Решение № 260082 от 15.07.2021, Районен съд - Айтос

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260082 гр.Айтос, 15.07.2021 година

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на тринадесети юли юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................

ЧЛЕНОВЕ:.....….…………… при секретаря Яна П. и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 165 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР

БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез а.В. П. Г. против Р.С.Н.

(М., съгласно справка НБД“Население“), ЕГН **********, с адрес: ***.

С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответницата, съществуването на вземането му в размер на 140.21 лева /сто и четиридесет лева и 21 стотинки/ от които: сумата от 86.41 лева /осемдесет и шест лева и 41 ст./ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени следните фактури № **********/05.11.2018 г.; № **********/05.12.2018 г. за периода от 05.10.2018 г. до 04.12.2018 година; сумата от 53.80 лева /петдесет и три лева и 80 ст./ лева – представляващи незаплатени лизингови вноски. Твърди се, че вземането произтича от Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от дата 17.09.2018 година и договор за лизинг от 17.09.2018 година.

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и на осн. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 617/2020 год. на РС-Айтос.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 617/2020 г. на РС- Айтос. Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното производство. Към молба-становище по същество на спора прилага списък по чл.80 от ГПК.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Р.С.Н. не представя отговор и не излага становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Назначеният особен представител адв. Д.Т. – БАК представя отговор, с който не оспорва допустимостта на иска и редовността на исковата молба. Не ангажира доказателства и не заявява доказателствени искания.

Не възразява по направеното искане за прилагане на ч.гр.дело № 617/2020г. на РС-Айтос. В случай на уважаване на иска моли за присъждане на възнаграждение за ищеца по чл.78, ал.8 от ГПК и за определяне на адв. възнаграждение за осъществената правна помощ съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г.

Като принципна позиция, при липса на осъществена връзка с ответника, адв.Д.В. – БАК, преупълномощена от особения представител адв.Т. при явяването си в съдебно заседание поддържа депозирания отговор, но като окончателна позиция моли за произнасяне по ищцовата претенция съобразно представените по делото доказателства.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление по чл. 410 от ГПК, вх. № 4317/02.09.2020 г. на РС-Айтос ищцовото дружество «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ»

ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против ответника Р.С. М.(Н.), ЕГН ********** – в качеството на длъжник по сключен между страните Договор за мобилни услуги от 17.09.2018г. за мобилен номер *** и издадени фактури № **********/05.11.2018 г.; № **********/05.12.2018 г. за периода от 05.10.2018 г. до 04.12.2018 година.

В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 617/2020 г. по описа на РС-Айтос и след връчване на издадената Заповед при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането.

По повод заявения спрямо ответника иск, съдът намира, че същият е допустим, а разгледан по същество е и основателен.

Предвид установената от писмените доказателства фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице е валидно облигационно правоотношение пo сключен между страните Договор за мобилни услуги от 17.09.2018 г., с първоначален срок на договора 24 месеца (в сила от 17.09.2018г. и изтичащ на 17.09.2020г.). Не се спори относно факта, че вземането произтича от неизпълнение парични задължения на длъжника по сключен договорен абонамент от посочената дата - 17.09.2018 г. между отв.Р.С. и «Теленор България» ЕАД, за мобилен номер ***, като неудовлетворените вземания на ищеца са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него и неоспорени от ответната страна фактура с издадени фактури № **********/05.11.2018 г.; № **********/05.12.2018 г. за периода от 05.10.2018 г. до 04.12.2018 година и договор за лизинг от 17.09.2018 година за претендираната в общ размер сума от 140.21 лева (сто и четиридесет лева и двадесет и една стотинки), от които:

- сумата от 86.41 лева /осемдесет и шест лева и 41 ст./ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени следните фактури № **********/05.11.2018 г.; № **********/05.12.2018 г. за периода от 05.10.2018 г. до 04.12.2018 година;

- сумата от 53.80 лева /петдесет и три лева и 80 ст./ лева – представляващи незаплатени лизингови вноски

B настоящия случай ищецът в качеството на кредитор е изпълнил задължението си пo процесния договор, като досежно размерът на претендираното вземане се е позовал на месечния абонамент на ответницата. В конкретния случай, предвид факта, че са издадени фактура № **********/05.11.2018 г. за отчетен период на потребление от 05.10.2018 г. до 04.11.2018 година - за сумата от 37,60 лв. и фактура № **********/05.12.2018 г. за периода от 05.11.2018 г. до 04.12.2018 година – за сумата от 48,81 лева, следва дължимост на претендираното от ищеца вземане, включително по размер за общо 86,41 лева. В подкрепа на изложеното освен приложените писмени доказателства, по отношение на сумата от 53.80 (петдесет и три лева и 80 ст.) лева – представляващи незаплатени лизингови вноски, е издадена фактура № ********** от 05.02.2019г., приобщена към доказателствения материал, приложена към ч.гр.дело № 617/2020г. на РС-Айтос.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при пълно уважаване на иска, ответницата Р.С. следва да заплати от ищцовата страна съдебно- деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК и приложени доказателства за извършени разходи в общ размер на 440,00 лева, от които: 295,00 лева направени в настоящото производство (д.т.25,00лв., адв.възнаграждение 120,00лв. и депозит за назначен особен представител – 150,00лв.) и тези в хода на заповедното производство (по ч.гр.дело № 617/2020г. на РС –Айтос) - от 145,00 лева.

Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд

Р Е Ш И

:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, със седалище и управление: *** против Р.С.Н. (М., съгласно справка НБД“Население“), ЕГН **********, с посочен адрес: ***, по издадена Заповед за изпълнение № 284 от 02.09.2020 г. по ч.гр.дело № 617/2020г. на РС-Айтос, за сумата в размер от 140.21 лева /сто и четиридесет лева и 21 стотинки/ от които: сумата от 86.41 лева /осемдесет и шест лева и 41 ст./ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени следните фактури № **********/05.11.2018 г.; № **********/05.12.2018 г. за периода от 05.10.2018 г. до 04.12.2018 година; сумата от 53.80 лева /петдесет и три лева и 80 ст./ лева – представляващи незаплатени лизингови вноски.

ОСЪЖДА Р.С.Н., ЕГН ********** да заплати на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: *** направените съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 440,00 (четиристотин и четиридесет) лева, от които: 295,00 лева в настоящото исково производство и разноски в хода на заповедното производство (по ч.гр.дело № 617/2020г. на РС –Айтос) - 145,00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: