Решение № 4548 от 28.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4548 гр. С., 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20211110216469 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. И. С., ЕГН- ********** с адрес /адрес/ срещу Наказателно постановление (НП) № НП-53/23.07.2021г., издадено от Председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 173, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т. 4 във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление на Председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Същият не оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, но твърди, че с неподаване на декларацията в законоустановения срок не са настъпили вреди за жителите на О. З.. Относно размера на наложената глоба 1 жалбоподателят посочва, че същият не съответства на целта на закона, нито на доходите, които получава.

В съдебно заседание жалб.Д. С. -редовно призована, се явява лично.

Същата поддържа депозираната жалба с изложените в нея доводи, алтернативно моли за намаляване на размера на наложената глоба.

Въззиваемата страна- Председателят на КПКОНПИ, редовно призована, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител. Същият моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №ПР22/22.02.2021 г., издаден от държавен инспектор в Дирекция „Публичен регистър“ на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество след направена проверка на 15.02.2021 г. в Дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да подават декларации за имущество и интереси по чл. 37, ал. 1, т. т. 1-6, т. 9 от ЗПКОНПИ, във връзка с чл.38, ал.1, т.4, в едномесечен срок от изтичане на една година след подаване на декларацията по чл.38, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ, е установено, че жалб.Д. И. /С./ - Председател на общински съвет, О. З. на основание чл.38, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ е задължена да подаде декларация по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ в едномесечен срок от изтичане на една година след подаване на декларацията по чл.38, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ, а именно, считано от 14.12.2019 г. Следователно срокът, съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ изтича на 14.01.2021 г.

2

С писмо с вх. № ЦУ -01-30765 от 29.11.2019 г. КПКОНПИ е узнала, че лицето Д. С. е освободена от длъжност, считано от 14.11.2019 г. В законоустановения срок, считано от възникване на задължението, а именно от 14.12.2019 г. до 14.01.2021 г. лицето не е декларирало пред КПКОНПИ имуществото си по чл.37, ал.1, т.т.1-6, т.9, с което е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.4 във вр. с чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ. В акта е отразено, че са нарушени разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 4 във вр с чл. 35, ал.1, т. 2 от ЗПКОНПИ, като нарушението е извършено на 15.01.2021 г. в гр. С.. Срещу А УА Н №ПР-22/22.02.2021г.г., в срока по чл. 44 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не са постъпили писмени възражения от Д. И. С..

Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление (НП) № НП-53/23.07.2021г. на Председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 173, ал.

1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т. 4 във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.

След преценка на всички представени доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, административно-наказващият орган приел за установено от фактическа и правна страна, че в законоустановения срок, считано от възникване на задължението, а именно от 14.12.2019 г. до 14.01.2021 г. Д. С. не е декларирала пред КПКОНПИ имуществото си по чл.

37, ал. 1, т. 1-6, т. 9, от което следва, че е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.

1, т. 4 във вр с чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ. Наказващият орган посочил, че констатираното с АУАН №ПР-22/22.02.2021г. нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажно” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид обществената значимост на задълженията, предвидени в ЗПКОНПИ. С оглед обстоятелството, че декларация за имущество и интереси и към момента на издаване на наказателното постановление не е била подадена, наложеното административно наказание било определено в размер по- близък до максималния, а именно „глоба“ в размер на 2 500 / две хиляди и петстотин/ лева.

3

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля М. М. М., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 35, ал. 1, т.2 от ЗПКОНПИ лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт, подават декларация за имущество и интереси. В разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗПКОНПИ са посочени случаите, в които се подава декларацията за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОПНИ, а именно т. 1 – в едномесечен срок от заемането на висшата публична длъжност; 2. ежегодно до 15 май – за предходната календарна година; 3. в едномесечен срок от освобождаване на длъжността и 4. в едномесечен срок от изтичането на една година след подаване на декларацията по т. 3.

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че жалб. С. жалб.Д. И. С. - председател на общински съвет, О. З. на основание чл.38, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ е задължена да подаде декларация по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ в едномесечен срок от изтичане на една година след подаване на декларацията по чл.38, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ, а именно, считано от 14.12.2019 г. Следователно срокът, съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ изтича на 14.01.2021 г. В законоустановения срок, считано от възникване на задължението, а именно от 14.12.2019 г. до 14.01.2021 г. жалб.С. не е декларирала пред КПКОНПИ имуществото си по чл.37, ал.1, т.т.1-6, т.9, с което е извършила нарушение на чл.38, ал.1, т.4 във вр. с чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ. Нарушението е извършено на 15.01.2021 г. в гр. С. - КПКОНПИ, където е следвало да бъде подадена декларацията.

4

Санкционната разпоредба на чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ предвижда, че на лице, заемащо висша публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2500 лв., която съдът намира, че не отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение. Издаденото НП следва да бъде изменено в частта му относно наложеното административно наказание, което да бъде намалено до законоустановения минимален размер от 1000 лева.

Не е налице маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява нарушение. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е обсъдена в НП и правилно е приета за неприложима към настоящия случай, който следва да се определи като типичен от този вид нарушения.

Съдът не констатира допуснати в хода на административно наказателното производство, съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като същевременно съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган. В акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление коректно са отразени датата на нарушението и описание на същото в достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да разбере конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в присъствието на свидетели, като описанието на нарушението в него, изцяло съответства на посоченото в наказателното постановление и в последното липсва отразяване на нови факти.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.

109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски 5 по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на КПКОНПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № НП-53/23.07.2021 г., издадено от Председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което на жалбоподателя Д. И. С., ЕГН- ********** с адрес /адрес/, на основание чл.

173, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество

(ЗПКОНПИ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т. 4 във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 1 000 /хиляда / лева.

ОСЪЖДА жалбоподателя Д. И. С., ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

6

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - С. град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7