Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 09.03.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 706/2022
Вид
Решение № 105
Подписан
09.03.2023
В сила
08.03.2023
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Елисавета Георгиева Деянчева

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25, ал.1, т.2 · Закон за закрила на детето
  • чл.26, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.5, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.125 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Кюстендил, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221500500706 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Д. И. Д., действаща чрез пълномощника си адв. Б. И. от АК – Кюстендил обжалва Решение № 802/16.11.2022 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д. №1541/2022 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.26, ал.1 вр. чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето, районен съд е определил мярка за закрила по отношение на непълнолетното дете Д. Р. Г. с ЕГН **********, като е постановил последната да бъде настанена в семейството на неин близък – Р.Ж.Г., ЕГН ********** и В.П.В., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.

*********************, със срок до навършване на пълнолетие на Д. Р. Г., а ако учи до завършване на средното си образование, но не повече от 20 – годишна възраст или до настъпване на обстоятелства, допускащи налагането на по-благоприятна мярка за закрила или до нейното отпадане. Определил е местоживеенето на детето да бъде на посочения по-горе адрес. Постановил е и режим на лични контакти на детето Д. Г. с нейните родители – Д. Д. и Р.Г. – 1 всяка първа и трета сряда от месеца от 16.00 часа до 17.00 часа в сградата на Отдел „Закрила на детето“ – Кюстендил, в присъствието на социален работник, работещ с детето, след предварително заявено желание на родителите и след съгласуване с представителя на Дирекцията. Районният съд е постановил, при необходимост, установена от ДСП, отдел „Закрила на детето“, да се ползва и социалната услуга „заместваща приемна грижа“, съгласно чл.20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемните семейства и настаняване на деца в тях.

Във възивната жалба се твърди, че липсва законова предпоставка за настаняване на детето в приемно семейство. Счита се, че до най-голяма степен интереса на детето предполага последното да живее и да се отглежда от неговата майка. Акцентира се на липсата на факти и обстоятелства, водещи до погрешно формирания от съда извод. Искането е за отмяна на обжалваното решение с последица отхвърляне претенцията на Агенция „Социално подпомагане“, Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил за определяне на мярка за закрила по отношение на непълнолетното дете Д. Р.

Г..

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата Агенция „Социално подпомагане“ е подава писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенциите на въззивницата. Изводите на районния съд приема за правилни и съобразени с установените в производството факти, при което счита, че правилно е потвърдена мярката за закрила по чл.4, ал.1, т.2 ЗЗДетето. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от страна с право на обжалване, в рамките на преклузивния срок, визиран в закона и срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Окръжният съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и на доводите и възраженията на страните при условията на чл.235 ГПК намира за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане е видно, че непълнолетното дете Д. Р. Г. е родено на ******** г., като майка е вписана Д.

И. Д., а баща Р.Г.Г..

Със заповед № ЗД/Д- КН-028/22.07.2022 г. на директора на Дирекция 2

"Социално подпомагане" гр. Кюстендил спрямо детето Д. Г. е предприета мярка за закрила - временно настаняване в семейството на Р.Г., роднина по майчина линия и съжителката му В.П. до произнасянето на съда в решение по реда на чл. 28 от ЗЗД.

По делото е представен доклад изготвен от социални работници при ОЗД гр. Кюстендил за оценка във връзка постъпил сигнал от инспектор към ИДПС в РУ на МВР Кюстендил относно осъществен тормоз върху непълнолетното момиче Д. Г. от страна на майка му и отправяни интимни намеци от приятел на майката към детето. На база извършено задълбочено проучване социалните работници са установили, че приятелят на майката е отправял интимни послания към Д. в приложението „Месинджър“, че майката употребявала алкохол и се държала лошо с дъщеря си, като е упражнявала физически и психически тормоз. Непосредствения повод детето да напусне дома и да сигнализира органите на полицията е влизане при Д. на майката и приятеля й в нетрезво състояние. Социалните работници са приели, че има данни, сочещи за наличието на риск за непълнолетното момиче и доколкото то се явява „дете в риск“ по см. на пар.1, т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗДетето, то спрямо нея следва да се предприеме спешна мярка за закрила.

