Решение № 7490 от 09.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7490 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100508315 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294, ал. 1, вр. с чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е след отмяна на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК на решение № 3225/30.05.2024 г. по гр.д. № 3268/2024 г. по описа на СГС, IV-Е състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 17485 от 26.10.2023 г. по гр.д. № 56447/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав, за признаване за незаконно и отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на дисциплинарното уволнение на ищцата В. Й. Й. – Д., извършено със заповед № ЧР-09-295/28.09.2022 г. на изпълнителния директор на СБАЛ по детски болести „Проф.

Иван Митев“ ЕАД, за възстановяване на ищцата В. Й. Й. – Д. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „старши рентгенов лаборант“ при СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ ЕАД, както и за осъждане на ответника СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ ЕАД да заплати на ищцата В. Й. Й. – Д. сумата от 11151,18 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 01.10.2022 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба (14.10.2022 г.) до окончателното плащане; както и е потвърдено определение № 7359/16.02.2024 г. по гр.д. № 56447/2022 г. по описа на СРС, 58 състав, с което е отхвърлена молба с вх. № 343706/30.11.2023 г. за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение; и връщане на делото от ВКС за ново 1 разглеждане от друг състав на СГС от фазата на съдебно дирене с указания за събиране на гласни доказателства.

Във въззивната жалба на ответника СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ ЕАД са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до погрешни фактически и правни изводи, като е оставил без уважение основателни доказателствени искания на ответника, касаещи установяването на относими по делото факти. Въззивникът намира за установени дисциплинарните нарушения на ищцата, която не е посочила свой заместник за периода, в който е била в отпуск, както и е затруднявала работата на цялото отделение с изготвяне на нефункционални графици за работа. Ето защо моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове изцяло.

Въззиваемата В. Й. Й. – Д. оспорва въззивната жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и частна жалба от ответника СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ ЕАД срещу определение № 7359/16.02.2024 г. по гр.д. № 56447/2022 г. по описа на СРС, 58 състав, с което е отхвърлена молба с вх. № 343706/30.11.2023 г. за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Изложени са доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон предвид обстоятелството, че присъдените на ищцата разноски представляват адвокатски хонорар за двама процесуални представители. При условията на евентуалност въззивникът счита, че уговореният размер на хонорара е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и моли същият да бъде намален до сумата от 1160 лв., евентуално до сумата от 1774,53 лв. Въззиваемата В. Й. Й. – Д. изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

2

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. с чл. 188, т. 3 КТ работодателят-ответник следва да установи, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението. За описаните законови изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарно наказание съдът не следи служебно, а се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о.; Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о. и др.

В настоящия случай ищцата оспорва законността на уволнението си с твърдения за неспазена процедура по чл. 193 КТ, доколкото са й искани обяснения само за част от нарушенията, на които се основава заповедта за уволнение; за неизвършено от нея нарушение на трудовата дисциплина и несъответност на наложеното дисциплинарно наказание.

По делото е безспорно обстоятелството, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по трудов договор от 18.01.2018 г. за длъжността „старши рентгенов лаборант“, прекратено със заповед № ЧР-09-295/28.09.2022 г. на изпълнителния директор на ответната болница на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Същата е връчена на ищцата на 30.09.2022 г., като преди това на 26.09.2022 г. на В. Й. Й. е връчена покана за писмени обяснения, каквито тя е входирала до работодателя с вх. № РД-36-2857/26.09.2022 г.

В поканата на работодателя е посочено, че ищцата следва до края на работния ден да представи писмени мотивирани обяснения относно обстоятелствата, за които срещу нея е образувано дисциплинарно производство – защо в периода на ползвания от нея отпуск (12.09.-23.09.2022 г.) е посочила за свой заместник Б.Ф., след като е знаела, че за периода 12.09.-16.09.2022 г. същата ползва свободни дни по график и това би затруднило работата в отделението, както и дали е давала устна/писмена забрана към други служители в отделението да подават заявки за извършване на ремонтни дейности на апаратурата в 3 същото отделение и с какви съображения. Изложените обстоятелства касаят твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина по т. 1 от заповедта за уволнение – че през посочения период на платен годишен отпуск ищцата е създала затруднения в работата на отделението, като не е съобразила планираните свободни дни на заместника й, както и не е позволявала на останалите служители в отделението да подават заявки за извършване на ремонтни дейности на апаратурата.

