Решение № 4928 от 15.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4928 гр. София, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря З********* като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110115923 по описа за 2025 година Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

Ищеца ****** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, представляван от ***** – изпълнителен директор, чрез **** и адв. В. Н. от САК, със съдебен адрес ******, твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 30584 от 28.09.2024 г. по ч.гр. д. № 52746 по описа за 2024 г. на СРС, като поради подадено възражение от страна на ответника счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.

Ответникът Л. С. К. с ЕГН **********, от ******, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва предявените по делото искове и молят същите да бъдат отхвърлени, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 52746 по описа за 2024 г. на СРС, на 29.08.2024 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за 1 цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 28.09.2024 г., по ч.гр. д. № 52746 по описа за 202 4 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената заповед била връчена на длъжника, като същият в срока по чл. 414 от ГПК, депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Съществуването на валидни облигационни правоотношения между ищеца и ответника се установява от представените като писмени доказателства договори/допълнителни споразумения за мобилни услуги и договори за лизинг. В договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги ответника К. е положил подписа си и е изписал собственоръчно имената си, с което е дал съгласието си те да влязат в сила при уговорените условия. Ответникът е подписал нарочни декларации, с които е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия на мобилния оператор и се е съгласил с тях. В допълнителните споразумения за мобилни услуги са посочени всички техни съществени параметри - избраните абонаментни планове, размерите на месечните абонаменти, сроковете, за които са сключени, неустоечните клаузи, цените на мобилните услуги извън стандартните месечни пакети. Със сключването на първоначалните договори за мобилни услуги ответникът е получил активни СИМ карти (посочени в договорите) за съответните предпочетени номера, даващи достъп до мобилната мрежа на оператора. От това следва, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договорите, като е осигурил достъп на Л. С. К. до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. Насрещните задължения за ответника по допълнителните споразумения за мобилни услуги са да заплаща месечните абонаментни такси, както и мобилните услуги извън пакет, когато такива са използвани. Уточнявам, че вземанията за месечни абонаментни такси се дължат отделно от вземанията за допълнително потребени мобилни услуги.

Съгласно т. 23, б. „б“ от Общите условия на мобилния оператор, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно, месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на договорите/допълнителните споразумения за мобилни 2 услуги, след като ответникът е получил достъп до мобилната мрежа на оператора. Това становище е трайно застъпено в съдебната практика, като в този смисъл са и мотивите на Решение № 1403/20.03.2023г. по в.гр.д. № 2806/2022г. па Софийски градски съд: „Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.“ Също така в мотивите на Решение № 247/13.11.2020г. по в.гр.д. № 513/2020 г. на Окръжен съд - Перник е прието: „Настоящият въззивен състав намира, че цената за месечните абонаментни планове се дължи независимо от реалното потребление на услугите, включени в абонамента, тъй като възникването на задължението за заплащането му е обусловено от самото предоставяне от мобилния оператора на достъп па потребителя до мрежата му. Ирелевантно е и обстоятелството дали ответникът е ползвал мобилни услуги, които са извън абонаментния план, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на оператора.“ Размерите на месечните абонаментни такси са посочени в допълнителните споразумения за мобилни услуги, ответникът е бил запознат с тези размери и таксите се дължат ежемесечно, като съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходимо получаването на изрична покана. Следователно, вземанията за месечните абонаментни такси са доказани по основание, размер и изискуемост. Относно използваните от страна на ответника К. мобилни услуги извън стандартните месечни пакети, те са начислени в представените по делото фактури, в които са посочени техните вид и стойности. В процесиите договори за лизинг са посочени техните съществени параметри – броят и размерът на лизинговите вноски, срокът на договорите. Съгласно чл. 4 от договорите за лизинг, с подписването им лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройствата във вид, годен за употреба, от което следва, че договорите за лизинг имат значението на приемо-предавателен протокол.

