Определение № 5337 от 08.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5337 гр. София, 08.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110125338 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Във въззивна жалба вх. № 227969/25.10.2022 г., уточнена с молба вх. № 8869/12.01.2023 г., подадена от името на ответника З. А. С., чрез адв. М. З., срещу решение № 10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, е обективирано искане за изменение на посоченото решение в частта за разноските, като насрещната страна по делото бъде осъдена да заплати в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от всеки един от трите обективно кумулативно съединени установителни искове, без същото да бъде намалявано като прекомерно.

Насрещната страна в производството, *===* ЕАД, не изразява становище по направеното от името на З. А. С. искане.

Конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – *===* АД, не изразява становище по направеното от името на ответника З. А. С. искане.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по 1 разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските.

Искането е направено в законоустановения срок /доколкото искането е инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 227969/25.10.2022 г., подадена от името на ответника З. А. С., чрез адв. М. З., срещу решение № 10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в/, от легитимирана страна и се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.

В мотивите на решение № 10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения относно разпределението на отговорността за разноски в производството, съобразно изхода на спора, като е присъдил на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 8,55 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете, след като е уважил възражението на ищеца за прекомерност на заплатения от ответника хонорар в размер на 800 лева и е намалил същия до сумата от 500 лева. Настоящият състав не намира да са налице основания за ревизиране на обективираното в горепосоченото решение произнасяне. В искането с правно основание чл. 248 ГПК ответникът поддържа, че по иска за присъждане на цена за доставена топлинна енергия минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 366 лева, а по исковете за присъждане на мораторна лихва върху цената за доставена топлинна енергия и на цена на услугата за дялово разпределение, съответните минимални адвокатски възнаграждения са в размер на по 300 лева всяко. От тези съображения прави извод, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за защита по трите иска е в размер на 966 лева, поради което заплатеният хонорар от 800 лева бил под нормативно установения минимум и същият не подлежал на намаляване, като на база на него следвало да се определят дължимите от ищеца в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи на ответника и счита, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Това е така, защото съдът е взел предвид и по възражение на ищеца е намалил уговорения и заплатен от ответника З. А. С. в полза на адвокат М. З. хонорар в размер на 800 лева за правна защита и съдействие в производството по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в. Не са представени доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените обективно кумулативно съединени искове, поради което съдът не може да презюмира, че адвокатът и клиентът му са постигнали съгласие по всеки от тях да се дължи отделно възнаграждение в нормативно предвидения минимален размер – съгласно чл.

1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз 2 основа на писмен договор с клиента. При липса на уговорено възнаграждение за защита по всеки един от предявените искове, съдът приема, че договорената сума от 800 лева в договора за правна защита и съдействие се отнася за защита по всички искове, предмет на разглеждане в производството по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в. Изрично в представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното между страните по договора възнаграждение, дължимо в полза на адвокат З. е в общ размер от 800,00 лева, като същото е за предоставена правна защита и съдействие по всички предявените срещу ответницата С. искове, доколкото в договора никъде не е посочено, страните да са уговаряли изричен размер на адвокатското възнаграждение за всеки от предявените срещу ответницата искове в производството. Поради тази причина настоящият съдебен състав счита, че на са налице основания да ревизира преценката си за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, с оглед на което постановеното решение не следва да бъде изменяно в частта за разноските.

Като допълнение следва да се посочи, че видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие № 975046 от 16.08.2022 г., сключен между З. А. С. и адвокат М. А. З., договореното между страните възнаграждение е било в размер на 800 лева, като е уговорено, че същото е платимо в брой в срок до 15.09.2022 г., т.е., следва да се направи извод, че към момента на сключване на договора възнаграждението не е било платено, респективно същия договор за правна защита и съдействие № 975046 от 16.08.2022 г. не може да служи за разписка за извършеното плащане. По делото не са ангажирани доказателства, че в уговорения срок /т.е. до 15.09.2022 г./ възнаграждението действително е било платено, т.е., че ответницата действително е извършила претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Независимо от горния извод, доколкото искане за изменение на решението в частта за разноските не е направено от ищцовото дружество, а само от ответницата, то независимо от извода на съда, че по делото не са представени доказателства, че ответницата действително е извършила претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, това не може да доведе до влошаване положението на ответника, предвид липсата на искане за изменение на решението в частта за разноските, което да е направено в срок от насрещната страна в производството.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 227969/25.10.2022 г., уточнена с молба вх. № 8869/12.01.2023 г., подадена от името на ответника З. А. С., чрез адв. М. З., срещу решение № 10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение № 10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 227969/25.10.2022 г., уточнена с молба вх. № 8869/12.01.2023 г., подадена от името на ответника З. А. С., чрез адв. М. З., срещу решение № 10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Определението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „*===*” АД.

Настоящото определение е неразделна част от решение № 10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4