Решение № 609 от 15.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина К.

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Снежана Н. К. Маринова в присъствието на прокурора К. Ив. Н. като разгледа докладваното от М. Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606174 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 17.06.2024 г. по НОХД № 1232/ 2021г. на СРС, НО, 131-ви състав е признал:

Подсъдимият В. М. В. с ЕГН ********** за невинен в това, че на 26.03.2018г. около 21:20 часа в гр. София, бул.“Александър Стамболийски“, пред вх.1 на бл. 175, действайки като извършител и в съучастие с Н. Б. Л. - помагач и с неустановено по делото лице подбудител, причинил на А. С. И. - Ю. средна телесна повреда, като плиснал в лицето и по тялото й смес от концентрирана солна киселина и концентрирана азотна киселина, в резултат на което тя получила телесни увреждания, реализирали медико - биологичните признаци „обезобразяване на лицето и други части на тялото“, и „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, съставляващи средна телесна повреда, а помагачът Л. умишлено улеснил В. да извърши престъплението по друг начин - като управлявал лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с peг.№ СА****M X, обозначен и оборудван като таксиметров, в който се намирал съучастникът му В., проследил управляваният от пострадалата А. С. И. - Ю. лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг.№ **** по бул.

„Александър Стамболийски“, в посока от кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с бул. „Вардар“, до адреса на пострадалата на бул. „Александър Стамболийски“, пред бл. 175, където спрял автомобила и дал възможност на В. да слезе, след което го изчакал в района, отново го качил в таксиметровият автомобил, и обикалял с 1 него в района, докато пострадалата паркирала автомобила си пред вх.1 на бл.175, след което спрял таксиметровия автомобил в близост до бл.175, В. излязъл от таксиметровия автомобил, отишъл при пострадалата И. - Ю. и плиснал киселината по лицето и тялото й, като деянието е извършено с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.131, ал.1, т. 10, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и подсъдимия Н. Б. Л. с ЕГН ********** за невинен в това, че на 26.03.2018г. около 21:20 часа в гр. София, бул.“Александър Стамболийски“, пред вх.1 на бл. 175, действайки като помагач и в съучастие с В. М. В. - извършител и с неустановено по делото лице подбудител, умишлено улеснил В. да извърши престъпление - да причини на А. С. И. - Ю. средна телесна повреда, като плиснал в лицето и по тялото й смес от концентрирана солна киселина и концентрирана азотна киселина, в резултат на което тя получила телесни увреждания, реализирали медико - биологичните признаци „обезобразяване на лицето и други части на тялото“, и „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, съставляващи средна телесна повреда, като Л. умишлено улеснил В. в извършването на престъплението по друг начин - като управлявал лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с peг.№ ****, обозначен и оборудван като таксиметров, в който се намирал и неговият съучастник В., проследил управляваният от пострадалата А. С. И. - Ю. лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг.№**** по бул. „Александър Стамболийски“, в посока от кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с бул. „Вардар“, до адреса на пострадалата на бул. „Александър Стамболийски“, пред бл. 175, където спрял автомобила и дал възможност на В. да слезе, след което го изчакал в района, отново го качил в таксиметровият автомобил, и обикалял с него в района, докато пострадалата паркирала автомобила си пред вх.1 на бл.175, след което спрял таксиметровия автомобил в близост до бл.175, В. излязъл от таксиметровия автомобил, отишъл при пострадалата И. - Ю. и плиснал киселината по лицето и тялото й, като деянието е извършено с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.131, ал.1, т. 10, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

На основание чл.190, ал.1 НПК съдът е постановил сторените по делото разноски да останат за сметка на държавните органи.

Срещу постановената присъда, в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП от 18.06.2024г. Прокурорът излага доводи, че намира присъдата за неправилна. Иска отмяна на присъдата, с която подсъдимите са били признати за невинни по така повдигнатите им обвинения, както и да се постанови от СГС нова осъдителна присъда по така повдигнатите им обвинения за подсъдимия В. М. В. в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.10 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, а за подсъдимият Н. Б. Л. в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.10 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК. С депозирания протест не са направени доказателствени искания, като се сочи, че в подкрепа на обвиненията са изявленията на част от разпитаните свидетели, включително и на тримата свидетели с тайна самоличност, заключенията на експертизите 2 назначени в досъдебната и съдебна фаза на процеса. Посочва се от държавния обвинител, че независимо от липсата на свидетели, които да могат да разпознаят извършителите съвкупния анализ на събраните косвени доказателства води до категоричен извод, че именно подсъдимите са извършители на инкриминираното престъпление и то в посочените форми на съучастие отразени в обвинителния акт.

В разпоредителното заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обективната истина по делото не следва да се провежда въззивно съдебно следствие.

Прокурорът поддържа протеста в хода на съдебните прения. Намира, че първостепенният съд неправилно е отхвърлил като противоречиви показанията на Г.С., Г.Г., Т.Т. и тримата свидетели с тайна самоличност. Настоява, че липсата на конкретика и неяснотата в тези показания се обективира от изтеклия период от време и от личността на подсъдимия като лице всяващо страх. Неоснователно съдът е кредитирал показанията на свидетелите А., А. и К. обективиращи данни за оказвано въздействие от страна на свидетеля П.Л. да свидетелстват срещу В. като и в тях липсва конкретика защо Л. би сторил това.

