Определение № 2080 от 04.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2080 гр. Пловдив, 04.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир В. като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501720 по описа за 2026 година

Длъжниците А. М. С., ЕГН ********** и А. М. С., ЕГН ********** са подали частни жалби против разпореждане за незабавно изпълнение, по силата на което е издадена Заповед № 60/24.03.2026г. на Пловдивския районен съд, IV-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. № 1890/26г. с която се разпорежда длъжниците А. М. С. ЕГН:

**********, настоящ адрес ***** и А. М. С. ЕГН: **********, настоящ адрес *****, да заплатят при условията на солидарност на кредитора Лайт Финанси ООД ЕИК:

204749531, седалище и адрес на управление **********, сумите: 13 805,00 EUR (тринадесет хиляди осемстотин и пет евро), представляваща главница - 13 805.00 евро - просрочена главница. С обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем целият размер на предоставената и непогасена главница е станала изискуема. , ведно със законната лихва за период от 06.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 4 059,09 EUR (четири хиляди петдесет и девет евро и 09 цента), представляваща договорна лихва - 4 059.09 евро - падежирала, но незаплатена договорна лихва за периода от 15.10.2024г. до 08.02.2026 г. за периода от 15.10.2024 г. до 08.02.2026 г., 157,26 EUR (сто петдесет и седем евро и 26 цента), представляваща мораторна лихва обезщетение за забава равно на законна лихва за забава върху главница за периода от 15.11.24г. до 08.02.26г., дължима на основание чл. 12, ал.4 от Договора за кредит за периода от 15.11.2024 г. до 08.02.2026 г., 342,14 EUR (триста четиридесет и два евро и 14 цента), представляваща мораторна лихва - 342.14 евро - обезщетение за забава равно на законна лихва за забава върху договорната лихва за периода от 15.11.2024 г. до 05.03.2026 г., дължима на основание чл. 12, ал.4 от Договора за кредит за периода от 15.11.2024 г. до 05.03.2026 г., 27,25 EUR (двадесет и седем евро и 25 цента), представляваща мораторна лихва - 27.25 евро - обезщетение за забава равно на законна лихва за забава върху целята просрочена главница за периода от 27.02.26г. до 1

05.03.2026г. дължима на основание чл. 12, ал.4 от Договора за кредит за периода от 27.02.2026 г. до 05.03.2026 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 975,00 EUR (деветстотин седемдесет и пет евро), държавна такса в размер на: 368,67 EUR (триста шестдесет и осем евро и 67 цента).

Подадена е и частна жалба от „Лайт Финанси“ ООД, ЕИК 204749531 против Определение № 7908/26.06.2026г. постановено по същото дело, с което се спира на основание чл. 420, ал. 1 ГПК незабавното изпълнение по Заповед № 60/24.03.2026 г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1890 по описа за 2026 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с., и изпълнителен лист № 294/26.03.2026 г., и двете издадени в полза на заявителя “Лайт Финанси“ ООД, ЕИК:

204749531, срещу А. М. С., ЕГН: ********** и А. М. С., ЕГН: **********, вземанията по които се събират по изпълнително дело № 61/2026 г. по описа на ЧСИ В. Б. с рег. № 886, район на Окръжен съд Пазарджик.

„Лайт Финанси“ ООД, ЕИК 204749531 счита частните жалби подадени от А. С. и А. С. за неоснователни по съображения, изложени в писмения отговор по частната жалба, а А. С. и А. С. считат жалбата, подадена от „Лайт Финанси“ ООД за неоснователна по причини, посочени в отговора по тази частна жалба.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Доколкото спирането на незабавното изпълнение зависи от законосъобразността на разпореждането за издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, то първо следва да се разгледа жалбата против разпореждането за незабавно изпълнение.

В частните жалби подадени от Ал. С. и А. С. се твърди, че в представения със заявлението договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители № 416/14.10.2024г. съдържа неравноправни клаузи, а районният съд не е изпълнил задължението си служебно да провери дали заявлението се основава на неравноправни клаузи в потребителски договор. Частните жалбоподатели твърдят, че в процесния договор е уговорена прекомерна и скрита неустойка под формата на такси в клаузата на чл. 4, ал.1 т.1 – такса за документален анализ и изготвяне на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека; таксата по чл. 4, ал.1, т.2 за заличаване на учреденото обезпечение. Освен това в клаузата на чл. 10, ал.4, т.3 се твърди, че е уговорена абсолютно неограничена отговорност на потребителя, който не е имал възможността да се възползва от възможността на вариант първи от посочената клауза, даваща право на кредитополучателя да избере вариант първи, според който кредитодателят се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението по договора.

Последните посочени в частната жалба възражения са срещу установената за 2 кредитодателя възможност служебно да определя застрахователя по имуществената застраховка, уговорена в чл. 11, ал.3, 4 и 5 от процесния договор и против прекомерната цена на кредита, а именно размера на ГПР, който е над 30%.

В отговора по частните жалби „Лайт Финанси“ ООД възразява против допустимостта им, понеже производството по ч. гр. д. № 1890/26г. е спряно по реда на чл. 420, ал.1 от ГПК с Определение № 7908/26.06.2026г. постановено по същото дело.

При условията на евентуалност заявителят счита частните жалби за неоснователни като излага конкретни възражения против оплакванията на жалбоподателите.

По допустимостта на частите жалби: Длъжниците са получили покани за доброволно изпълнение и преписи от заповедна за незабавно изпълнение съответно С. на 15.05.2023г., а С. на 20.06.2026г., а частните жалби са подадени на 08.06.2026г., поради което е спазен едномесечния срок по чл. 419, ал.1 от ГПК.