В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обаче се съдържат твърдения и за други дисциплинарни нарушения на В. Й., обосновали преценката на ответника да й наложи най-тежкото наказание – тези по т. 2 от акта на работодателя, касаещи недобра организация в отделението по образна диагностика от началото на 2022 г. и ненужно определяне на двама лаборанти на дневна смяна по график, което генерирало голям брой извънредни часове, еднолично взимане на решения от ищцата и несвоевременно уведомяване на ръководството на болницата за възникнали технически проблеми с апаратурата (например с ехографски апарат Филипс, рентгенова система IMPAX и др.). Видно от мотивите на заповедта, работодателят е взел решение за дисциплинарно уволнение предвид извършването на всички описани нарушения, включително изготвянето на месечен работен график и график на разположения и извънреден труд на медицинските специалисти по нефункционален и хаотичен начин, което затруднявало работата на отделението от началото на 2022 г. За посоченото нарушение на трудовата дисциплина обаче на служителя не са изискани обяснения по чл. 193 КТ – ответникът е поканил ищцата да даде обяснения относно случая от м. септември 2022 г. и такива са били изложени от служителя само по отношение на обвиненията за създадени затруднения в работата на отделението в периода 12.09.-16.09.2022 г.

Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ осигурява възможност на работника да се защити срещу обвинение за конкретно извършено от него и посочено от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. Когато са искани обяснения за едно конкретно нарушение, а е наложено наказание за друго конкретно нарушение, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл. 193 от КТ, което обуславя незаконосъобразност на акта на работодателя за налагане на наказание по отношение на това нарушение (в този смисъл – Определение № 778 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1044/2010 г., IV г. о.). Ответникът в случая не е доказал, че е спазил процедурата по чл. 193 ГПК по отношение на описаните в т. 2 от заповедта дисциплинарни нарушения – твърдения в този смисъл не са изложени в отговора на исковата молба, в който единствено се посочва, че всички нарушения на трудовата дисциплина са проявна форма на поведението на ищцата, визирано във връчената й покана по чл. 193 КТ, доколкото са свързани с некачественото изпълнение на задължението й да изготвя графици за работа в отделението. По-късно наведените в тази насока възражения в становище от 09.06.2023 г. (след обявяване на доклада по делото и преди първото открито съдебно заседание пред първата инстанция), че обясненията са били изискания устно, с релевирано искане за допускане на разпит на един свидетел, който ще установи, че ищцата е била поканена да даде обяснения за всички дисциплинарни нарушения, описани в 4 уволнителната заповед, се явяват преклудирани на основание чл. 133 ГПК, поради което и доказателства в тяхна подкрепа не са били събирани.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че поради посоченото процедурно нарушение ответникът не е имал валидно основание да налага дисциплинарно наказание на ищцата за нарушенията на трудовата дисциплина, описани в т. 2 от заповедта (извън конкретния случай на проблем с апаратурата, възникнал в периода на платен годишен отпуск на В. Й. през м. септември 2022 г.), поради което актът на работодателя в тази част е незаконосъобразен, респ. не се налага да бъде обсъден по същество въпросът дали описаните в тази част нарушения действително са били извършени от ищцата, поради което събраните в тази насока писмени и гласни доказателства са неотносими. Предвид наведените в исковата молба възражения за неизвършване на описаните по т. 1 от заповедта дисциплинарни нарушения и несъответност на наложеното наказание, за установяване законността на процесното уволнение следва да се установи дали действително В. Й. е извършила посочените нарушения на трудовата дисциплина в периода на платения й годишен отпуск през м. септември 2022 г., респ. дали тежестта на наложеното наказание отговаря на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения.

Разпечатката съдържа 25 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53307330-9679-4328-aa8a-1389c2ed4953