По делото пред районен съд е приложено писмо изх. № 2882/03.11.2022 г. на РП- Кюстендил, от което е видно, че е образувано досъдебно производство за извършени престъпления спрямо детето Д. Г., че до момента не са повдигнати обвинения, а събраните данни са във връзка с действия на майката на Д. и лицето К.Б..

В показанията си свид. К.Б. за когото детето сочи, че й е отправял интимни намеци, твърди, че отношенията между майката и детето са добри, че при майката са нормални условията за живеене, не му е известно Д. да има пороци. Сочи, че е присъствал на случката, когато Д. е напуснала дома си, че с майката са се почерпили по чаша бира и че майка и дъщеря са водили нормален разговор. Съдът не кредитира неговите показания, впредвид изявлението на детето.

Пред окръжен съд е разпитана като свидетел Д.С. която е съседка на въззивницата. В показанията си твърди, че Д. е добра майка, че жилището в което живее е добре подредено. В момента майката не работи, но се занимава със сезонна работа, а също отработва градини. Лично не я е виждала да 3 употребява алкохол.

Пред районен съд е било изслушано детето Д. Г., което категорично е заявила, че не желае да живее с майка си, тъй като я е биела, заключвала в мазето, гонела я от вкъщи, често е била в нетрезво състояние и се е държала неадекватно.

Пред окръжен съд социалните работници са заявили, че към момента Д. се отглежда в семейството на своя роднина, чувства се добре, посещава редовно училище, успехът е към отличен, организирана е. Сочат, че роднините, при които детето е настанено се грижат добре за него и са му осигурили лично пространство.

Майката Д. Д. е заявила, че не работи и не получава доходи, но търси работа.

Установява се, че родителите на майката са починали.

При така установените факти по делото, се налага извод, че в интерес на детето е то да бъде откъснато от семейната среда и да бъде настанено в семейство на роднини, тъй като поведението на майката представлява опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

Съгласно разпоредбата на чл.125 от СК, родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, както и да формират възгледите му и осигуряват образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите на детето.

В случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на посочените в разпоредбата на чл.25, ал.1 т. 2 и т.4 от ЗЗДетето условия, а именно неполагане на грижи от страна на родителите, както и че то е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Безспорно по делото се установи, че бащата на детето Р.Г. не поддържа контакти с Д. и в този смисъл не полага грижи за детето си. Според настоящия съдебен състав майката Д. Д. не е в състояние да полага адекватни грижи за детето си. По делото липсват доказателства, от които може да се направи извод, че майката е в състояние да полага постоянна, непрекъсната и адекватна родителска грижа. Установи се, че същата е безработна, не 4 получава доходи, не може да осигурява безопасна среда на детето. То не се чувства спокойно и сигурно с майка си, както се установи и че последната упражнява физическо насилие върху него, както и допуска то да бъде обект на намеци от интимен характер от нейния партньор. Предвид на данните по делото съдът намира, че ако детето живее в едно домакинство с майка си, то съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. При тези данни по делото са налице основанията на чл.25, ал.1 т.2 и 4 от Закона за закрила на детето и в интерес на детето е да бъде предприета мярка за закрила чрез настаняването му в семейството на негови роднини. Още повече, че след настаняването му по административен ред то се чувства спокойно и сигурно.

По изложените съображения правилно и съобразно закона и събраните доказателства в обжалваното решение е прието, че в случая са налице предпоставките на чл. 25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗДетето. за прилагане на поисканата от ДСП Кюстендил мярка за закрила – настаняване на детето в семейство на роднини.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 802/16.11.2022 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр.д. № 1541/2022 г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5