3

Следователно, мобилният оператор е изпълнил задълженията си, като е предал устройствата, предмет на договорите за лизинг, на Л. С. К.. В този смисъл са мотивите на Решение от 18.02.2021г. по в.гр.д. № 2835 по описа за 2020г. на СГС: „Съдът намира и че факта на предоставяне на мобилното устройство се удостоверява и от съдържанието на разпоредбата на чл. 4 от сключения договор за лизинг, приет като доказателство по делото... В тази част договорите имат характер на разписка за получената вещ, носеща подписа на ответника и тя му е непротивопоставима, а доказателствената им сила не е опровергана. При това положение въззивната инстанция счита, че страните по делото са били валидно обвързани по сключен договор за лизинг на мобилно и лизингополучателят дължи изплащането лизинговите вноски по него. “ Задълженията за заплащането на месечните лизингови вноски произтичат от самото сключване на договорите за лизинг. Договорите за лизинг са сключени на 02.11.2021 г., 04.11.2021 г., 10.03.2022 г., 09.05.2022 г. и 04.08.2022 г. за срок от 23 месеца и те са прекратени на 02.10.2023 г., 04.10.2023 г., 10.02.2024 г., 09.04.2024 г. и 04.07.2024 г. поради изтичането на срока, за който са били сключени. Следователно, към датата на подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК на 29.08.2024г. падежът на всички лизингови вноски е бил настъпил и те са дължими и изискуеми на общо основание. В тази връзка е трайната съдебна практика по идентични случаи – например Решение № 303/03.08.2021г. по в.гр.д. № 1370/2021г. по описа на Окръжен съд - Пловдив: „Следва да бъде отбелязано и че срокът, за който е сключен договорът за лизинг, а именно за период от 23 месеца, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е изтекъл и цялата сума, състояща се от всички падежирали вноски по договора за лизинг, е била изискуема. Това е обстоятелство, следва да бъде отчетено като относимо към решаването на спора по настоящото производство, предвид задължителните указания, приети в т. 9 от ТК № 4 от 18.06.2014 год. от Тълкувателно дело № 4/2013 год., ОСГТК, ВКС. “ Не са налице данни ответника К. да е върнал предоставените устройства на мобилния оператор, като процесните неустойки са начислени поради неизпълнението на Л. С. К. да заплати изискуемите абонаментни такси по допълнителните споразумения за мобилни услуги. В неустоечните клаузи е уговорено, че неустойки се дължат при нарушение на задълженията на ответника по споразуменията за мобилни услуги. Неплащането на месечните абонаментни такси безспорно се явява нарушение на договорни задължения, 4 което е уговорено като самостоятелно основание за начисляването на неустойките. Подчертавам, че в неустоечните клаузи - раздел III, чл. 2, б. (а) и раздел IV, чл. 2, б. (а) от допълнителните споразумения за мобилни услуги изрично е уговорено, че неустойките не може да надвишават трикратните размери на месечните абонаменти. Съгласно трайната съдебна практика, когато в неустоечната клауза изрично е уговорено, че неустойката не може да надвишава три абонаментни такси, тя не е неравноправна по смисъла на чл.

143 от ЗЗП и не е нищожна. В мотивите на Решение № 1403/20.03.2023г. по в.гр.д. № 2806/2022г. на Софийски градски съд е прието: „Стандартният месечен абонамент за предоставената СИМ карта е конкретно определен, като претендиралата неустойка не надвишава уговорения между страните максимален размер от три стандартни месечни такси. Неустойката притежава присъщите на неустойката функции, като начина по който е уговорена, представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетяват изправната страна, изпълнила своите договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на добрите нрави и съответно не е налице нищожност на неустоечната клауза по т. 4 от раздел IV от Допълнителното споразумение към договора за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер +******* от 26.02.2018 г. “.

Налице е сключена съдебна спогодба между ищеца (тогава с наименование *************) и КЗП, одобрена от Софийски градски съд, съгласно която мобилният оператор е изменил неустоечната клауза в договорите за мобилни услуги, като неустойките са уговорени в максимален размер от три месечни абонаментни такси, каквито неустойки са и предмет на настоящото дело, от което следва, че регулаторния орган в областта на защитата на потребителите приема, че неустойки от три месечни абонаментни такси не е неравноправна.

Сумите, представляващи разликите между цените на устройствата без абонамент и преференциалните общи лизингови цени са начислени на основание раздел III, чл. 2, б. (б) и раздел IV, чл. 2, б. (б) от допълнителните споразумения за мобилни услуги поради виновното неизпълнение на задълженията на Л. С. К. по тях. В т. 5 от договорите за мобилни услуги и в раздел II от допълнителните споразумения за мобилни услуги са посочени стандартните цени на устройствата без абонамент, преференциалните цени, на които са предоставени, и размерите на направените отстъпки. Претендираните суми за разлики целят да обезщетят мобилния оператор за това, че е направил 5 значителни отстъпки от пазарните цени на устройствата разчитайки, че ответникът ще заплаща месечните абонаменти за сроковете, за които договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги са били сключени. Като е получил устройствата на преференциални цени, без да изпълнява поетите си задължения и без да ги върне на мобилния оператор, Л.

С. К. се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. В този смисъл е трайната съдебна практика по идентични случаи. В този смисъл са мотивите на Определение № 269287/27.05.2021г. по в.ч.гр.д. № 1229/2021г. по описа на Софийски градски съд: „Разпоредбата не се явява неравноправна клауза, тъй като потребителят е получил преференциалната цена именно с оглед очакването, че той ще изпълнява задълженията си по договора за мобилни услуги за периода, за който е бил сключен. С отпадане на правната връзка, явяваща се основанието за преференцията, потребителят дължи пълната стойност на апарата, тъй като в противен случай би се обогатил неоснователно.“ Претендираните суми за разлики са в по-нисък размер от действително направените отстъпки, защото са отчетени периодите, през които ответникът е изпълнявал задълженията си по договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги. Съдът счита за неоснователно твърдението, че не са налице доказателства за дадените устройства. Със сключването на процесиите договори за лизинг ответника К. е декларирал, че е получил мобилните устройства, и той носи тежестта да докаже обратното (а именно че не ги е получил), но искания в тази насока не са направени, и доказателства не са представени. Индикация за получаването на устройствата е заплащането на дължими лизингови вноски. Със сключването на договорите за мобилни услуги ответника К. е получил активни СИМ карти за съответните предпочетени номера, даващи достъп до мобилната мрежа на оператора, както и е получил устройствата със сключването на договорите за лизинг, от което следва, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договорите. Задълженията за ответника да заплаща месечните абонаментни такси и лизингови вноски възникват от самото сключване на договорите, след като мобилният оператор е изпълнил задълженията си да му предостави достъп до мрежата си и да му предаде устройствата.