Решение № 258 от 23.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Кюстендил, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Гражданско дело № 20241500100202 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба,подадена от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“***“№7, представлявано от *** и ***, чрез упълнтомощения адв.М. Ж. срещу Г. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр.Кюстендил, ул.“***№7, вх.А, ет.7, ап.23, съдържаща искане за постановяване на решение, за признаване за установено по отношение на ответника, на основание Договор за Банков инвестиционен кредит №0149/671/29.07.2020г., че съществува вземането на Банката, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1165/23.112023г. по ч.гр.д.

№20231520102537 , както следва: 50 008.00 лв- главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва , считано от подаване на заявлението в съда 21.11.2023г. до окончателното изплащан;, 1156.92 лв – лихва върху редовна главница, по чл.4.1 от Договора за кредит за периода 20.07.2023г. – 08.11.2023г.; 167.77 лв- лихви за просрочена главница по чл.4.2 от Договора, за периода 20.07.2023г.- 20.11.2023г. вкл;., 861.25 лв – наказателна лихва просрочие по чл.4.3 от Договора за кредит за периода 20.07.2023г.- 20.11.2023г. вкл; 250.04 лв – годишна такса за управление по Договор за кредит , начислена на основание чл.5.1.2 от Договора във вр. с чл.9.2.2 от ОУ на Договора, дължима към 25.11.2023г.

Претендират се разноски.

Прави се и искане за постановяване на решение при условията на чл.239 ГПК вр. с чл. 238, ал.1 ГПК.

Препис от исковата молба е връчен на ответника. Г. Л..В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор.Отговорът съдържа потвърждение за получаване на препис от исковата молба и категорично изявление за признание на иска на основание чл.237, ал.1 ГПК.

С молба с вх.№3303/22.07.2024г. ищецът е представил споразумение между страните, по предмета на делото и прави искане за постановяване на решение, за признание на иска при условията на чл.237 ГПК евентуално за постановяване на неприсъствено решение .

По делото са представени следните доказателства:Договор за банков инвестиционен кредит №0149/671/29072020/29.07.2020г.; покана да доброволно изпълнение,уведомление чл.60, ал.2 ЗКИ „Уникредит Булбанк“ АД – „Луджем Груп“ ЕООД; уведомление ; Покана за 1 доброволно изпълнение и уведомление чл.-60, ал.2 от ЗКИ , „Уникредит Булбанк“ АД – Г. Г.

Л. ; уведомление , извлечение от сметка, л.27- л.55 от д,,констативен протокол.

Приложени са материалите по ч.гр.д.№2537/2023г..

С оглед на изложените обстоятелства и на основание чл.237, ал.1 ГПК по делото следва да бъде постановено решение при признание на иска.

На основание чл. 237, ал.1 ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В ал.2 е посочено, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

От разпоредбата на чл.237, ал.3 ГПК следва, че решение при признание на иска, не може да бъде постановено когато:1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Признанието на иска не може да бъде оттеглено – чл.237, ал.4 ГПК.

Предмет на производството са искове по реда на чл.422 ГПК вр. с л.79, ал.1 ЗЗД, вр..чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл. ЗПотрКр.

Исканията за заплащане на дължими по Договор за кредит - подлежаща на връщане главница, подлежащи на заплащане възнаградителна лихва и обезщетение за забава не противоречат на закона и добрите нрави.

По искане на страните съдът не дължи преценка на доказателствата по делото.

Предвид уважаването на исковете и с оглед разпоредбите на чл.79 ГПК на ищеца следва да бъдат заплатени и сторените за исковото производство разноски, възлизащи на 4537.66 лв, в това число държавна такса и адвокатско възнаграждение и 3027.07 лв , за държавни такси и адв.възнаграждение, дължими за заповедното производство.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр.Кюстендил, ул.“***№7, вх.А, ет.7, ап.23 и по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“***“№7, представлявано от *** и ***, на основание Договор за банков инвестиционен кредит №0149/671/29072020ч вземането на Банката, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чцл.417 ГПК, №1165/23.112023г. по ч.гр.д.№20231520102537 , за суми, както следва: 50 008.00 лв- главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва , считано от подаване на заявлението в съда 21.11.2023г. до окончателното изплащан;, 1156.92 лв – лихва върху редовна главница, по чл.4.1 от Договора за кредит за периода 20.07.2023г. – 20.11.2023г.;

167.77 лв- лихви за просрочена главница по чл.4.2 от Договора, за периода 20.07.2023г.20.11.2023г. вкл;., 861.25 лв – наказателна лихва просрочие по чл.4.3 от Договора за кредит за периода 20.07.2023г.- 20.11.2023г. вкл; 250.04 лв – годишна такса за управление по Договор за кредит , начислена на основание чл.5.1.2 от Договора във вр. с чл.9.2.2 от ОУ на Договора, дължима към 21.11.2023г.

ОСЪЖДА Г. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр.Кюстендил, ул.“***№7, вх.А, ет.7, 2 ап.23 да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“***“№7, разноски за исковото производство - 4537.66 лв, и разноски за заповедното производство възлизащи на 3027.27 лв.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________

3