Относно възражението за липса на правен интерес от подаването на частните жалби с оглед постановеното определение по реда на чл. 420, ал.1 от ГПК, с което се спира незабавното изпълнение на заповедта, издадена по чл. 417, т.3 от ГПК, настоящият съдебен състав счита, че то е неоснователно, тъй като посоченото определение не обсъжда правилността на разпореждането за незабавно изпълнение, което е предмет на частните жалби, а само се спира неговото изпълнение. Ето защо частните жалбоподатели имат интерес от обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение.

По същество: Според нормата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако констатира, че искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

С клаузата на чл. 4, ал.1, т.1 от договора за кредит сключен на 14.10.2024г. кредитополучателят е задължен да заплати на кредитодателя такса за документален анализ на обезпечението и изготвяне на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в размер на 3% от размера на кредита. Така определената такса като процент от стойността на кредита, а не като реално извършени разходи обосновава вероятността тази клауза да е неравноправна, тъй като тази такса не следва да се събира отделно, а трябва да е част от общите разходи по кредита.

В чл. 4, т.2 от представения договор и посочено, че кредитополучателят заплаща на кредитодателя такса за заличаване на учреденото обезпечение в размер на 1.5% от размера на кредита. Таксата за заличаване на ипотеката обаче не е дължима от ипотекарния кредитор, който следва единствено да даде съгласие за заличаването ú, а посочената такса се заплаща от заинтересоването лице, а именно длъжник или купувач на публичната продан, ако се пристъпи към принудително изпълнение към този имот.

Следователно кредитодателят събира такса, която не му е дължима и затова тази клауза е неравноправна.

3

В клаузата на чл. 10, ал.4 от процесния договор е уговорена възможност кредитополучателят да избира между Вариант I при който кредитодателят да се удовлетвори изцяло и окончателно да размера на обезпечението и Вариант II, при който при принудителното изпълнение потребителят носи отговорност по чл. 133 от ЗЗД, като в алинея трета и посочено, че кредитополучателят избира Вариант II, който е по – неблагоприятен за него. В т.3 от отговора по частните жалби заявителят твърди, че е на длъжниците е бил предоставен реален избор относно размера на отговорността им, като е посочено, че се представя декларация, подписана от длъжниците, че избират пълната отговорност. В приложението към отговора на частните жалби обаче е посочено, че се представя единствено договор за правна помощ, а декларация за избора на Вариант II няма представена. Тази клауза е неравноправна на основание чл.

143, ал.2, т.10 от ЗЗП, тъй като с нея на потребителя се налага приемането на клауза, с която той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.

Съотношението между размера на отпуснатия кредит от 13 805 евро и общата сума дължима по кредита от 24 663.78 евро, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.

Изложеното налага извода, че в процесния договор са налице неравноправни клаузи по смисъла на нормата на чл. 411, ал.2, т.3, предл. първо от ГПК и беза да се обсъждат останалите възражения на жалбоподателите, поради което заповед за изпълнение не следва да се издава.

Ето защо частните жалби подадени от А. М. С. и А. М. С. са основателни и на основание чл. 419, ал.3, предл. последно от ГПК разпореждането за незабавно изпълнение следва да се отмени, като изпълнителния лист ще се обезсили.

С оглед констатираната незаконосъобразност на разпореждането на незабавно изпълнение частната жалба против спирането на изпълнението по реда на чл. 420, ал.1 от ГПК остава без предмет и затова ще се остави без разглеждане, а производството в тази част ще се прекрати.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение, по силата на което е издадена Заповед № 60/24.03.2026г. на Пловдивския районен съд, IV-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. № 1890/26г. с която се разпорежда длъжниците А. М. С. ЕГН:

**********, настоящ адрес ***** и А. М. С. ЕГН: **********, настоящ адрес *****, да заплатят при условията на солидарност на кредитора Лайт Финанси ООД ЕИК:

204749531, седалище и адрес на управление **********, сумите: 13 805,00 EUR (тринадесет хиляди осемстотин и пет евро), представляваща главница - 13 805.00 евро 4

- просрочена главница. С обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем целият размер на предоставената и непогасена главница е станала изискуема. , ведно със законната лихва за период от 06.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 4 059,09 EUR (четири хиляди петдесет и девет евро и 09 цента), представляваща договорна лихва - 4 059.09 евро - падежирала, но незаплатена договорна лихва за периода от 15.10.2024г. до 08.02.2026 г. за периода от 15.10.2024 г. до 08.02.2026 г., 157,26 EUR (сто петдесет и седем евро и 26 цента), представляваща мораторна лихва обезщетение за забава равно на законна лихва за забава върху главница за периода от 15.11.24г. до 08.02.26г., дължима на основание чл. 12, ал.4 от Договора за кредит за периода от 15.11.2024 г. до 08.02.2026 г., 342,14 EUR (триста четиридесет и два евро и 14 цента), представляваща мораторна лихва - 342.14 евро - обезщетение за забава равно на законна лихва за забава върху договорната лихва за периода от 15.11.2024 г. до 05.03.2026 г., дължима на основание чл. 12, ал.4 от Договора за кредит за периода от 15.11.2024 г. до 05.03.2026 г., 27,25 EUR (двадесет и седем евро и 25 цента), представляваща мораторна лихва - 27.25 евро - обезщетение за забава равно на законна лихва за забава върху целята просрочена главница за периода от 27.02.26г. до 05.03.2026г. дължима на основание чл. 12, ал.4 от Договора за кредит за периода от 27.02.2026 г. до 05.03.2026 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 975,00 EUR (деветстотин седемдесет и пет евро), държавна такса в размер на: 368,67 EUR (триста шестдесет и осем евро и 67 цента).