Определение № 3709 от 22.10.2018, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………………../ 22.10.2018 год. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

ДИАНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Маринов частно търговско дело № 1520 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Състейнъбъл бизнес солюшънс"АД, ЕИК ********* с адрес: гр.

София, бул. “България” № 81, вх. Б, ет. 1, срещу Определение

№ 4813/26.04.2018 г., постановено по гр. д. № 17553/2017 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение в частта за разноските на съдебно решение № 1052/15.03.2018г., постановено по същото дело, като е отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 150 до 360 лева ( с ДДС).

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и се моли същото да бъде отменено. По отношение на размера, жалбоподателят счита за приложима хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли в тази връзка да се отмени разпореждането на ВРС в обжалваната му част и вместо него бъде постановено друго, с което се допълни решението на съда, като се присъди пълният претендиран размер на разноските под формата на адвокатско възнаграждение, за исковото и за заповедното призводства.

В срок е постъпил отговор на насрещната страна със становище за неоснователност на частната жалба. Оспорват доводите в частната жалба и развива такива за правилност и законосъобразност на обжалвания акт. Излага, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен, предвид интересът по делото. Моли се в тази връзка обжалваното определение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество частната жалба е основателна, по следните съображения:

Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, въпросът за разноските в заповедното производство следва да се разреши окончателно в исковото производство, като съдът е длъжен да се произнесе и по разноските направени от ответника, в случай, че такива са поискани в заповедното производство и има доказателства, че са реално направени.

В случая издадената заповед за изпълнение е оспорена и са налице предпоставките за развиване на исково производство между страните. С плащането в хода на процеса, ответникът практически е признал основателността на претенциите, поради което следва да понесе тежестта на сторените от насрещната страна разноски за адвокатска защита, както за заповедното, така и за исковото производство, което е било предизвикано единствено вследствие на подаденото от длъжника възражение по чл.

415 от ГПК. Аргумент за това разрешение е чл. 78, ал.2 от ГПК.

Размерите на минималните размери за процесуалното представителство в производство по издаване на заповед за изпълнение е уредено в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г., съгласно която разпоредба възнаграждението се определя по правилата на ал. 2, на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Смисълът на закона е редукцията да е на база претендираните суми, а не да се коригират размерите на определените минимални възнаграждения.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 при интерес до

1 000 лв, какъвто е настоящия случай, възнаграждението е в размер на 300.00 лв. Следователно, размерът на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата е също 300.00 лв, поради което възражението за прекомерност на ответника е неоснователно. Сумите следва да се присъдят с ДДС, доколкото такова е начислено и са представени доказателства за реалност на разноските.

По тези съображения, обжалваното разпореждане следва да се отмени в обжалваната част, с която е отхвърлена молбата за допълване посредством присъждане на възнаграждение до 360 ( с ДДС)лв и вместо него се постанови друго, с което в полза на частния жалбоподател се присъдят възнаграждения до този размер, както за исковото, така и за заповедното производства.

Мотивиран от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е

Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 4813/26.04.2018г. по гр.д. № 17553/2017г. по описа на ВРС, XVІІ състав, коригирано и с определение за поправка на ОФГ № 7492/2018г., с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на "Състейнъбъл бизнес солюшънс"АД, ЕИК ********* с адрес: гр. София, бул. “България” № 81, вх.

Б, ет. 1, за изменение в частта за разноските на Решение № 1052/15.03.2018г. по същото дело посредством присъждане на разноски за разликата над присъдените от 150.00 лв до сумата от 360 лева - за адвокатска защита и ВМЕСТО

НЕГО ПОСТАНОВИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК

Решение № 1052/15.03.2018г. по гр.д. № 17553/2017г. по описа на ВРС, XVІІ състав, в частта му за разноските като ОСЪЖДА Ц.Е.Ж. ЕГН ********** ***

ДА ЗАПЛАТИ на "Състейнъбъл бизнес солюшънс"АД, ЕИК ********* с адрес: гр. София, бул.

“България” № 81, вх. Б, ет. 1, сумата от още 210 /двеста и десет/ лева, представляваща разноски за платено възнаграждение за един адвокат в заповедното производство по № 14232/2017г. по описа на ВРС, 43 състав, както и сумата от още 210 /двеста и десет/ лева, представляваща разноски за платено възнаграждение за един адвокат в исковото произвоство по по гр.д. № 17553/2017г. по описа на ВРС, XVІІ състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.