса на приложено удостоверение, издадено от СГП за наличието на висящо наказателно производство, нито информация за образувана прокурорска преписка.

При оспорването по административен ред директорът на ДОДОП е издал решение № 469/30.08.2021 г, с което е изменил РА в частта за установените задължения за осигурителни вноски, като е определил главница в размер на 513,24 лв. и лихва в размер на 93,41 лв., потвърдил го е в частта досежно дължимия ДДС в размер на 28 414,06 лв. главница и 5 273,82 лв. лихва, а в останалата част относно корпоративния данък и данъка върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – РА е отменен.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.

156, ал. 1 ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният РА е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. Съдът не констатира пороци, касаещи формалната, процесуалната и материалната законосъобразност на РА.

РА отговаря на изискванията за съдържание по чл. 120, ал. 1 ДОПК, предвид препращането към мотивите на РД изцяло, издаден е в срока по 119, ал. 3 от същия кодекс. Нормата на чл. 120, ал. 2 ДОПК определя, че ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, поради което фактическите и правни основания, посочени в доклада съставляват мотиви на ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Поради това липсата на мотиви в акта, при наличието на такива в ревизионния доклад, не представлява нарушение на изискванията за форма и съдържание по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Релевираният довод от жалбоподателя, че РА е нищожен е неоснователно. Няма спор, че разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК поставя изискване ревизионният акт да притежава мотиви за издаването му, а в случая процесният РА не притежава такива, а препраща към ревизионния доклад. В съдебната практика се приема, че допуснатото процесуално нарушение не е от такова естество, че да прави издаденият ревизионен акт нищожен или незаконосъобразен единствено и само на това основание. Поради това не може да бъде прието, че на това основание актът е нищожен, в каквато посока е и цитираното от жалбоподателя решение по ТД № 4/2014 г. на ОСС на ВАС. Още повече, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС не е необходимо мотивите да съвпадат по време с издаването на административния акт или отказа за издаването му. Възможно е мотивите (съображенията, поради които органът е достигнал до едно или друго разрешение) да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт, най-късно до изпращането на жалбата срещу него на по-горния административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. В изложения смисъл е и нормативното правило на чл. 120, ал. 2 ДОПК, съгласно което ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него и изпълнява ролята на мотиви. Настоящият случай е именно такъв, тъй като ревизионният доклад е документ, предхождащ съставянето на ревизионния акт, поради което и формалното посочване на мотиви в самия РА не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.