Решение № 3622 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3622 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100504737 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20222489 от 14.12.2021 г. по гр.д. № 53019/2019 г.

Софийски районен съд, 58 състав признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 405 КЗ, че „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, дължи на „В.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата 410.45 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“ (полица № 03000029078/12.12.2017 г.) за увреждане на строителни материали на 26.07.2018 г. в склад с адрес: гр. Варна, ул. ******* вследствие на проливен дъжд и наводнение, ведно със законната лихва от 01.10.2018 г. до окончателното заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 04.12.2018 г. по ч.гр.д. № 71345/2018 г. на СРС, 58 състав. На основание чл.

78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 375 лв., представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 65 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.А.Д.Д.Б.:

Ж.И З.“ АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд не обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като игнорирал направените от ответника възражения. Съдът не съобразил, че съгласно писмо – справка на НИМХ, за деня на събитието 26.07.2018 г. валежът бил в размер на 18.7 мм (л/кв. м) общо за период от 24 часа, което не представлявало „проливен дъжд“ съгласно т. 5.5 от Общите условия на договора. Според дадената с ОУ дефиниция, проливен дъжд представлявал валеж в размер от 60.00 мм (л/кв. м) общо за период от 24 часа. Това доказвало, че причината за увреждането на стоките на ищеца била в погрешното й стопанисване, а не в наличието на дъжд. След като не се установявало на 26.07.2018 г. да е настъпило застрахователно събитие – съставляващо покрит от застраховката риск, предявеният иск бил неоснователен. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли иска.

Претендира разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна „В.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в становище от 04.04.2023 г.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, 2 изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 410.45 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Пожар и природни бедствия“, сключен с полица № 03000029078/12.12.2017 г. за увреждане на строителни материали на 26.07.2018 г. в склад с адрес: гр. Варна, бул. ******* вследствие на проливен дъжд. Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.10.2018 г., до окончателното плащане. За сумата е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.12.2018 г. по ч.гр.д. № 71345/2018 г. на СРС, 58 състав.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер, вкл. с поддържаните в жалбата възражения, че не бил налице покрит риск, както и че вредите се дължали на неполагане на грижата на добрия търговец от ищеца.

Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.

Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.

Застрахователно обезщетение следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност – чл.

386, ал. 2 КЗ.

Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на 3 застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Страните не спорят, че на 12.12.2017 г. са сключили договор за имуществено застраховане „Пожар и природни бедствия“, като по отношение на застрахованите материали, продукция и стоки са уговорили клауза „Основно покритие“ и клаузи „Разширено покритие 1“ и „Разширено покритие 2“. Съгласно Общите условия на договора, т. 5.2.1, по клауза РП 1 застрахователят покрива щети или загуби, разноски и/или повреди на имущество, причинени от природни бедствия, вкл. от проливен дъжд.

Съгласно дадените дефиниции в т. 5.5 от ОУ, „проливен дъжд“ е интензивен валеж за кратко време или валеж с голяма продължителност, надвишаващи стойностите, посочени в Таблица за проливен дъжд. В таблицата е посочена продължителност на валежа в минути/часове и количество на валежа за указаното време в литри на 1 кв. м

Видно от приетото и неоспорено писмо от НИМХ – филиал Варна от 02.08.2018 г., на 26.07.2018 г. (денонощие от 24 часа) в района на гр. Варна е валяло общо в продължение на 1 час и 20 минути и е имало гръмотевични бури, като в периода от 17:50 ч. до 18:10 ч. е валял силен краткотраен дъжд, придружен със силна гръмотевична буря, а в останалия един час валежите са били умерени до слаби. Сумата на валежа за 24 часовия период е 18.7 мм (л/кв. м), което представлява 51 % от нормата за м. юли за гр. Варна.

С оглед така установеното, доводът в жалбата да не било доказано настъпване на застрахователно събитие, тъй като валежът за 24 часа бил под 60 мм (л/кв. м) е несъстоятелен. На 26.07.2018 г. (за цялото денонощие) е валяло в продължение на 1 час и 20 минути, а съгласно таблицата в ОУ при валеж в продължение на 1 час количеството на валежа, за да се определи като „проливен“, е 12.00 л/кв. м, и 18 л/кв. м – за 2 часа. В случая е валяло помалко от 2 часа, а количеството на валежите е било 18.7 л/кв. м. Това несъмнено определя дъжда като „проливен“ по смисъла на т. 5.5 от ОУ.

Неоснователен е и вторият поддържан в жалбата довод – причината за 4 настъпване на вредите да било погрешното стопанисване на стоките. От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните, а съдът кредитира се установява, че стоките са съхранявани и се съхраняват от ищеца в защитени от атмосферните влияния условия, стоките са закрити и не са изложени трайно на влага; Помещенията за съхранение отговарят на условията и изискванията за съхранение, получено от производителите им; Нивата на влагата и на температурата в складовите помещения зависят от сезона, но през всички сезони влагата не е на нива, способни да увредят съхраняваните стоки; Складовите помещения са защитени от атмосферните условия, доколкото стоките вътре са предпазени от слънчеви лъчи, дъжд и сняг, тъй като помещенията освен покрив имат и странични стени, които предпазват нахлуването на вода при дъжд и сняг във ветровито време. Изключение са случаите на извънредно количество дъжд при развитие на буря.

Ето защо, и предвид установеното, че средната пазарна стойност на вредите надвишава претендираната от ищеца сума, районният съд правилно е уважил иска в пълния му предявен размер. Предвид неоснователността на доводите в жалбата, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20222489 от 14.12.2021 г., постановено по гр.д. № 53019/2019 г. на Софийски районен съд, 58 състав.

ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. *******, да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. *******, УПИ 841, на основание чл. 78 ГПК сумата 400.00 лв.

(четиристотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.

5

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6