Липсва в присъдата коментар на фотосъпоставителното изследване, което е установило сходство с фигурата, охранеността и движението на извършителя с личността на подсъдимия В., не се коментирало и движението на извършителя по напускане на местопрестъплението като съдът се е увлякъл в коментари на това дали извършителя е бил облечен като „клошар“. Извършителят е бил облечен по начин, който да затруднява разпознаването му. Прокурорът изтъква, че действително пострадалата не разпознава извършителя като дава друго описание, но нейните възприятия са били под стреса от деянието. В заключение настоява, че по делото са събрани достатъчно съвпадащи косвени доказателства, които обосновават категоричната теза на прокуратурата.

Защитата на подс.В. - адв.К. Г. заявява, че първостепенния съд е направил правилна преценка на наличностите в делото, както и че настояването на прокуратурата за преоценка на доказателствата е несъстоятелно. Пострадалата не разпознава В. като извършител и дава различно описание на осъществилия престъпното посегателство спрямо нея и това е обективен факт по делото, като емоционалното състояние на същата не е основание за елиминация на този извод на СРС. Производните доказателства, които прокуратурата настоява да бъдат кредитирани не следва да се кредитират, именно защото са такива, без значение е дали се касае за обстоятелства пресъздадени в процеса като чути от подсъдимия или от друг свидетел. Увредата на пострадалата е установена, но не и авторството на лицето, което е реализирало същата. Желае от въззивната инстанция присъдата на СРС да бъде потвърдена. В правото на лична защита подс.В. подкрепя казаното от защитника.

Защитата на подсъдимия Л. – адв.К. К. счита първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен. Доказателственият анализ на СРС е обстоен и води до безспорен извод за невинност на подсъдимия Л.. Пряко доказателство по делото в подкрепа на обвинителната теза няма, според процесуалния представител. Моли въззивната инстанция да потвърди постановената присъда. Подс. Л. е заявил, че поддържа тезата на защитника си.

3

В правото на последна дума подс. В. В. моли да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция.

В правото на последна дума подс. Н. Л. моли да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция.

Софийски градски съд съобрази изложените от страните доводи и сам извърши предписаното в чл.314 от НПК и в този смисъл провери изцяло правилността на присъдата.

Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна проверка на данните по делото счита, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Настоящата съдебна инстанция не намира за нужно да коригира данните относно фактическата обстановка, тъй като при проверката им достигна до идентични изводи, които са следните:

Подсъдимият В. М. В. с ЕГН: ********** е роден на ****г. в гр. София, българин, с българско грА.нство, неженен, осъждан, безработен, с основно образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. Нови Искър, ул. ****.

Подсъдимият Н. Б. Л. с ЕГН: ********** е роден на ****г. в гр. София, българин, с българско грА.нство, разведен, осъждан, безработен, със средно образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж. к. ****.

Свидетелката А. С. И. - Ю., заедно със съпруга си - свидетелят Д. Ю. и непълнолетната си дъщеря, живеела в апартамент на адрес гр.София, бул. ****. Двамата стопанисвали сладкарница "Антеп баклава", специализирана в производството и предлагането на турски сладкиши. Свидетелката И. - Ю. притежавала лек автомобил марка "Мерцедес", като освен това регулярно управлявала лек автомобил марка "Опел" с peг.№****, с който преимуществено се придвижвала в града.

На 26.03.2018г., пострадалата след като обиколила различни места, включително заведения и игрална зала, около 21:20 часа паркирала горепосочения лек автомобил марка "Опел" на тротоара пред дома си. А. И. - Ю. излязла от колата, отворила задната лява врата, за да вземе дамската си чанта, и в този момент към нея се приближило неустановено по делото лице от мъжки пол, с височина около 180 см, облечен с тъмен панталон, яке с качулка, покриваща главата. Тя се изправила, обърнала се към него и след като се гледали няколко секунди, мъжът плиснал срещу свидетелката И. - Ю. смес от концентрирана солна и концентрирана азотна киселина, която попаднала върху горната част на тялото и лицето й.

От дрехите и тялото й започнал да се издига дим, част от сместа от киселини попаднала в очите й, и тя спряла да вижда. Силните и викове и необичайния и вид веднага привлекли вниманието на свидетеля Г.П., съсед на пострадалата, който се притекъл на помощ. Тя съблякла дрехите си, от които се издигал дим и свидетелят П. и дал своето яке, което обаче също се повредило от киселинната смес. Пострадалата успяла да извади мобилния си телефон, обадила се на съпруга си - свидетелят Д. Ю., който веднага слязъл пред жилището и се опитал да отмие киселината с вода. На място пристигнал екип на ЦСМП- София, като свидетелката била незабавно транспортирана в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където й била оказана медицинска помощ.

От своя страна мъжът, който я залял с киселина, пристигнал на местопроизшествието около половин час по-рано, като носел със себе си буркана със сместа от концентрирана солна и концентрирана азотна киселина. Същият изчакал идването на пострадалата, а след като я залял, хвърлил буркана, в който носел течността на земята, където същият се счупил, а той самият избягал. Първоначално свидетелят П. се опитал да го догони, но след като 4 видял, че мъжът твърде бързо се отдалечава, се насочил към пострадалата, на която оказал помощ.