Определение № 46461 от 14.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46461 гр. София, 14.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110164006 по описа за 2024 година съобрази следното:

Подадена е искова молба от П. П. М., ЕГН ********** от гр.Ямбол, против „***“ ЕООД, ЕИК:****, с която е предявен иск по чл. 439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника на вземания за сумата от 2450лв. – главница по предоставен банков кредит по договор №**** за издаване на национална кредитна карта –Рай карт от 10.04.2006г., с просрочена наказателна лихва 3227,15лв. от 16.08.2008г. до 17.01.2013г. и законна лихва от 18.01.2013г. до изплащане на вземането, както и сума 113,54лв., платена държавна такса и 310 лв. – юрисконсултско възнаграждение, , за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 164/2013 г. по описа на РС – Ямбол. , за събиране на които е образувано изп. д. № 528/2024 г. при ЧСИ И. Х., с рег.

№ *** на КЧСИ.

С определение № 2085/07.10.2024 г. Районен съд Ямбол е прекратил образуваното пред него по посочената искова молба дело и го е изпратил по подсъдност на СРС, като е приел за основателен направения от ответника отвод за местна неподсъдност на спора с оглед седалището на ответното дружество в гр. София.

Настоящият съдебен състав намира, че Софийският районен съд не е местно компетентен да разгледа предявения иск.

Видно от изложеното в исковата молба предявеният отрицателен установителен иск от ищеца по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК (за оспорване на вземането по принудителното изпълнение), е насочен към отричане на изпълняемо право, породено от кредитно правоотношение, по което ищецът притежава качеството на потребител на кредитни услуги по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП във вр. с чл. 9, ал. 3 ЗПК, като липсват твърдения при пораждане на правоотношението да е действал във връзка с негова търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно изричната разпоредба на чл.119, ал.3 ГПК, възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Предвидената подсъдност по чл. 113 ГПК не е изборна, а задължителна специална подсъдност, предвидена в защита на икономически послабата страна, същата изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, когато потребителят е 1 ищец и за нея съдът следи служебно.

В случая от извършената служебна справка се установява, че регистрираният настоящ адрес на ищеца е в гр. Ямбол, поради което и съдът въз основа на служебните си правомощия по чл. 119, ал. 3 ГПК, намира, че делото не му е подсъдно.

По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да се повдигне спор за местна подсъдност на настоящото дело, който съгласно чл. 122, изр. ІІ от ГПК следва да се разреши от Софийски градски съд.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА пред Софийски градски съд СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТТА по предявения с искова молба с вх. № 14066 от 04.09.2024 г. /по описа на Районен съд Ямбол/ от П. П. М., ЕГН ********** против „***“ ЕООД, ЕИК:****иск с правно основание чл. 439 ГПК.

ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2