Решение № 102 от 29.02.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. К., 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20235510102652 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано от П. Х. Б., ЕГН **********, живущ в гр. К., ул. „**********, чрез своя процесуален представител адв. Г.

Ч. - САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „**********, против „**********” АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.

„*******“, бул. „***********, АТЦ „**************, представлявано от С.

П.в П.в, в качеството си на правоприемник на „**********” ООД, е ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. *******, бул.

„***********, АТЦ „**************, представлявано от Д.С.Д.

Правно основание: чл. 23, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД Цена на иска: 25,00 лева като частичен иск от 208.96 лева Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на ********* г. П.

Х. Б. сключил договор за потребителски кредит № ******* е „**********” ООД.

В чл. 1, ал.3 от договора било посочено, че за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 106.47 лева.

В чл. 2, ал. 1 от договора било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 500.00 лева, размерът на погасителната вноска е 91.14 лева /в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане/, срокът на заема - четиринадесет седмици, седем броя вноски.

Уговорено бил фиксираният годишен лихвен процент - 40.32 %, годишният процент на разходите - 49.39 %, а общата сума, която следвало да върне П. Х.

Б. - 637.98 лева.

Сочи, че в чл. 4, ал. 1 от договора било посочено, че Заемателят се 1 задължавал в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора - Поръчител-физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заеми да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

В чл. 4, ал. 2 от договора било посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, Заемателят дължал неустойка в размер на 70.98 лева, която се разсрочвала и заплащала на равни части към всяка от погасителните вноски, дължимата вноска била 101.28 лева, а общото задължение по Договора ставала в размер на 708.96 лева.

На ищеца му била начислена неустойка в общ размер на 70.98 лева, тъй като същият не представил в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

Твърди, че П. Х. Б. погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 708.96 лева. ,

Счита, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречал на законоустановените императивни правила.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.

Настоящият случай касаел сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, за действителността на договора следвало да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Счита, че в настоящия случай тази процедура не била спазена, тъй като доставчикът „**********” ООД не изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя П. Х. Б. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният можело да се откаже от него.

Счита, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговаряли на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представлявали електронни документи, които се явявали неподписани такива, тъй като не била спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен, респективно същите нямали т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от 2

Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С оглед на горното счита, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор с П. Х. Б. в нарушение на предвидените императивни правила, без последният да е изразил валидно своето съгласие.

Смята, че било нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

В нарушение на чл. 147а от ЗЗП /Закона за защита на потребителите/ на ищеца не били предоставени подписани от кредитодателя Общи условия към договора за потребителски кредит, същият не се съгласил с тях, не ги е подписал, респ. последните не го обвързвали.

На ищеца не му бил предоставен и погасителен план към процесния договор.

Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 49.39 % била в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено бил посочен фиксиран лихвен процент /ГЛП/ по заема от 40.32 %, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число такса за допълнителна услуга „експресно разглеждане“, възнаградителна лихва и неустойка) водири до различен размер на ГПР от посочения.

Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

В договора за потребителски кредит бил грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 143.29 % за конкретния договор/ бил над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В чл. 1, ал. 3 от договора било посочено, че за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за 3 паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 106.47 лева.

Счита, че подобно възнаграждение за „експресно разглеждане на заявката“ не се дължало на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като заемателят не следвало да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Начисленото възнаграждение за експресно разглеждане на заявката било заплатено при начална липса на основание. Това възнаграждение, в общ размер на 106.47 лева, представлявало заплащане на такса за услуга, която реално не била предоставена на ищеца.

В чл. 4, ал. 1 от договора било посочено, че Заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на Заемодателя обезпечение.

В чл. 4, ал. 2 от договора било посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, Заемателят дължи неустойка в размер на 70.98 лева, която се разсрочвала и заплащала на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска била в размер на 101.28 лева, а общото задължение по Договора става - 708.96 лева.

Счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.

Настоящият случай касаел еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем било уговорено, че се дължала неустойка в общ размер на 70.98 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване, в срок тридневен срок, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаряло на определени условия, или банкова гаранция, се намирало в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.

2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди.

Счита тази клауза за изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 4 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР разходите за заплащане на допълнителна услуга „експресно разглеждане“ в размер на 106.47 лева, както и разходите за заплащане на „неустойка“ в общ размер на 70.98 лева, които по своята същност представлявали печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да е част от ГЛП и ГПР.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело С—453/10 на СЕС „

Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК.