Решение № 8 от 23.01.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№8 гр. С., 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600454 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 327 и следващите от НПК.

С присъда №3 от 11.02.2022 г., постановена по НОХД № 177/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Е. П., подсъдимият М. Д. С. е признат за виновен в това, че на 19.07.2018 г., около 11.00 часа, в землището на село М., община С., като помагач в съучастие с извършителя К. Г. Г. и помагача К. Т. П. от гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, неустановена част от парична сума в размер на 8 500 – 9 000 евро, оставена на доверено лице в офис в И., противозаконно подпомогнал съвместно с К. Т. П. за осигуряване на „отцепка“, безпрепятствено транспортиране в посока от гр. К. към гр. Л., на превозвани от К. Г. 8 броя И.ски граждани, с установена по делото самоличност да преминат в страната в нарушение на чл. 8, ал.1, чл. 19, ал.1, т.1 ЗЧРБ и Приложение 1 на Регламент /ЕО/№ 539/2001 г. на Съвета, като деянието е извършено чрез използване на лек автомобил марка „Фолксфаген“, модел „Голф“, рег. № *******, управляван от помагача и собственик на автомобила К. Т. П., съпровождащ и осигуряващ „отцепка“ на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. № ******, управляван от К. Г. Г., собственост на В. Н. Н. и деянието е извършено по отношение на повече от 1 лице - 8 лица, както и по отношение на ненавършило 16 - годишна възраст лице - С. С. /S. S./, родена на ******* г., в гр. С., И. - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.4 и ал.2, вр. ал.1 НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, 1 изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. Кумулативно му е наложено и наказание „глоба“ в размер на 5000 лева.

С посочения съдебен акт е признат за виновен и подсъдимият К. Т. П. в това, че на 19.07.2018 г., около 11.00 часа, в землището на село М., община С., като помагач в съучастие с извършителя К. Г. Г. и помагача М. Д. С., с цел да набави за себе си имотна облага, неустановена част от парична сума в размер на 8 500 – 9 000 евро, оставена на доверено лице в офис в И., противозаконно подпомогнал съвместно с М. Д. С. за осигуряване на „отцепка“, безпрепятствено транспортиране в посока от гр. К. към гр. Л., на превозвани от К. Г. 8 броя И.ски граждани, с установена по делото самоличност да преминат в страната в нарушение на чл. 8, ал. 1, чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ и Приложение 1 на Регламент /ЕО/№539/2001 г. на Съвета, като деянието е извършено чрез управлението на собствения му лек автомобил марка „Фолксфаген“, модел „Голф“, рег. № *******, съпровождащ и осигуряващ „отцепка“ на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. № ******, управляван от К. Г. Г., собственост на В. Н. Н. и деянието е извършено по отношение на повече от 1 лице - 8 лица, както и по отношение на ненавършило 16 - годишна възраст лице - С. С. /S. S./, родена на ******* г., в гр. С., И. - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т. 4 и т. 5, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 2, вр. ал.1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. Кумулативно му е наложено и наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК двамата подсъдими са осъдени да заплатят сума от по 50 лева по сметка на ОД МВР – гр.С. и по 50 лева по сметка на Районен съд – гр.С., представляващи направени разноски по делото.

С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства по делото.

С Определение № 91 от 20.06.2019 г. ВКС е изпратил наказателното дело за разглеждане от РС – Е. П., тъй като съдиите от РС – С. са се отвели от разглеждането му на осн. чл.31, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.2 от НК.

Недоволен от първоинстанционния акт е останал подсъдимият М. С., който чрез своя защитник - а. С., е подал въззивна жалба и допълнение към нея. С жалбата се прави оплакване, че обжалваната присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна като е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание на подс. С. е явно несправедливо. Сочи се, че по делото не са били събрани доказателства, от които да се установява, че подс. С. е извършил престъплението, за което е признат за виновен. Твърди се наличието на множество пропуски в аналитичната дейност на първоинстанционния съд, а именно необсъждане на констатираните от защитника противоречия в показанията на свидетелите Д.

К., Г. Г. и А. Л., както и позоваването на показанията на свидетел с имена К.

Г., като такъв свидетел не е разпитан по делото.

На следващо място във въззивната жалба се прави оплакване, че по делото е останала неизяснена фактическата обстановка по отношение на твърдението изложено от държавното обвинение, че подсъдимият е получил имотна облага. Сочи се още, че първоинстанционната присъда е била поставена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че протоколът за оглед от 19.07.2018 г. е приет за годно 2 доказателствено средство, след като при изготвянето му са били допуснати редица пропуски съгласно процесуалния закон. На следващо място защитникът на подс. М. С. намира, че наложеното наказание е следвало да се определи след като се приложи разпоредбата на чл.55 НК, но този факт не е бил съобразен от първоинстанционния съд. В резултат на този пропуск е наложено явно несправедливо наказание на подсъдимия. Въз основа на така изложените аргументи е направено искане от адв. С. постановената присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подзащитният му М. С. да бъде признат за невинен. При условията на евентуалност са направени искания за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд или да бъде изменена първоинстанционната присъда, като се приложи разпоредбата на чл.55 НК и бъде намалено наложеното наказание на подсъдимия.

Срещу първоинстанционната присъда е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от подс. К. Т. П., чрез неговия защитник - а. Б.. С въззивната жалба и допълненията към нея са наведени идентични оплаквания с тези отправени с въззивната жалба на подсъдимия М. С.. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда, с която подсъдимият е осъден и постановяване на нова, с която същият да бъде признат за невинен. При условията на евентуалност се прави искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд или да бъде изменена първоинстанционната присъда, като се приложи разпоредбата на чл.55 НК и бъде намалено наложеното наказание на подсъдимия.

Представителят на Окръжна прокуратура – С. – прокурор М. оспорва депозираните жалби, намира постановената присъда за правилна и законосъобразна и моли съдът да я потвърди.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитниците адв. С. и адв. Б., поддържат подадените жалби на посочените в тях основания, изложените съображения и направените алтернативни искания.

На първо място обжалваната присъда следва да бъде проверена за това дали при постановяването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са отстраними, като въззивният съд има правомощието да констатира и служебно наличието на такива. В случай, че съдът намери, че липсват процесуални нарушения следва да премине към обсъждане на възраженията, свързани с оценка на доказателствата и с обосноваността на фактическите изводи.

Мотивите на първоинстанционната присъда следва да съдържат фактически обстоятелства, такива, каквито са били приети за установени, анализ и преценка за допустимостта и относимостта на доказателствените материали, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения (Решение № 181 от 30.04.2019 г. на ВКС 3 по н. д. № 697/2018 г., III н. о., НК). Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд при изготвяне на мотивите е допуснал процесуално нарушение от категорията на абсолютните - по чл. 348, ал. 3, т. 2 вр. ал.1, т.2 от НПК, поради което постановената присъда следва да бъде отменена и делото върнато на РС – Е. П. за разглеждане от друг състав на съда. Съдът е следвало да мотивира съдебния си акт съобразно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, което не е направил. Видно от мотивите към постановената присъда РС – Е. П. не е обсъдил в пълнота и взаимовръзка всички относими доказателства и доказателствени средства, за да изложи вътрешното си убеждение, което му е дало възможност да приеме изложената в мотивите фактология. Така въпреки изложените пространни аргументи от защитниците на подсъдимите – адв. С. и адв. Б. първоинстанционният съд само декларативно е заявил, че кредитира протокола за оглед на местопроизшествие от 19.07.2018 г. без да изложи своите правни съображения и да отговори на възраженията изтъкнати от подсъдимите и техните защитници относно процесуалната негодност на това писмено доказателствено средство. Така адв. С., защитник на подс. М. С. е посочил в пледоарията си в хода на съдебните прения по делото, че от доказателствата по делото се установява, че същият е изготвен в разрез със закона, тъй като местопроизшествието било запазено от свид. К., за който се е установило, че не е имал видимост към местопроизшествието. Сочи също така, че в протокола за оглед незаконосъобразно са били включени и двата процесни автомобила. Намира на следващо място, че протоколът не е одобрен от съдебен орган въпреки, че с него са били иззети чужди движими вещи, което също само по себе си представлява нарушение на процесуалните правила.

Тези възражения са останали без отговор в мотивите към постановената присъда, които са декларативни и не удовлетворяват изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Следва да бъде отбелязано, че протоколът за оглед и иззетите с него веществени доказателства – мобилни телефони, са едни от основните доказателствени източници, въз основа на които първоинстанционният съд е изградил изводите си за виновността на подсъдимите лица.

На следващо място без отговор в мотивите към присъдата са останали възраженията на адв. С. за допуснато процесуално нарушение при провеждане разпита на свидетелите Д. С. и А. Х. Х. пред съдия в хода на 4 досъдебното производство. Сочените процесуални нарушения се състоят в това, че подзащитният му М. С. е имал качеството на обвиняем, но не е бил призован за участие в разпита на тези двама свидетели, каквото е изискването на закона, съгласно правилата на чл.223 от НПК, по който се провежда разпита. Ако по отношение на доказателствените материали се констатират процесуални нарушения при събирането им, те е необходимо да се посочат и подробно да се анализират, като съдът следва ясно и недвусмислено да изрази съображенията си защо възприема за годни едни доказателства и не приема други и респ. ги изключва от доказателствената съвкупност.

Следва да бъде отбелязано, че показанията на свидетелите К. С. А., А.

Х. Х. и Д. С., които са дадени по реда на чл.223 от НПК пред съдия, неправилно е посочено в протокола от проведено съдебно заседание от 09.07.2020 г. (л. 129-130 от НОХД №177/2019 г.), че са прочетени на осн. чл.281, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от НПК. В случая нормата на ал.3 е неприложима, тъй като касае показания дадени пред орган на досъдебното производство, а не пред съдия по реда на чл.223 от НПК, какъвто е настоящия случай.

На следващо място въззивният съд констатира липсата на изложени мотиви по отношение на субективната съставомерност на деянието по чл.281, ал.2, т.1, предл.1-во, т.4, т.5 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 и ал.2 във вр. с ал. от НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимите М. С. и К. П..