Решение № 53 от 21.03.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Ловеч, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200005 по описа за 2023 година

С Електронен фиш Серия К № 6536419 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на Г. И. И., ЕГН: ********** от гр. ***** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 800.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 06.08.2022 г. в 16:02 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 24+500, в землището на с. Сопот, с АТСС СПУКС„ ARH CAM S1”, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС л.а. „*****“ с рег. № ***** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120cd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 82 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост със 32 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4979883.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Г. И. И., който го обжалва в срок, чрез адв. Б. от АК Габрово и излага, че електронен фиш е незаконосъобразен поради нарушения на материалния и процесуалния закон, с оглед на което моли да бъде отменен изцяло. Излага, че в обжалвания електронен фиш не е посочено конкретно по коя от изброените хипотези е извършено повторно нарушението, за да може жалбоподателят да узнае в какво се обвинява, респ. за какво точно е санкциониран и че нарушените законови разпоредби следва да бъдат посочени конкретно, без всякакво съмнение, като не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Излага, че нормата на чл. 182, ал.4 от

ЗДвП изрично препраща към предходните три алинеи и поставя допълнителен съставомерен елемент - повторност на деянието, който изисква съответно описание чрез посочване и на нарушената конкретна норма и на предходното постановление/фиш, с което нарушителят е бил санкциониран в рамките на една година преди извършване на деянието по обжалвания фиш, което в случая не било направено.

Излага, че съгласно §6, т.33 от ДРЗДвГГ "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок от 1 влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Когато наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва да тече от неговото изтърпяване, както и че АНО като не е посочил задължителните реквизити в съдържанието на електронния фиш е нарушил правото му на защита. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен, като на доверителят и бъдат присъдени направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез своя процесуален представител – адв. Б. от АК Габрово е депозирал писмени бележки с вх.

№1066/02.02.2023 г., с които е направил искане съдът да разгледа делото в негово отсъствие и е изложил подробни аргументи в подкрепа на становището си, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен и е направил искане съдът да му присъди направените по делото разноски съгласно приложения списък.

Ответникът – Директора на ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателя, а именно обратна разписка, от която е видно, че ЕФ е получен на 13.12.2022 г., жалбата е подадена на 23.12.2022 г.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 82 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, въведено с п.з. Д-11, т.е. превишение от 32 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за процесния участък, който е населено място – землището на с. Сопот е 50 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 24+500, в землището на с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 85 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. – 82 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът намира, че в случая АНО е дал правилна правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената. В случая правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е извършено в населено място. От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Сопот, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І4 /София – Варна/), но неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д 11. Този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на 2 населено място", като съдът приема, че с посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като правилно въпреки направеното словесно описание АНО е квалифицирал нарушението именно по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение и съдът приема, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 82 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип СПУКС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 120cd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния 3 фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 11.11.2022 г.

Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят като в случая е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. В този смисъл направеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в този смисъл, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС Общо събрание на колегиите, са неоснователни. Тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на "Автоматизирани технически средства и системи" - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа, но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ е неприложимо, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използване на мобилни устройства за заснемане на нарушения. Внимателния прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на нарушението.

Разпечатката съдържа 22 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5331a332-8738-4257-a57e-9593beb9049d