Решение № 2436 от 29.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2436 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330118247 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.22, вр. чл.11, т.10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем № ***/17.08.2022г., сключен между Й. Й. С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на сключения между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № *** от 17.08.2022г., поради противоречие с добрите нрави, иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 165.28 лв. недължимо платена сума за възнаграждение за гаранция по недействителен договор за предоставяне на гаранция № *** от 17.08.2022г. При условията на евентуалност, ищецът предявява срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. „1- во, 2- ро и 3- то“ ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № *** от 17.08.2022г., установяваща задължение на потребителя да осигури обезпечение по договора за паричен заем; При условията на евентуалност, ищецът предявява срещу „Файненшъл България“ ЕООД и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. „1- во, 2- ро“ и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция № *** от 17.08.2022г.

В исковата молба от Й. Й. С. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № *** от 1

17.08.2022г., по силата на който ищецът получил сумата от 400 лв., като следвало да върне сумата в срок от 16 седмици на 16 погасителни вноски. Сочи се, че в чл. 4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение- две физически лицапоръчители, които следва да отговарят на множество критерии или банкова гаранция в размер на всички вземания на кредитора по договора, или одобрено от заемодателя дружество - гарант. Било договорено поръчителство с дружеството - гарант, като съгласно сключения с втория ответник договор за предоставеното поръчителство следвало да се заплати възнаграждение на същото в общ размер на 165,28 лв. Изтъква се, че на практика за потребителя било невъзможно да осигури което и да било от първите две обезпечения, поради което бил принуден да сключи договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество. Сочи се, че макар и обезпечението да е задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не се включвало при формиране на ГПР по договора за кредит.

Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-147 ЗЗП, което води до цялостна недействителност на договора за кредит. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителния му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бе включена в ГПР, размерът му многократно би надвишил размера, посочен в договора и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР, както и отразяването в договора на ГПР различен от действителния води до нищожност на договора. Изтъква се, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен на 17.08.2022 год. с „Файненшъл България“ ЕООД, също е нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Иска се от съда прогласяване нищожността на договора за паричен заем спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на този за предоставяне на гаранция спрямо „Файненшъл България“ ЕООД, и връщане на платеното по договора за гаранция – 165.28 лв. В условията на евентуалност, спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД, се моли да бъде прогласена недействителността на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от първия ответник - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, със становище, че исковете са неоснователни. В Договора за потребителски кредит ясно и недвусмислено били посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите бил в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като съдържал изискуемата информация: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР не бил по- висок от законово предвидения, като той се изчислявал по специална формула и тъй като възнаграждението за поръчителство не било част от заемното правоотношение, то не било включено в ГПР. По отношение на договора за поръчителство се изтъква, че в конкретния случай, кредиторът е оценил 2 кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Евентуалното включване на възнаграждението за поръчителя в ГПР би довело до неговия нереален размер. Съдържа се позоваване на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Посочено е, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от втория ответник - „Файненшъл България“ ЕООД, с аргументи за неоснователност на иска. Поддържа се, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Договорът не бил лишен от правно основание, тъй като дружеството го сключило поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.

Престациите не били явно нееквивалентни, тъй като ответникът изпълнявал задълженията си по договора точно и добросъвестно. Изложени са и съображения против доводите на ищцовата страна за нищожност на договора за заем. Сочи се, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за поръчителство поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за паричен заем. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за паричен заем № *** от 17.08.2022г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Й. Й. С., по силата на който е отпусната парична сума в размер на 400 лв.

Представен е договор за предоставяне на гаранция № *** от 17.08.2022г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

Представен е погасителен план, видно от който кредитът е следвало да се погаси на 16 седмични погасителни вноски, с първа падежна дата 24.08.2022г. и последна погасителна вноска 07.12.2022г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От представените писмени доказателства се установява, че на 17.08.2022 г. между ищеца и първия ответник е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 400 лв., при фиксиран лихвен процент – 40 %. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание 3 представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора са посочени като абсолютни стойности лихвен процент и ГПР – 49.26 %, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение под формата на одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР.

Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за поръчителя представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК. Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не била част от договора за заем и не била известна към момента на сключване на 4 договора, не се споделя. В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с одобрено от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество - поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Не се спори, че договорите са сключени на една и съща дата, заведени са под един номер. Освен това, заемодателят и поръчителят имат качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за заем. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставяне на заема- чл. 4 от договора за паричен заем, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размера на възнаграждението и срока на заема. Ето защо, посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 49.26 % не отговаря на действителния. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид уважаване на главния иск срещу първото ответно дружество, не са налице предпоставки за произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове.