Определение № 5298 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5298 гр. Варна, 06.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110103279 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 17333/04.03.2026 г., подадена от ищеца ....., чрез адв. Д. Т., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 384 от 04.02.2026 г. в частта за разноските, чрез присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на дружеството в пълен размер.

Посочено е в молбата, че при съобразяване с активното участие на процесуалния представител на страната в производството, на същата се следва възстановяване на заплатения адвокатски хонорар в претендирания му размер от 3 000 лв. В тази връзка развива, че производството по делото се отклонява от типичното такова за делата, инициирани по искови претенции с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, с оглед големия брой ангажиран и анализиран писмен доказателствен материал, изразените от адвоката мотивирани становища по хода на делото, както и на исканията, отправяни от насрещната страна, анализа на относимата съдебна практика и др. В този смисъл се отправя искане за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. /511,29 евро/ на 3 000 лв. /1 533,88 евро/, съобразно положения от адвоката труд и фактическата и правна сложност по делото.

Отделно от това, молителят намира за немотивирано релевираното от ответната страна възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид измененията в тази връзка, извършени в процесуалния закон, считано от 17.02.2026 г. Евентуално, при съблюдаване на изменението, страната счита, че следващото й се възнаграждение не може да бъде редуцирано под размера на претендираното от ищеца възнаграждение от 2 000 лв., от които 1 200 лв. хонорар и още по 400 лв. за различни процесуални действия, макар да намира за справедлив размер на хонорара такъв от 3 000 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника Етажната собственост в сграда с адрес: град Варна, ....., представлявана от председателя на УС Х. И. К., чрез адв. К. К., в който се изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, с оглед предявяването на една претенция и обстоятелството, че производството е приключило в две съдебни заседания. Изтъква, че насрещното дружество се е включило в процеса повече от една година след инициирането му, като участието на страната се е изчерпало с подаването на пет молби. Разяснява, че претендираното от ответника възнаграждение по 1 спора е 1 200 лв., като допълнителните хонорари от по 400 лв. за заплатени във връзка с обжалване исканията на ищцовата страна и процесуалното представителство на ответника пред въззивната, респ. касационната инстанция. Моли се искането на ищеца да бъде оставено без уважени по изложените съображения.

Постъпило е становище от ищците „..... и „....., чрез процесуалния им представител – адв. В. С., с доводи за основателността на молбата, с оглед множеството извършени от пълномощника на страната действия, в т.ч. процесуалното представителство във връзка с обжалване на постановените в хода на процеса съдебни актове.

Постъпила е и молба с вх. № 18205/06.03.2026 г., депозирана от ответника Етажната собственост в сграда с адрес: град Варна, ....., представлявана от председателя на УС Х. И. К., чрез адв. К. К., с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 384 от 04.02.2026 г. в частта за разноските, чрез редуциране на присъдените в полза на ищците адвокатски възнаграждения като се присъди само едно и на тримата ищци.

Изложени са доводи от страната за липсата на основание за присъждане на различни адвокатски възнаграждения в полза на тримата ищците, при следващо се само едно такова за оказаната процесуална защита. В този смисъл сочи, че е и практиката на ВКС, като противното счита, че представлява опит за заобикаляне на направеното от страната възражение за прекомерност по чл.

78, ал. 5 от ГПК.

Страната намира за прекомерни присъдените на ищците адвокатски възнаграждения, с доводи, че същите надхвърлят значително предвидения в Наредба № 1/2004 г. размер на минимално следващите се такива, още повече сравнено с претендираното от молителя възнаграждение. При така изложеното се моли за присъждане на един адвокатски хонорар в минимално предвидения в Наредбата размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца ....., чрез адв.

Д. Т., с който се излагат доводи за неоснователността на искането. Страната намира, че не само адвокатското й възнаграждение не следва да се редуцира, а напротив – същото подлежи на увеличаване. Счита, че по делото са ангажирани голям брой писмени доказателства, които процесуалният представител е следвало да анализира, с оглед организиране защитата на ищцовото дружество. Намира, че по делото е налице защитаван материален интерес от страната, само по отношение на който на последната се следва минимално възнаграждение от 5 258 лв., във връзка с взетото решение от ответника за заплащането от ищеца на сумата от по 1 600 лв. месечно като обезщетение. Отделно от горното допълва, че процесуалните представители на ищците са водили защитата на страните по различен начин, като няма пречка всяко дружество да ангажира отделен адвокат. Изтъква, че противно на измененията, въведени в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е редуцирано до размер дори по-нисък от претендирания от ответника, поради което няма основание за допълнителното редуциране на хонорарите.

Постъпило е становище от ищците „..... и „....., чрез процесуалния им представител – адв. В. С., в което е застъпено становище за неоснователността на искането на ответника. Сочи, че ирелевантно се явява обстоятелството колко адвокати са представлявали ищцовите дружества, като в случая с оглед общите интереси на „..... и „..... същите са защитавани от един процесуален представител, за разлика от ......

Съдът намира сезиралите го молби с правно основание чл. 248, ал. 1 от 2

ГПК за процесуално допустими – депозирани са в предвидения в нормата срок от лица, притежаващи процесуална легитимация за това. От страна на молителя ..... своевременно в хода на процеса е представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 590/, представянето на какъвто от ответника Етажната собственост в сграда с адрес: град Варна, ..... не е процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските, доколкото същото касае тези, присъдени на насрещната страната, по арг. от противното на разясненията, дадени в т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК.

При съблюдаване на относимите правни норми съдът намира, че отправените искания по реда на чл. 248 от ГПК от страна на ..... и на Етажната собственост в сграда с адрес: град Варна, ....., представлявана от председателя на управителния съвет Х. И. К. се явяват неоснователни по следните съображения:

С постановеното по делото Решение № 384 от 04.02.2026 г. е уважен предявеният от „....., „..... и ..... срещу Етажната собственост в сграда с адрес: град Варна, ....., представлявана от председателя на управителния съвет Х. И.

К., конститутивен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 2.1, по т. 4, по т. 6 /6.1 и 6.2/, обективирани в протокола и взети на проведеното на 22.02.2024 г. Общо събрание на собствениците от етажната собственост на сграда, находяща се в град Варна, ......

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноските в производството са възложени в тежест на ответника, като претендираните от ищците адвокатски възнаграждения, от които по 1 500 лв. от „..... и „....., както и 3 000 лв. от ....., съдът е редуцирал до сумата от по 511,30 евро /1 000 лв./ за всеки ищец, съобразно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за тяхната прекомерност.

На първо място следва да бъде посочено, че съдът не споделя изложеното от ищеца ..... относно приложимостта на последната редакция на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Нормата, съгласно измененията ДВ, бр.

17 от 2026 г., предвижда възможността за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение при мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, като размерът на намаления хонорар не може да бъде по-нисък от този, заплатен на адвоката на насрещната страна. Предвид липсата на специални преходни и заключителни разпоредби, указващи дата на влизане в сила на измененията, приложение следва да намери общото правило на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, а именно три дни след обнародването им. В този смисъл, измененията се прилагат считано от 16.02.2026 г. и действат занапред, доколкото не е придадено изрично обратно действие. При съобразяване гореизложените мотиви и датата на постановяване на настоящото решение следва изводът, че за съда е налице възможност да извърши самостоятелна преценка за следващия се справедлив размер на възнагражденията на ищците, само при съобразяване със спецификите по делото, съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/22 на втори състав на СЕС, имащо задължителен за националния съд характер.

С произнасянето на СЕС е дадено заключение, че предвидените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ размери на хонорарите не обвързват съда при определяне справедливия размер на адвокатското възнаграждение, а служат като ориентир относно представата на организацията на адвокатите за адекватните размери на съответния вид работа. В този смисъл, съдът извършва преценка за справедливия размер на възнаграждението, с оглед предоставената услуга, като от значение са видът 3 на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.

Именно при съблюдаване на горните критерии настоящият състав е достигнал до извод за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, следващо се на ищците. Към настоящия момент не са налице различни или нови факти и обстоятелства, обуславящи извод в различен от вече изложения с решението смисъл досежно определения от съда размер на адвокатските възнаграждения, дължими в полза на ищците.

Действително, по делото е ангажиран голям брой писмени доказателства, но извън това, производството не се характеризира с фактическа и правна сложност. Доказателствените искания на ищците се изчерпват с представянето на писмените доказателства и изслушването на един свидетел. Делото е приключило в две съдебни заседания, на които процесуалните представители на ищците са присъствали. При съобразяване с посоченото и липсата на специфика на настоящото производство, съдът не намира за обосновано присъждането на адвокатско възнаграждение на ищеца ..... в размер, различен от присъдените на другите двама ищци, доколкото линията на защита на лицата се припокрива. Не следва да се съобразява възражението, че процесуалният представител е оказал правна защита и съдействие, по развилите се междинни производства, доколкото не се представят доказателства затова, а и от договора на правна защита и съдействие, не може да се направи такъв извод, още повече че същите не са завършили с благоприятен за "Марчела Трейдинг" ООД изход, с оглед на което да й се следват допълнителни разноски.

Отделно от това, не могат да бъдат споделени и доводите на ответника за дължимостта на едно общо адвокатско възнаграждение за ищците в производството. Практиката на ВКС последователно разрешава този въпрос, като дава предимство на принципа за процесуална самостоятелност на всяка страна в процеса, доколкото правото на всеки ищец, респ. ответник, да води сам своя процес в рамките на общото производство, включва и правото му на самостоятелна адвокатска защита и съответно на възмездяване на направените за това разноски. В този смисъл, с оглед на това, че в настоящата хипотеза няколко собственици в етажна собственост предявят заедно иск по чл. 40 от ЗУЕС, то същите се намират в хипотезата на обикновено другарство по смисъла на чл. 215, т. 2 от ГПК, поради което и всеки от тях защитава свои собствени права. Дори при общ процесуален представител, между адвоката и всеки от ищците /другарите/ се създава отделно правоотношение, поради което се следва отделно възнаграждение. Предвид това, при благоприятен за ищцовата страна изход от спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разходите на всеки ищец в производството.