Решение № 298 от 05.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20248002100677 по описа за 2024 година

Производството е по чл.295 ГПК.

С определение № 5903/17.12.2024 г. по касационна жалба на „Енерго - Про продажби“ АД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 520/27.09.2023 г. по в.гр.д. № 467/2021 г. Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1640/27.12.2019 г. по гр.д. № 2732/2019 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иск на „Енерго - Про - продажби“ АД срещу К. Г. Г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 11 638.39 лева, представляваща стойност на начислена електрическа енергия по фактура, издадена на 06.02.2019 г.q за периода от 28.08.2017 г. до 27.08.2018 г. за обект на потребление, находящ се в с. М. с, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.06.2019 г. и ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 352.38 лева за периода от 18.02.2019 г. до 07.06.2019 г..

С определение № 5902/17.12.2024 г. ч. гр.дело № 676/2024 г. на ВКС, I V г.о. частната жалба на „Енерго - Про - продажби“ АД срещу определение № 1394/18.12.2023 г. по в.гр.д. № 467/2021 г. на Великотърновския окръжен съд в частта за разноските е присъединена за разглеждане по гр.д. № 677/2024 г. по описа на ВКС, 1

ІV г.о. (настоящото гр.д.), съвместно с касационната жалба на „Енерго - Про продажби“ АД срещу въззивно решение № 520/27.09.2023 г. по в.гр.д. № 467/2021 г. на Великотърновския окръжен съд.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по посочения от жалбоподателя правен въпрос: Длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона в отменителното му решение?

По този въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с приетото в решение № 198/11.04.2017 г. по т.д. № 126/2015 г. на I т.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е даден положителен отговор на правния въпрос „Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?. Като част от пълния отговор на въпроса съставът на ВКС е приел следното: с разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени, ... както и да извърши или повтори предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия… Указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон задължават въззивния съд да приеме същото каквото е приела касационната инстанция, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото. Неизпълнението на дадените в отменителното решение на ВКС указания представлява съществено процесуално нарушение, което се отразява върху правилността или недопустимостта на въззивното решение, съобразно констатирания от състава на ВКС порок.

Настоящият съдебен състав споделя приетото в това решение на ВКС, което отразява установена практика на ВКС, по изложените в него съображения, към което няма какво да се добави.

Ответникът по касационната жалба К. Г. Г. оспорва основателността на касационната жалба.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Въззивният съд е разгледал делото след отмяна на първото постановено въззивно решение.

Като се е позовал на указанията на ВКС, въззивният съд е допуснал, назначил и приел ново заключение на съдебно-техническа експертиза.

От това заключение въззивният съд е приел за установено дословно следното:

(стр.4 и 5) Вещото лице е извършило софтуерното прочитане на електромера и е установено отчетеното количество електрическа енергия (отчетеното е посочено).

Отчетеното количество ел. енергия в Т3 не е визуализирана на дисплея и за нея няма зададена фабрична параметризация и график(ът) на отчитане (дословно) се дължи на 2 техническа неизправност на СТИ, като такива цифрови показания е възможно да имат различен технически произход – повреда в СТИ, токов удар, внезапно възникнало напрежение, преходни процеси при комутация в мрежата, атмосферни влияния/прегряване/, софтуерен „бъг“, влияние на енергийно поле и други. Вещото лице посочва, че няма техническа възможност да се определи от кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър Т3. В паметта на СТИ няма записани събития в минали периоди, на въздействие върху софтуера или хардуера на електромера. При прочитане на информацията от паметта на СТИ не е установено (от вещото лице) неправомерно софтуерно въздействие. Прочетените параметри „тарифна схема“, „седмичен график“ и „часови график“ отговарят на фабричната параметризация, която е направена при производството на СТИ. Няма зададени графици за работа на Т3 – софтуера на електромера не е настроен да записва в скрития регистър и показанията в Т3 не представляват реално преминала ел. енергия и измерена от СТИ. При монтажа на посочения електромер е монтиран с нулеви показатели на Т1 и Т2, като няма отразени данни за показанията на невизуализираните регистри Т3 и Т4, както и на сумарния регистър Т0… Според вещото лице няма технически данни изследвания, които да сочат на промяна в тарифната схема на СТИ, а наличието на показания в невизуализирания регистър без да е променена тарифната схема е техническа неизправност на СТИ, която може да се дължи на повреда на елементите му (посочени и по-горе): токов удар, внезапно възникнало напрежение, атмосферни влияния, влияние на магнитни полета, софтуерен „бъг“. Тази външна намеса може да бъде осъществена чрез достъп до софтуера на СТИ при оптичен порт с оптична глава и съответна програма. Всяко параметризиране се записва в паметта на СТИ, но в случая няма данни и записи за неправомерна софтуерна намеса

Въззивният съд е приел, че констатациите на съдебно-техническата експертиза и изявленията на вещото лице в съдебното заседание са оспорени от представителя на жалбоподателя с аргументите, че вещото лице не било софтуерен специалист, а грешката била софтуерна.

Въззивният съд е отразил в мотивите си, че независимо от това становище на жалбоподателя, изцяло възприема писменото заключение на вещото лице, че няма основание да се приеме вещото лице за некомпетентно и че даденото от него заключение е обосновано.

От правна страна въззивният съд е приел следното:

Въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договор за доставка на електроенергия. Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение въз основа на договор приобщи условия, по силата на който „Енерго Про - продажби“ АД е доставчик, а К. Г. Г. е потребител на електроенергия срещу задължение за заплащане на цена след надлежно измерване на количествата доставена 3 и потребена електроенергия.

Последната се е отчитала през процесния период чрез СТИ, за което безспорно се установява, че отговаря на всички изисквания за техническа изправност и технологична годност.

Събраните по делото доказателства и най-вече изслушаната във въззивното производство съдебно - техническа експертиза установяват, че в невизуализираната тарифа Т3 е отчетено претендираното за доставено и потребено от ответника количество ел. енергия, но предвид обстоятелството, че СТИ не е било фабрично параметризирано да отчита по тази тарифа, заключението е че така отчетената ел. енергия реално не е преминала и не е потребена. Не се установява и конкретната причина, поради която отчетената в Т3 ел. енергия е налична. Съдебно - техническата експертиза е категорична, че причините могат да бъдат различни – повреда на елементите му, токов удар, внезапно възникнало напрежение, атмосферни влияния, влияние на магнитни полета, софтуерен „бъг“, които обаче стоят извън поведението на ответника. Повечето от тях имат обективен характер и в задължение на доставчика на ел. енергия е да поддържа в изправност СТИ и след като не може да бъде установена конкретната причина за отчетеното в Т3 количество ел. енергия, невизуализирано на дисплея му, не би следвало то да бъде вложено в тежест на потребителя на ел. енергия.

Основание за извършения на 27.08.2018 г. демонтаж на СТИ е не техническа неизправност на електромера, а това, че същия извършвал неточно измерване на действително преминала през него и потребена от абоната /ответник жалба/ електрическа енергия, която била отчетена от тарифа Т3, но не се визуализира на дисплея.

Така въззивният съд е обосновал извода, че заключението на повторната СТЕ, изслушана във въззивната инстанция, е категорична, че отчетеното в Т3 не е преминала реално и не е потребена от ответника.

С оглед на това въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно неправилност и необоснованост на изводите на районния съд за липсата на основание за начисляване на дължимата сума пари като цена на реално използвана ел. енергия в този размер.

Въззивният съд е приел, че доводите на жалбоподателя са в противоречие със събраните по делото доказателства. Приел е за вярно, че е констатирана разлика на отчетената ел.енергия в скрита невизуализирана тарифа с тази отчетена от останалите три видни на дисплея на СТИ, но че не се установява да има външно неправомерно въздействие върху измервателните функции на СТИ. Приел е, че то отговаря на всички законови изисквания, че няма нарушение в схемата на свързване на СТИ към електропреносната мрежа, а грешката е резултат от различни възможни причини, които стоят извън субективната намеса, а причини от обективен характер като токов 4 удар, софтуерен бъг, внезапно възникнало напрежение, които не могат да се вменяват в отговорност на потребителя на ел. енергия. Така че, при липсата на категорични доказателства тази отчетена в скритата тарифа и констатирана при софтуерното разчитане на електромера измерена ел. енергия, да е реално употребена от ответника по жалбата, поради което не може да се направи извод за дължимост на начислената сума пари като цена на доставена и употребена ел. енергия по силата на сключения между страните договор за покупко-продажба.

По основателността на касационната жалба:

Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на касационния жалбоподател, че при новото разглеждане на делото въззивният съд не е изпълнил дадените му от състава на Върховния касационен съд задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, които съгласно правилото на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК за задължителни за него.

Видно от отговора на правния въпрос указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон задължават въззивния съд да приеме същото каквото е приела касационната инстанция, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото.

С решение № 135/07.06.2021 г. по гр.д. № 3095/2020 г. на III г.о. на ВКС, постановено при първото разглеждане на делото от ВКС е прието следното по съществото на спора:

Решаващият извод на въззивния съд, че въз основа на данните в скрития регистър не може да се приеме за реално изразходвано количество електроенергия е необоснован. Метрологичната експертиза, извършена от Българския институт по метрология и отразена в протокол № 114 от 30.01.2019 г., установява това обстоятелство.

По съображенията, дадени в отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд погрешно е приел за недоказано, че въздействието е станало в рамките на исковия период. По делото е приет протокол за монтаж на електромера от 20.01.2014 г. На тази дата електромерът е бил изправен, поради което следва да се приеме, че въздействието е било извършено след това.

Въздействието върху електромера е извършено към първата възможна дата след монтажа /20.1.2014 г./, а общата неотчетена електроенергия е изразходвана за целия период от 20.01.2014 г. до извършената проверка на 27.08.2018 г..