Решение № 1412 от 28.10.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. Русе, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20244520102695 по описа за 2024 година

Ищецът М. С. В. твърди, че от *** г. работи при ответника по служебно правоотношение, като считано от *** г. е назначен на длъжността „Младши автоконтрольор II степен“ в група „Охранителна полиция“ към РПУ-*** при О.

Русе. Дейността във връзка с това осъществявал по утвърдени протоколи и графици като същата представлявала специфична служебна дейност и на основание чл. 178, ал.

1, т. 2 от ЗМВР му се полагало допълнително възнаграждение за изпълняване на специфични дейности. Същото се определяло от Наредба № 88121з-1060 от 26.09.2019 г. и по –конкретно чл. 6 от Наредбата. След допуснати изменения на иска се претендира заплащането на такова в общ размер от 2 308,46 лв., от които 1606,50 лв. за периода от *** г. до *** г. и 701,96 лв. за периода от *** г. до *** г. Моли да му бъдат присъдени и разноските по делото.

Ответникът О. Р. оспорват исковете. Претендира се отхвърлянето им и присъждане на разноски по делото.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че за заявения по исковата молба период ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение за длъжност „Младши автоконтрольор“ в група „Охранителна полиция“ към РПУ-*** при О. Русе. В изпълнение на служебните си задължения ищецът е полагал труд съобразно утвърдени месечни графици като е изпълнявал патрулно-постова дейност. Същата попада в кръга на дейностите, описани 1 в разпоредбата на пар.1, т.26а от ДР на ЗМВР за легално определение на понятието „Специфични служебни дейности“ по смисъла на ЗМВР. Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители, се изплаща допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, като условията и реда за изплащането им се определя с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техния размер-с негова заповед (чл. 179, ал. 2 ЗМВР).

Ответникът е представил Заповед от 01.05.2021 г. за назначаване на ищеца и други лица на работа в различни звена към О. Русе. Представил е и заповед №1874/04.07.2022 г. за преназначаването му от длъжност „Младши автоконтрольор“втора степен на длъжност „Младши автоконтрольор“-първа степен в РПУ ***. В заповедта изрично е посочено „да се запази размера на определеното, досега получавано от служителя допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности“. Представена е обаче справка, от която е видно, че за периода от *** г. до *** г. той не е получавал такова, а от *** г. е започнал да получава в размер на 121,60 лв. месечно до *** г. вкл. Представена е справка за ползвани болнични листи от ищеца в размер на 7 дни – *** г.; 5 дни – *** г.; 5 дни – *** г. и 5 дни – *** г. Представени са справки за изплащано допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на останалите служители в различните звена на О. Русе за периода, идентичен с този, за който ищеца претендира, в т.ч. и за служителите на длъжност мл. автоконтрольор в РУ ***, от която е видно, че за процесния период е изплащано допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, но не на всички пет служители, а в периода от *** г. до *** г. на двама служители, в периода от тогава до *** г на един служител като размерът като процент от базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност по чл.177, ал.2 и чл.180, ал.2 от ЗМВР, утвърдена със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и месечно на брой служител е 60,80 лв. за периода до *** г. за двама служители, 121.60 лв. за периода от *** г. до *** г. за един служител, а за периода от *** г. до *** г. всички пет служители са получавали по 121,60 лв. По отношение на ищеца е представена справка, от която е видно, че за процесния период същият е изпълнявал единствено патрулно-постова дейност по контрол на пътното движение и в тази връзка е съставил множество фишове, АУАН, протоколи за ПТП, протоколи за проби за наркотици и т.н. Следователно е установено по категоричен начин, че изпълняваната от него служебна дейност попада в приложното поле на легално определение на „Специфични служебни дейности“ по § 26а от ДР на ЗМВР– пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности „за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийновъзстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност 2 по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства“.

В случая от изложеното е видно, че от дата *** г. съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР и разпоредбите на Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР ищецът М. В. е следвало да получава към основното си месечно възнаграждение и сума за изпълнение на „специфични служебни дейности”, определена съгласно цитираната наредба. Съгласно чл.6 от Наредба № 8121з1060/26.09.2019г., определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл.1 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят по мотивирано писмено предложение на преките ръководители и със заповед на ръководителите на структури по чл.37 от ЗМВР, както и на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция” и на регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението” и началниците на зонални жандармерийски управления към Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”, а главния секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по чл.37 – от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжности лица, както и че „Предложението по ал.1 се изготвя в срок от 3 работни дни от настъпване на обстоятелствата по ал.1, заповедта за определяне на конкретния размер на допълнителното възнаграждение се издава до 5 работни дни от утвърждаване на предложението”. Съгласно цитираните разпоредби под условие е поставено единствено размера на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, както и неговото изменение, спиране и възобновяване, но не и самото му отпускане, като горецитираните срокове са започнали да текат от дата на която ищецът е преназначен на длъжността „младши автоконтрольор” в РУ *** към ОД на МВР – гр.Русе. Съгласно разпоредбите на чл.10 от Наредба № 8121з1060/26.09.2019г., разпоредбите на ЗМВР и Закона за държавния бюджет на Република България, на ищеца е следвало да се определи сума за изпълнение на „специфични служебни дейности” още от започването на работа от същия, а в случая това е направено, но едва от *** г. Липсва обаче писмено предложение и съответно заповед за определяне на конкретен размер на допълнителното възнаграждение за периода от *** г. до *** г. Съгласно Законите за държавния бюджет на Република България за 3

2021г. – 2024 г. чл.61: „Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по чл. 68 от Закона за държавния служител/респ. в системата на МВР, е 650 лв. от 1 януари 2021 г.; 380 лв. от 1 януари 2022 г.; 1 януари 2023 г. и 1 януари 2023 г.

Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з- 1060/26.09.2019г. базата за определяне на допълнителното възнаграждение по чл.1 е определена процентно - до 50 на сто от утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за найниската длъжност по чл.177, ал.2 и чл.180, ал.2 от ЗМВР, след изменение на наредбата към настоящия момент – до 100% на общо основание, но с по-ниски лимити за конкретни дейности, като за патрулно-постова дейност лимитът е 35%.

В случая претенцията на ищеца е направена в рамките на допустимия размер на допълнително възнаграждение и в съответствие с размера, който е бил изплащан на част от служителите в звеното, в което е изпълнявал служебните си задължения - 32% или 60,80 лв./121,60 лв. месечно за двата подпериода, за които се претендира.

Неоснователно е направеното от ответника възражение, че ищецът не е осъществявал специфични служебни дейности в пълен обем, както и че конкретният размер на допълнителното възнаграждение е предоставен на преценката на прекия ръководител и Директора на О. – гр.Русе, поради което съдът не може да изземва техните функции. Нормативно определеният начален момент, от който се дължи процесното допълнително възнаграждение, е датата на започване изпълнение на съответната специфична служебна дейност. Нито ЗМВР, нито Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019г. правят такова разграничение като „пълен или непълен обем” на изпълнение на специфичната дейност. От една страна ответникът не е посочил никакви конкретни факти, че докато е осъществявал патрулно-постова дейност ищецът е изпълнявал специфичната служебна дейност в непълен обем. От друга – даденото в закона определение, имащо значение за случая е „пряко изпълняваните” от държавния служител специфични служебни дейности през спорния период, каквото в случая е налице. Неизпълнението на служебните задължения на прекия ръководител на ищеца да предложи в 3-дневен срок от започване на дейността конкретен размер на допълнително възнаграждение, а на Директора на О. – гр.Русе да утвърди със заповед такова предложение също не води до извод, че на ищецът не се дължи търсеното възнаграждение, след като е започнал да изпълнява специфична служебна дейност по смисъла на пар.26а от ДР на ЗМВР и попада в приложното поле на закона Съдът намира, че след като на част от останали младши автоконтрольори в РУ *** е било заплатено допълнително възнаграждение в размер на 32% от базата за определяне при максимален размер по закон до 50%/ до 35% от същата, то и на ищеца се следва такова в същия размер, т.е. по 60,80 лв. за периода от *** г. до *** г. и по 4

121,60 лв. за периода от *** г. до *** г. Така за първия подпериод му се дължи общо 1 580,80 лв., а за втория/от *** г. до *** г./ общо 851,20 лв. Следователно претенцията следва да се уважи до установения размер за първия подпериод, а за втория - изцяло за претендирания размер от 701,96 лв. или общо за 2 282,76 лв., а за горницата до 2308,46 лв. да се отхвърли.

На основание чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за производството съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска – 98,89% към 1,11%. С оглед на това и предвид представените списъци по чл.80 от ГПК по компенсация, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 727,79 лв.

Съобразно изхода на спора, в тежест на ответника е и държавната такса по делото върху уважения размер на иска - от 91,31 лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.Русе, с адрес: гр.Русе, бул.”Ген.Скобелев” № 49, представлявана от ВПД директора да заплати на М. С. В., ЕГН:********** от гр.Русе сумата от 2 282,76 лева, представляваща дължимата, но неопределена и неплатена сума за възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности като държавен служител в МВР, за периода *** г. – *** г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.05.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 727,79 лева – разноски по компенсация по делото и ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2 282,76 лв.